Решение № 1841 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20251100501636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.6 и т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Влагоклима“ ООД, длъжник в изпълнението, срещу отказа на ЧСИ М.Б. да прекрати изп.дело N 20228380406965, както и срещу разноските по изпълнението. Сочи се от жалбоподателя, че със съобщение изх.N 77927/19.12.2024 г. е бил уведомен за опис на неговия имот, но към получаването на съобщението не е получил поканата за доброволно изпълнение, поради което е бил лишен от възможността да плати доброволно задълженията по издадения срещу него изпълнителен лист. Поддържа се, че на 08.01.2025 г. е получена поканата за доброволно изпълнение и още на 16.01.2025 г. с две платежни нареждания е платил дължимите суми, след което с молба от 20.01.2025 г. е поискал от съдебния изпълнител да се прекрати изпълнително производство поради „перемпция“ и поради плащане, но е бил постановен отказ, а с писмо от 21.01.2025 г. жалбоподателят е уведомен за приетите разноски - такси за опис, депозит за в.лице, обикновени и пропорционални такси по ТТР към ЗЧСИ. Описът на 09.01.2025 г. незаконосъобразен, защото е извършен след настъпила „перемпция“, тъй като първото изпълнително действие е от 14.11.2024 г., а към момента на неговото извършване не е била получена поканата за доброволно изпълнение.

Налице е злоупотреба с право, защото за дълг от 1334,49 лв. е описан имот на стойност 865 000 лв., а това нарушава изискването на чл.441 ал.2 ГПК. Според жалбоподателя обикновените такси от 192 лв. по ТТР към ЗЧСИ се дължат авансово от взискателя, а не от длъжника при приключване. Пропорционалната такса от 143,15 лв. не се дължи поради плащане в срока за доброволно изпълнение. Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението на съдебния изпълнител за разноски и да се отмени отказът да прекрати 1 изпълнението.

Ответникът по жалбата „Тисенкруп Материалс България“ ООД, който е присъединен по делото взискател, е подал възражение, с което оспорва жалбата с довод, че неговото вземане не е погасено от длъжника.

Община Несебър, първоначален взискател, не е подал възражение и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Изп.дело N 20228380406965 на ЧСИ М.Б. е образувано по подадено на 24.11.2022 г. искане на Община Несебър за събиране на вземания по ЗМДТ, установени с акт N 913/27.10.2022 г. и акт N 914/27.10.2022 г. - за главници от 398,56 лв. и от 461,15 лв., както и за лихви от 130,36 лв. и от 100,22 лв.

Със запорно съобщение изх.N 69250/14.11.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, която е получила запорното съобщение на 18.11.2024 г.

Със запорно съобщение изх.N 69251/14.11.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Инвестбанк“ АД, която е получила запорното съобщение на 18.11.2024 г.

С уведомление изх.N 71469/25.11.2024 г. съдебният изпълнител е присъединил като взискател НАП за публични вземания от 6365,86 лв.

С уведомление изх.N 77929/19.12.2024 г., получено на 20.12.2024 г., съдебният изпълнител е известил длъжника за насрочен за 09.01.2025 г. опис на реална част от имот с площ от 1936 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“****, м.“Слатина Смирненски“.

С електронно писмо от 08.01.2025 г. до длъжника е изпратена поканата за доброволно изпълнение.

На 09.01.2025 г. е извършен опис на на реална част от имот с площ от 1936 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“****, м.“Слатина Смирненски“.

С молба от 10.01.2025 г. „Тисенкруп Материалс България“ ООД е поискал да се присъедини като взискател на вземане от 27 997,58 лв. и лихва от 19 217,03 лв., както и за разноски по изп.дело N 20248380406396, a с разпореждане от 10.01.2025 г. на съдебния изпълнител е присъединен.

Представени са две платежни нареждания от 16.01.2025 г., с които длъжникът е платил на община Несебър сумите от 650 лв. и от 700 лв.

С писмо от 20.01.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, а с писмо от 21.01.2025 г. е определил разноските в тежест на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни 2 изводи:

Предмет на производството е жалба на длъжника срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение и срещу разноските.

По жалбата срещу отказа да се прекрати принудителното изпълнение, основана на твърдението за „перемпция“. Нормата на чл.433 ал.1, т.8 ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според съда случаят не попада в хипотезата на чл.433 ал.1, т.8 ГПК, защото не е налице срок от две години, през който взискателят да е бездействал, поради което няма основание да се приеме, че взискателят е дезинтересиран.

Искането на взискателя Община Несебър за образуване на принудително производство, което има характер на молба по чл.426 ал.1 ГПК, е подадено на 24.11.2022 г. и съдържа овластяване по чл.18 ЗЧСИ. Това означава, че от 24.11.2022 г. следва да започне да се изчислява срокът от две години по чл.433 ал.1, т.8 ГПК, макар и актовете за установяване на вземанията на взискателя да са издадени на 27.10.2022 г. Срокът по чл.433 ал.1, т.8 ГПК започва да тече само при наличие на висящо изпълнително производство, а датата на издаване на изпълнителното основание е ирелевантен факт за „перемпцията“.

Първото изпълнително действие на съдебния изпълнител, който е овластен от взискателя по реда на чл.18 ЗЧСИ, е извършено на 14.11.2024 г., когато със запорно съобщение изх.N 69250/14.11.2024 г. и със запорно съобщение изх.N 69251/14.11.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и в „Инвестбанк“ АД, а запорните съобщения са получени от банките на 18.11.2024 г. Това означава, че започналият да тече на 24.11.2022 г. срок от две години е бил прекъснат на 14.11.2024 г.

