Решение № 260228 от 20.07.2021, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 227/2021
- Вид
- Решение № 260228
- Подписан
- 20.07.2021
- В сила
- 17.12.2021
- Състав
- СВЕТОЗАР ЛЮБОМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.50, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ гр. Ихтиман, 20.07.2021 г .
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 227/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия
К №4519458 на
ОДМВР София, с който на Н.Ж.Й., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като нарушението е извършено преди повече от една година, поради което е нарушен чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният фиш е получен на 12.03.2021г. (видно от отбелязване на л. 27 от делото), а жалбата е подадена на 15.03.2021г. (видно от отбелязване върху същата на л. 6 ог делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На
30.12.2018 г. в 15,15 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+800 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ШКОДА ОКТАВИЯ с рег. №******* със скорост от 113 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв.
От направена справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е собственост на Д. Й. Й.. По делото е приложена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика, според която на 30.12.2018г. в 15,15ч. МПС е било във владение на жалбоподателя, поради което и първоначално издаденият ЕФ Серия К №2482785 е анулиран и е издаден атакувания по настоящото дело ЕФ серия К №4519458.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, съдържащ се в представения по делото компактдиск, се установява, че на 30.12.2018 г. в 15,15 часа лек автомобил с рег. № ******* е засечен със скорост от 117 км/ч.
В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 113 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 23 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
Представена е и Заповед от 19.12.2018г. на ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900 км до 53км и в двете платна на АМ „Тракия“ със срок на действие на заповедта до 31.05.2019г..
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1.
В
ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице индивидуализация на радара.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото. Дори тази снимка да не беше представена, то това би било нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. С оглед изложеното дори да беше налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не би било съществено, тъй като не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.
Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на знаковото стопанство. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 90км/ч. с пътен знак В26.
В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 117 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 113 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 23 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Следователно е налице установена оборима презумпция при липсата на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено съответното административно наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства. С подаването на декларация собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление и представи неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. При тази законодателна уредба няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС. Законът е въвел облекчен режим за оборване на презумпцията, като следва да се подаде единствено декларация, в която да се декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от свидетелството на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт да бъде безспорно доказан.
В конкретния случай първоначално е издаден друг, различен ЕФ серия К №2482785 срещу Д. Й. Й., собственик на МПС. По реда на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е представена декларация (л. 24 от делото), че не собственикът, а друго лице- жалбоподателят Н.Ж.Й., е управлявало автомобила. Към декларацията е приложено СУМПС. Декларацията е подадена в законоустановения 14- дневен срок, тъй като първоначалния ЕФ е връчен на 05.02.2021. (л. 25 от делото), а декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е подадена на същия ден (л. 24 от делото). С подаването на декларацията и документите по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е оборена предвидената от законодателя презумпция, като е посочено лицето, на което автомобилът е бил предоставен за управление и са представени неговите данни, включително и свидетелството му за управление, поради което правилно ЕФ Серия
Разпечатката съдържа 44 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06b01747-36e3-4732-b1b5-7b7a4ee5dc98