Определение № 4647 от 17.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4663/2024
- Вид
- Определение № 4647
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Дияна Ценева, Теодора Гроздева, Милена Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.167 · Закон за движението по пътищата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.7, ал.1, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.19, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл.31 · Закон за пътищата
- чл.8,ал.3 и ал.5 · Закон за пътищата
- чл.8,ал.3 и ал.5 · Закон за пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4647 гр. София, 17.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ценева
Членове:
Теодора Гроздева
Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20248002104663 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД /трети лица- помагачи на страната на ответника Община Варна и ответници по обратните искове/ срещу решение № 132 от 24.07.2024 г. по в.гр.д.№ 157 от 2024 г. на Варненския апелативен съд, II състав за потвърждаване на първоинстанционно решение № 13 от 08.01.2024г. по гр.д.№ 130 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, с което:
- Община Варна е осъдена на основание чл.49 ЗЗД да заплати на Д. М. Ц. сумата 6 302,22 лв.- обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/ и сумата 55 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ в резултат на увреждане, осъществено но 04.08.2021 г., при преминаване на ищцата по велоалея, обособена от лявата страна на ул. "Сан Стефано" във Варна по посока комплекс „Приморски“ в района на № 25 на ул. "Сан Стефано"- падане в дупка, заемаща цялата ширина на обособената велоалея, както и част от пътното платно на улицата, вследствие на което настъпили телесни увреждания- счупване на десет крак, заедно със законната лихва върху сумата 6 302,22 лв., считано от 18.01.2023 г., а върху сумата 55 000 лв.- считано от датата на увреждането /04.08.2021 г./ до окончателното плащане;
1
- „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД са осъдени на основание чл.54 ЗЗД да заплатят на Община Варна гореописаните суми, ведно със законните лихви, при условие, че общината заплати тези суми на Д. Ц. и
- „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и „Водостабдяване и канализация- Варна“ ООД са осъдени да заплатят на адв.Е. Х. С. възнаграждение по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата в размер на 6 597,07 лв.
В касационната жалба на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /очевидна неправилност на решението/ и чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с практика на ВКС/. Поставя следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д.№ 1245 от 2013 г. на ВКС,ТК, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 263 от 24.06.2015 г. по т.д.№ 3734 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о, решение № 111 от 03.11.2015г. по т.д.№ 1544 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 140 от 08.03.2021 г. по т.д.№ 2601 от 2019 г. на ВКС, ТК, I т.о.
2. Длъжен ли е съдът да съобрази обективно съществуващите обстоятелства при претърпените болки и страдания и въз основа на комплексната им оценка и причинната им връзка с увреждането да определи справедливия размер на неимуществените вреди ? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 4 от 26.01.2012 г. по гр.д.№ 1520 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 391 от 13.01.2012 г. по гр.д.№ 201 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 395 от 18.01.2012 г. по гр.д.№ 159 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 637 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 51 от 102.2012г. по гр.д.№ 465 от 2011 г. на ВКС, ГК, 2
IV г.о.
3. Следва ли общината да не носи отговорност при извършване на СМР на общинска улица при наличие на облигационен договор ? По този въпрос не се сочи практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи.
В касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 83 от 23.06.2015 г. по т.д.№ 1940 от 2014 г. на ВКС, ТК, II г.о., решение № 136 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 1865 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 77 от 17.03.2015г. по гр.д.№ 2040 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 288 от 28.02.2020 г. по гр.д.№ 134 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 140 от 08.03.2021 г. по т.д.№ 2601 от 2019 г. на ВКС, ТК, I т.о./ по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба оплаквания, оспорвания и възражения ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, събрани в хода на производството, и да изложи мотиви кои от тях приема и кои- не ?
В писмени отговори от 22.11.2024 г. и 18.12.2024 г. ответницата по жалбите и ищца по делото Д. М. Ц. оспорва същите. Излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбите. Моли те да не бъдат допускани до касационно разглеждане, а евентуално, ако бъдат допуснати- моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и за направените разноски по делото пред ВКС.
Ответникът по жалбите Община Варна не взема становище.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителни искове с цена на исковете над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
За да прецени налице ли са предпоставки за допускане на касационното 3 обжалване на решението, ВКС взе предвид следното: В исковата молба ищцата е твърдяла, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди вследствие падане на 04.08.2021 г. в дупка, заемаща цялата ширина на обособена велоалея в района на ул.„Сан Стефано“ № 25 в гр.Варна.
