Определение № 742 от 21.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 742 гр. София, 20.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002102468 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, [населено място], чрез главен юрисконсулт Р. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Търговище №22/23.02.2023г. по в.г.д.№277/2022г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Търговище е признал за установено, че спрямо К. К. К., от работодателя „Водоснабдяване и Канализация“ ООД е допусната пряка дискриминация по признак "лично положение“, изразяваща се в неосигуряване равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд с останалите служители, работещи в звеното – неувеличаване основното трудово възнаграждение на ищеца К. К., служител в дружеството на длъжност „оператор ВПС с място на работа Пречиствателна станция за отпадни води“, с 40 лв. месечно, за период от 15 месеца, считано от 01.01.2021 г., на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.114, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, предл.13 (лично положение) и чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация; осъдил е „Водоснабдяване и канализация” ООД да преустанови горепосоченото нарушение, да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшно нарушение, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр.; осъдил „Водоснабдяване и канализация” ООД, да заплати на К. К. К. сумата 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на горепосоченото нарушение, изразяващи се в размера на заплатеното му в по-малък размер трудово възнаграждение за период от 15 месеца, считано от 01.01.2021г. (по 40лв. месечно), както и сумата 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на горепосоченото нарушение, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 от 1

ЗЗдискр. във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

В жалбата са изложени твърдения за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна К. К. К. с писмен отговор, в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Й. З., оспорва подадената жалба. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като оспореното решение е допустимо, постановено по предявената претенция; законосъобразно; добре обосновано и в съответствие с практиката на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е допустима.

Подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 275 от ГПК.

Към касационната жалба е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Търговище, постановил друго, с което признал за установено, че спрямо К. К. К., от работодателя „Водоснабдяване и Канализация“ ООД е допусната пряка дискриминация по признак "лично положение“, изразяваща се в неосигуряване равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд с останалите служители, работещи в звеното – неувеличаване основното трудово възнаграждение на ищеца, служител в дружеството на длъжност „оператор ВПС с място на работа Пречиствателна станция за отпадни води“, с 40 лв. месечно, за период от 15 месеца, считано от 01.01.2021 г., на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.14, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, предл.13 (лично положение) и чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация; осъдил „Водоснабдяване и канализация” ООД да преустанови горепосоченото нарушение, да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшно нарушение – на осн. чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр.; осъдил „Водоснабдяване и канализация” ООД, да заплати на К. К. К. сумата 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на горепосоченото нарушение, изразяващи се в размера на заплатеното му в по-малък размер трудово възнаграждение за периода от 15 месеца, считано от 01.01.2021г. (по 40лв. месечно), както и сумата 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на горепосоченото нарушение, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗдискр. във в р. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени обстоятелствата, че ищецът работи в ответното дружество на длъжност „оператор ВПС“, с място на работа „Пречиствателна станция за отпадни води“, въз основа на трудов договор № 77/29.09.2011г. и заповед № 148/20г. В периода от 07.11.2018г. до 21.09.2019г. същият бил в 2 отпуск по болест. С решене на ТЕЛК № 1545- 083/17.05.2019г., изд. от МБАЛ – Търговище ищецът бил освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година, в което било посочено, че не може да полага нощен труд. С последващо решение на ТЕЛК № 90080 от 35/13.02.2021г., изд. от МБАЛ – Търговище било прието, че ищецът може да работи като оператор ВПС.

Съдът установил, че основната заплата на работниците и служителите в ответното дружество се определяла съобразно действалия при ответника КТД, вписан в ИТ под № 3/09.02.2021г., Правилник за вътрешния трудов ред и Вътрешни правила за организацията на работната заплата, одобрени със Заповед № 31/18.01.2021г. на управителя на дружеството, ведно с анекс, в сила от 01.01.2021г. Посочил, че конкретният ѝ размер се установявал като произведение между базовата заплата за работното място, съответстваща на изискващото се и притежавано образование и общата стойност на коефициента, представляващ индивидуална оценка на качеството на работа, по приетите в дружеството правила. Увеличението на основната месечна заплата се извършвало при увеличение на МРЗ за страната. В конкретния случай, съдът констатирал, че с карта за оценка на ищеца К. К.

(Прил. №7), без дата, на същия била определена оценка за професионален опит – 0,41; за индивидуална реализация в трудовия процес – 0,61, с обща стойност на коефициента 1,02, коригиран от ръководителя на 1,00., както и основна месечна заплата от 434лв., без конкретна дата. Съдът установил още, със заповед № 148/2020г., на осн. чл. 118, ал.3 от КТ, било променено трудовото му възнаграждение, считано от 01.03.2020 г., от 715.00 лв. на 751.00 лв., каквото до 31.12.2020 г. било възнаграждението на останалите служители в отдела.

