Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264378 от 01.07.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8549/2020
Вид
Решение № 264378
Подписан
01.07.2021
Състав
АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за собствеността
  • чл.10, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 01. 07. 2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд,

Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Кристина Първанова и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 8549 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е в изпълнение указанията, дадени в решение № 27/06.08.2020 г. на ВКС, II ГК по гр. д. № 2662/2019 г., с което решение е обезсилено постановеното въззивно решение № 1756/12.03.2019 г. по възз. гр. д. № 12322/2017 г. на СГС, II А въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от СГС от друг състав за постановяване на законосъобразен съдебен акт в предметната рамка на спора по заявения отрицателен установителен иск при съобразяване на дадените в това решение указания по приложение на закона.

Въззивната жалба е подадена от ответниците пред СРС- В.В.К. и С.В.К. срещу решение № 119979 от 16.05.2017 г. по гр.д.№ 67789 по описа за 2015 г. на СРС, Второ ГО, 33 състав, с което по предявения отрицателен установителен иск от Т. К.В., е прието за установено, че ответниците не са собственици на недвижими имоти с идентификатори № *** и ***, находящи се в гр.Нови

Искър, район „Нови Искър“, ул.“********.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното решение като се сочи, че въззивниците са наследници по закон на С.И., в чиято полза била възстановена собствеността върху процесните имоти с решение № 18000 от 21.11.2000 г. и решение № 1800К от 07.10.2004 г. на ПК „Нови Искър“. Така възстановените имоти, представляващи по решенията на ПК – ливади, били идентични с претендираните от ищцата. Последното било установено по безспорен начин по делото.Тъй като ищцата не претендирала права върху тези имоти преди колективизацията, то съгласно указанията дадени в ТР № 9/2012 г. по т.д.№ 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, то тя не би могла да оспорва правата придобити от наследодателката на въззивниците.

Затова и неправилно и в противоречие със постоянната практика на ВКС, съдът бил обсъждал дали наследодателката на ответниците е била собственик на имота преди колективизацията. Сочата, че решенията за възстановяване на собствеността върху имотите по реда на ЗСПЗЗ имали конститутивно действие. От тук следвал извода, че ответниците са собственици на процесните имоти. Ищцата се позовавала на констативен нот.акт за придобиване на собствеността по давностно владение, но до момента на възстановяване на имотите било изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. Съгласно приетото в т.1 от ТР №1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, процедурата се считала приключила, когато била извършена индивидуализацията на имота. Наред с това СРС бил допуснал нарушение на чл.18 ЗС като се позовал на частен договор, който не бил приет като доказателство, за способ за придобиване на собственост. Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства, СРС бил обсъдил показанията на разпитаните свидетели.

Същите не установявали по категоричен начин кои имоти, при какви граници и за кой период ищцата е владяла и ползвала. Наред с това, още с одобряването на кадастралната карта за района – 11.01.2012 г. наследодателката на ответниците били вписана като собственик на имотите. Неправилно СРС се бил позовал на заключението на СТЕ, което било изготвено въз основа на документи, които не са представени и приети по делото, както и заключението било оспорено. Ищцата не била придобила правото на собственост, а ответниците не били изгубила това право независимо дали са упражнявали фактическа власт върху имотите, защото се касаело до земеделска реституция.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което претенциите на ищцата да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е подаден отговор от ищцата пред СРС-Т.К.В., в който се излага становище за неоснователност на същата и правилност на така постановеното решение от СРС.

Ищцата се легитимирала като собственик въз основа на нот.акт № 136 , дело 2007 г., по давност, на имот, за който били отредени УПИ IX – 344, X – 344 и XI – 344.

Действително, по делото било представено от ответниците решение № 1800 К на ОСЗГ при Община Нови Искър, влязло в сила на 21.10.2004 г., с което била възстановена собствеността в полза на праводателката на ответниците, върху ливада от 0,745 дка в Курило, м.********, кв.18, парцел X и XI. Последните били идентични с имотите на ищцата X – 344 и XI – 344. Ответниците не били ангажирали доказателства, че след влизането в сила на решението на ПК, владеят и ползват имотите, нито представили протокол за въвод във владение. Не довели допуснатите им свидетели във връзка с оспорване на придобивната давност, изтекла в полза на ищцата. Решението на ОСЗГ било постановено на основание съдебно решение, но тези актове не били вписани в Имотния регистър. Сочи, че била доказала, че е владяла, обработвала и ползвала процесните имоти повече от 10 години. Счита, че правилно СРС се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза. Правилно СРС се бил позовал и на показанията на разпитаните по делото свидетели. Следвало да се има предвид и, че процесните два имота, попадат във вътрешността на дворното място, което било оградено.