Претендира обезщетяване на тези вреди от Община Варна, която е бездействала/не е изпълнила свои задължения за поддържане на общинските улици в състояние, непораждащо опасност за участниците в движението, които задължения произтичали от чл.7, ал.1, т.4 ЗМСМА и чл.8,ал.3 и ал.5, чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от Закона за пътищата. С отговора на исковата молба Община Варна е привлякла като трети лица- помагачи по делото „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД и е предявила обратен иск срещу тях, твърдейки че ищцата е претърпяла вреди поради неправомерни действия на тези ответници- разрушаване на пътната настилка за прокарване на обща мрежа на техническата инфраструктура /водопроводно отклонение към строеж, извършван от „Толини Варна Дизайн“ ЕООД/, разрешено съгласно договор за строителен надзор от 22.10.2019 г. само след затваряне на движението и надлежно обозначение с пътни знаци и табели, което не било сторено.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД за осъждане на община Варна да заплати на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от гореописания инцидент, въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 04.08.2021 г. при управление на тротинетка по велоалеята в района на ул.“Сан Стефано“ № 25 в гр.Варна ищцата е попаднала в дупка /изкоп за изграждането на водопроводно отклонение за включване на сградата на ул.“Сан Стефано“ № 25 в гр.Варна към водопроводната и канализационната система, който е бил засипан с чакъл и необозначен/, при което е претърпяла вреди. Приел е, че отговорна за тези вреди е ответната община, тъй като лицата, на които общината е възложила изпълнението на СМР във връзка с изграждането на водопроводно отклонение за включване на сградата на ул.“Сан Стефано“ № 25 в гр.Варна към водопроводната и канализационната система, са бездействали- не са изпълнили задълженията на общината съгласно ЗМСМА, чл.31 от Закона за пътищата и чл.167 от Закона за движение по пътищата да организират поддържането на пътя, на велоалеята и тротоара в изправно състояние, да сигнализират за препятствия по него и да ги 4 отстраняват в най-кратки срокове.
Относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв., въззивният съд е посочил, че той е определен по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел характера и степента на увреждането /многофрагментно счупване в областта на дясната колянна става и дясната подбедрица/, начина и обстоятелствата, при които е получено, продължителността на лечението и трайните последици от увреждането /това, че ищцата пролежала в болница общо 83 дни, използвала проходилка в продължение на 8 месеца, за период от 28 месеца след инцидента все още не се е възстановила напълно и към момента била с призната от ТЕЛК 50 % трайно намалена работоспособност/, настъпилите усложнения от увреждането /некротизиране на тъкани, за чието лечение са се наложили четири оперативни интервенции и използването в домашни условия на специална медицинска апаратура за изтегляне на гной/, интензитета на търпените от ищцата физически и психически болки и страдания, личността и възрастта й, въздействието на увреждането върху нейния начин на живот и причинените й неудобства.
Въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е присъдил 6 302,22 лв. обезщетение за имуществени вреди, доколкото по делото било установено от събраните доказателства, че разходите за лечение на ищцата са в размер на тази сума.
Прието е, че ищцата по никакъв начин не е съпричинила вредите. За нея не съществувало нормативно задължение за носене на каска при управление на електрическо превозно средство /тротинетка/- такова задължение съгласно чл.80а от ЗДВП имали само непълнолетните лица. Дори и да се приемело, че ищцата е следвало да носи каска, това не би могло да предотврати или намали вредите, които е претърпяла от инцидента- счупване в областта на дясната колянна става. Законът не предвиждал задължение за използването на други предпазни средства, поради което не можело да се вмени във вина на ищцата, че по време на движението си с това електрическо превозно средство не е използвала такива предпазни средства. При движението си ищцата не е нарушила никакви законни норми. Напротив, движела се е по нарочно изградена част от пътното платно за велоалея, съгласно чл.80а, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за движение по пътищата, с включени светлини и със съобразена с 5 пътната маркировка скорост /доколкото по делото не е установено да са били поставени допълнителна маркировка, предупредителни знаци или други обезопасяващи и предупредителни средства за наличие на препятствие или неизправност на пътя/.
За да потвърди решението в частта му за уважаване на предявените от Община Варна обратни искове срещу „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, съдът е приел за безспорно установено, че по повод включването на новопостроената сграда в гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ № 25, собственост на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД към ВиК мрежата на града, със заповед № 1243 от 10.05.2020 г. Община Варна е учредила в полза на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД право на прокарване на водопроводно и канализационно отклонение през общинския път, представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06b1b853-97a4-4a33-ba62-8002ddc6adaf