При тези факти съдът намира, че срокът от две години по чл.433 ал.1, т.8 ГПК не е изтекъл, поради което не е налице хипотезата на „перемпция“. Следователно не е налице основание за прекратяване на изпълнението.

По жалбата, основана на твърдението за плащане на дълга и наличие на писмено искане на взискателя. На първо място следва да се отбележи, че към подаване на молбата от 20.01.2025 г., по която е постановен обжалваният отказ на същата дата, не е било подадено уведомително писмо от 23.01.2025 г. на взискателя Община Несебър, с което се признава плащането от длъжника и е направено искане за прекратяване по чл.433 ал.1, т.2 ГПК.

Следователно фактическият състав на чл.433 ал.1, т.2 ГПК не е бил осъществен към постановяване на обжалвания отказ.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че направеното от първоначалния взискател Община Несебър искане по чл.433 ал.1, т.2 ГПК не може да бъде основание за прекратяване на изпълнението, защото с уведомление изх.N 71469/25.11.2024 г. съдебният изпълнител е присъединил като взискател НАП, а с разпореждане от 10.01.2025 г. като 3 взискател е присъединен и „Тисенкруп Материалс България“ ООД. В този случай за прекратяване на изпълнението е необходимо и присъединените взискатели да са направили писмено искане по чл.433 ал.1, т.2 ГПК, но случаят не е такъв.

В молбата от 20.01.2025 г. жалбоподателят длъжник не се е позовал на основание за прекратяване на изпълнението по чл.433 ал.1, т.6 ГПК, поради което и обжалваният отказ не е постановен по такова искане. За пълнота на изложението следва да се спомене, че съдебният изпълнител не е изпращал указания до взискателите за плащане на дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, поради което нормата на чл.433 ал.1, т.6 ГПК не намира приложение.

По жалбата срещу разноските. Описът на притежавания от длъжника недв.имот е извършен на 09.01.2025 г., а към тази дата не е налице „перемпция“, поради което повдигнатото от жалбоподателя възражение срещу възложените в негова тежест такси за опис от 960 лв. е неоснователно.

Нормата на чл.449 ал.1, изр.2-ро ГПК предвижда, че описът може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение, а в случая поканата за доброволно изпълнение е връчена на 08.01.2025 г., поради което не е налице нарушение. Следва да се спомене, че таксата за опис се дължи, независимо дали описът е насрочен от съдебния изпълнител преди връчване на поканата за доброволно изпълнение. Разноски в размер на таксата за описа не би следвало да се възложат в тежест на длъжника, когато е изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение, и то преди описа, но случаят не е такъв, защото плащането на първоначалния взискател е на 16.01.2025 г., а на присъединените взискатели не е платено.

Извършването на описа по външен оглед не засяга дължимостта на таксата за опис.

Нарушение на изискването за „съразмерност“ – чл.442 ал.1, вр. с чл.441 ал.2 ГПК не основание да не се събира от длъжника такса за описа, а е основание за деликтна отговорност на съдебния изпълнител. В евентуално исково производство по иск с правно основание чл.441 ал.1 ГПК жалбоподателят би имал право на обезщетение в размер на платената такса за описа, но само ако се установи нарушение на изискването за „съразмерност“ - чл.442 ал.1, вр. с чл.441 ал.2 ГПК. Подобно нарушение обаче е ирелевантно в настоящото производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Законосъобразно в тежест на длъжника е възложена от съдебния изпълнител сумата от 1000 лв. - за вещо лице, защото нормата на чл.79 ал.1 ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а възнаграждението за оценка на описания недв.имот представляват разноски по изпълнението.

Приетите разноски от съдебния изпълнител обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 192 лв. следва на общо основание да се понесат от длъжника. Нормата на чл.79 ал.1 ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, доколкото не е налице някоя от предвидените в т.1, т.2 и т.3 хипотези, но в случая не е налице никоя от посочените хипотези. Следователно няма основание длъжникът да се освобождава от разноските за обикновени такси. Таксите в размер на 192 лв. се дължат авансово от взискателя и не са 4 били внесени, но нормата на чл.79 ал.2 ГПК предвижда, че в този случай таксите се събират от длъжника.

Пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се възложи на общо основание в тежест на длъжника - чл.79 ал.1 ГПК, а обстоятелството, че задължението към първоначалния взискател Община Несебър е платено в срока за доброволно изпълнение не основание длъжникът да се освобождава от задължението за пропорционалната такса.

Пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение се понася от длъжника, независимо дали събраната сума е в срока за доброволно изпълнение или след изтичане на този срок - чл.79 ал.1 ГПК

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Влагоклима“ ООД, длъжник в изпълнителното производство, срещу отказа в електронна форма от 20.01.2025 г. на ЧСИ М.Б. да прекрати изп.дело N 20228380406965 поради „перемпция“ и поради плащане в полза на първоначалния взискател Община Несебър, както и срещу разноските по изпълнението, определени в писмо в електронна форма от 21.01.2025 г. за 960 лв. - такса за опис на недв.имот, 1000 лв. - такса за в.лице, 192 лв. - обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ и пропорционална такса по т.26 в размер на 153,15 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5