Съдът кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебноикономическа експертиза от заключението, по която приел, че към 01.01.2021г. било извършено увеличение на заплатите на пет от колегите на ищеца, работещи в същото звено с 40лв. Не било увеличено единствено възнаграждението на К. К.. От 01.04.2022г. трудовото възнаграждение на всички работещи в звеното на ищеца било увеличено с по 60лв., на база увеличението на минималната работна заплата за страната за съответния период.

Съдът констатирал още, че с влязло в сила решение №305/20.07.2020г. по гр.д.№1161/2020г. на Районен съд – Търговище била отменена заповедта на работодателя за налагане на К. К. на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на осн. чл. 188, т.2 вр. чл. 187, ал.1, т.3 от КТ, като незаконосъобразна.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка М. К., при условията на чл.172 от ГПК, от които приел за установено, че при връщането си на работа след няколко операции и продължителен отпуск по болест, съпругът ѝ споделил, че се чувствал „изгонен, като куче“, защото ходел на работа без да е включен в графика.

Възприемал липсата на обяснения за това обстоятелство като психическо насилие, което му се отразило здравословно – започнал вдига кръвно, не можел да спи, бил тревожен, което състояние продължавало и към настоящия момент. Нещата се влошили, когато увеличили заплатите на останалите служители в звеното, без неговата. Това сринало самочувствието 3 му, чувствал се пренебрегнат, унизен и все отлъчен от останалите. Започнал да се чуди дали да се бори за здравето или за правата си на работа, което се отразило на отношенията му у дома.

Въз основа на изложеното съдът приел, че макар изрично ищецът да не го е посочил, твърдяното по-неблагоприятно третиране е свързано с признака „лично положение“ по чл.

14, ал. 1 от ЗЗДискр. С оглед на това и обстоятелството, че считано от 01.01.2021г. било увеличено трудовото възнаграждение на останалите работещи в звеното, без неговото, при изпълнявани едни и същи функции по длъжностна характеристика и едностранност на увеличението /по преценка на управителя, съобразно увеличението на минималната работна заплата/, съдът направил извод за наличие на осъществена пряка дискриминация. Посочил, че ответникът не е навел нито твърдения, нито е представил доказателства за наличие на обективна причина за липсата на увеличение на възнаграждението на ищеца; за наличие на разлика в основните трудови възнаграждения на лицата работещи в звеното, както и за твърдението, че възнаграждението на К. К. е определено след преценка на характера и вида на извършената от него работа, съгласно вътрешните правила. Още повече, че в този период е влязло в сила и решението на съда за отмяна на наложеното на работника дисциплинарно наказание. По изложените съображения съдът намерил предявения иск по чл.71, т., вр. чл.14, ал.1 и чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. за основателен. Основателността на този иск обусловила извода за основателност и на иска по чл.71, ал.1, т.2 за осъждане на работодателя да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от други нарушения.

Предвид установената дискриминация по отношение на ищеца К. К. изразяваща се в липса на увеличение на основното му трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до месец юни 2022г., съдът направил извод за основателност и на иска заплащане на имуществени вреди вследствие на същата, представляващи разликата в трудовото му възнаграждение, в общ размер на 600лв., за периода от 01.01.2021 г. до м.юни 2022 г.

Въззивният съд обосновал извод за основателност и на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди търпени от дискриминационното поведение на работодателя – преживени негативни емоции, психическо напрежение, сриване на самочувствието, чувство на унижение и пренебрежение. Размерът на обезщетението, което да възмезди тези вреди съдът определил на 600лв.

Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 и ал.2 от ГПК, по следните правни въпроси: 1/ Когато въззивният съд прецени, че следва да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, следва ли да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и следва ли да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства; и 2/ Когато въззивният съд е сезиран с твърдения за дискриминация по признак „неравно заплащане за еднакъв и равностоен труд“ – след заведено и спечелено от ищеца дело срещу работодателя за неправомерно и незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание, може ли съда да определи основанието на предявения иск /приемайки, че е свързано с признака „лично положение“/ до такава степен, че да бъде променено основанието му извън въведените в исковата молба и жалба факти и твърдения, излизайки извън предмета на 4 доказване и спорното право, въз основа на която е формирана волята на съда в полза на ищеца. Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с т.1 и т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение №145/01.12.2017г. по т.д.№2587/2016г. на І т.о.