Владението било необезпокоявано от 1952 г. до момента.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Претенцията на ищцата била основателна, тъй като същата била придобила правото на собственост по силата на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 80 от 1969 г. А от заключението на СТЕ се установило, че д-р З.Б., брат на С.Г.и вуйчо на ответниците, е продал на К.В.ливада с площ от 2,8 дка, чрез договор за продажба от 15.06.1950 г. Тази ливада била напълно идентична с имот № 344, кв.18, целият с площ от 1 180 кв.м., включващ в себе си процесните X – 344 и XI – 344. Прехвърлителната сделка била извършена 1 година преди учредяването на ТКЗС, което било станало 1951 г. Установено по делото било, че праводателят на ответниците – С.Г.никога не била собственик на имот № 344, кв.18, на имот № 452, кв.18. Последното се установявало от записката за вписване на делбата от 27.02.1948 г. С.Г.се явявала съсед на К.В./баща на Т. В./. Затова и имотите, собственост на ответничките, били неправилно реституирани от ОСЗГ с решение № 1800К от 07.10.2004 г. По силата на това решение, обаче, С.Г.била станала собственик на тези имоти доколкото решението не било обжалвано от ответниците. С оглед тези си мотиви СРС е разгледал претенцията на ищцата за придобиване на имотите по давност. Като се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, СРС е достигнал до извода, че шщцата е установила правото си на собственост на основание изтеклата 10-годишна придобивна давност.

По доводите във въззивната жалба:

Съгласно съдебната практика на ВКС при спор между две страни за това дали е възникнало за една от тях субективно право, независимо от това дали е възникнал чрез предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, разпределението на доказателствената тежест не зависи от процесуалното положение ищец или ответник, а от това кой твърди, че е носител на правото, което се включва в предмета на спора. Затова при отрицателните установителни искове ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва. Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право произтича от твърдяния или отричан правопораждащ факт /в случаите на спорове за собственост - придобивен способ/. Следователно да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците, в този смисъл е и Решение № 1046 от 13.07.2004 г. по гр. д. № 372/2003 г., ІV г. о. НА ВКС,.

Съдът в този случай по същество следва да отговори на въпроса дали ответникът е носител на правото на собственост –дали то е възникнало от твърдения от него правопораждащ факт.

При положение, че ответникът комуто е доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно /несъмнено/ придобивното си основание, съдът по същество, който установи, че ответника не е собственик на недвижимия имот, не следва да дава отговор на въпроса кой е собственик на имота, виж в този смисъл решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1560 по описа за 2009 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и задължителна съдебна практика.

Отрицателният установителен иск за собственост и други вещни права се характеризира с това, че с уважаването му не се установява чия е собствеността върху спорната вещ, т.е. на кого принадлежи правото, за разлика от установителното действие при ревандикационния и положителния установителен иск.

Уважаването на предявения отрицателен установителен иск ще установи със СПН единствено обстоятелството, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.

В конкретния случай, видно от отговора по исковата молба /л.36/ ответниците твърдят да са собственици по силата на решение № 1800К от 07.10.2004 г., постановено по заявление № 18246 от 26.05.1992 г. на ОСЗГ, гр.Нови Искър. Сочат, че със същото решение била възстановена собствеността върху имот, представляващ ливада от 0,745 дка, находящ се в строителните граници на гр.Курило, м.“Градине“, представляващ имот 344, кв.18, попадащ в парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през 1984 г., а именно 365 кв.м. в парцел XI-344 и 390 кв.м. в парцел X-344, на С.Г.И., починала на 02.12.2002 г. Ответниците били наследници по закон на лицето, в чиято полза била възстановена собствеността- С.Г.И.. Сочи се още, че въз основа на решението на ОСЗГ, наследодателката им била вписана като собственик в одобрената за района кадастрална карта. При това положение ищцата не била носител на правото на собственост върху така възстановените имоти.

Видно от събраните по делото писмени доказателства /пред СРС/ с решение № 1800 от 21.11.2000 г. на ПК, община Нови Искър, е признато правото на собственост на С.Г.И. върху 0,950 дка върху ливада, находяща се в строителните граници на Курило, м.“Градине“, имот 344, кв.18, парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през

1984 г. , имот под № 2 в заявлението и установен с делбен протокол от 23.02.1948 г. Със същото решение е възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 0,590 дка, находяща се в строителните граници на гр.Курило, м.“Градине“, представляващ имот 344, кв.18, попадащ в парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през

1984 г., имот под № 2 в заявлението и установен с делбен протокол от 23.02.1948 г. Като мотив за това е посочено решение от 03.07.2000 г. на СРС, съгласно което възстановяването следвало да се извърши във възстановими стари реални граници в рег.план на кв. Курило, гр.Нови Искър, от 1984 г., частта от парцели X -344 и XI-344, съответно : 0,316 дка и 0,274 дка.

Със горното решение ПК се е произнесла и относно възстановяване правото на собственост на С.Г.И. по отношение на ливада от 0,360 дка находяща се в строителните граници на гр.Курило, м.“Градине“, представляващ имот 344, кв.18, попадащ в парцел X и XI от кадастралния план /КП/ през

1984 г., имот под № 2 в заявлението и установен с делбен протокол от 23.02.1948 г. Посочено е, че по отношение на този имот правото на собственост не се възстановява, а като мотив за това е посочено решение от 03.07.2000 г. на СРС.

С решение от 21.03.2001 г. по гр.д.№

15065 по описа за 2000 г. СРС, ГК, Второ ГО, 45-ти състав, е прогласил за нищожно решението от 21.11.2000 г. на ПК по жалбата на С.Г.И., тъй като по отношение на същите имоти вече имало произнасяне, както от ПК с решение № 18000 от 19.02.1998 г., така и от съда с решение от 03.07.2000 г.