Решение № 6127 от 27.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6127

Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА канд № 20267180700578 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Т. В. обл. Пловдив, [населено място], [улица], чрез адв. Т. Д. – М., против решение № 49 от 16.01.2026 г. по анд № 3564 / 2025 на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено издаденото наказателно постановление № 25-1030-001696 от 28.03.2025 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за административно нарушение по чл. 638, ал.3 от Кодекс за застраховането.

В жалбата твърди постановеното решение да е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения и се прави искане за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът- началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив не ангажира становище по делото.

Окръжна прокуратура – Пловдив не изпраща представител.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд - Пловдив в настоящия си състав, като обсъди приложените към делото доказателства, взе предвид изложените доводи от страните, и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на делото е решение № 49 от 16.01.2026 г. по анд № 3564 / 2025 на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено издаденото наказателно постановление № 25-1030-001696 от 28.03.2025 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на касатора С. В. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лева /204, 52 евро/ за административно нарушение по чл. 638, ал.3 от Кодекс за застраховането.

В решението на районния съд е прието, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по съставяне на акта и НП, водещи до отмяна на последното. По съществото на спора е прието, че към датата на проверката 11.03.2025 г. в 07,51 часа в община Пловдив на път втори клас № II – 56, км. 97 посока АМ „Тракия“, автомобилът МПС – лек автомобил „Шевролет“ с рег. № [рег. номер], собственост на Й. М., управляван от касатора, без да има валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на проверката. Тоест автомобилът нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 11.03.2025 г. около 07,51 часа. С така посоченото, касаторът извършил нарушение по чл. 638, ал.3 КЗ, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. От приложена разпечатка от сайта на Гаранционен фонд се установява, че към 11.03.2025 г. процесното превозно средство няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От приложен договор в хода на съдебното производство е установено, че договор за застраховка "ГО" е сключен в 9:50 часа на 18.09.2025 г. Прието е, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ и правилно е ангажирана отговорността му на посоченото в НП правно основание. Не е налице и маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. В тези насоки са изложени подробни мотиви, в резултат на които и наказателното постановление е потвърдено изцяло, като законосъобразно. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя, като е изведен извод за тяхната неоснователност.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Въз основа на събраните убедителни и непротиворечиви, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение на касатора и на посоченото правно основание по чл. 638, ал. 3 КЗ.

Правилно е прието, че към дата около 7:51 часа за въпросното МПС – лек автомобил „Шевролет“ с рег. № [рег. номер], собственост на друго лице, не е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който факт се потвърждава от събраните по делото доказателства. Установено е по безспорен начин, че в момента на управление на автомобила от санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, какъвто като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ.

В производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на НП на това основание. Същите съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, видно от тяхното съдържание. Издадени са от компетентен орган, видно от данните по делото и приложената по делото заповед за оправомощаване на ответника. Решението на РС е подробно мотивирано в тези насоки, както и във връзка с извършеното нарушение от страна на касатора, направени са съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи. Правилно е прието, че не е налице и двойно санкциониране на наказаното лице за едно и също нарушение.

Не е налице и маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението е формално, не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Въведено е задължение за сключване на застраховка гражданска отговорност и това изискване е в защита на правата и интересите на лицата участващи в движението по пътищата, затова и нарушаването на това задължение което рефлектира не само върху нарушителя, не може да бъде възприемано като маловажно, дори и при сключване на застраховка "ГО" след съставянето на АУАН, както и при управление на автомобила за кратък период от време.

Във връзка с изложените в касационната жалба възражения относно неправилното третиране на събраните по делото гласни доказателства, съдът намира същите за неоснователни.

В хода на производството пред ПРС са разпитани като свидетели актосъставителят И. Г., свидетелят при установяване на нарушението В. П. и воденият от жалбоподателя А. А., като показанията на последния не са кредитирани от съда като противоречиви, житейски нелогични и противоречащи с останалия доказателствен материал.

Относно показанията на разпитания актосъставител, съдът намира за правилни изводите на въззивната инстанция относно възприемането им като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Липсата на конкретен точно спомен за нарушението от страна на актосъставителя не представлява липса на доказаност на нарушението, тъй като св. е потвърдил написаното от него, както и положения подпис. Нормално е, както е посочила и въззивната инстанция, при такъв отдалечен период от време, както и обстоятелството, че случаят е обичаен за практиката на компетентните полицейски органи, поради което няма как за всички случаи актосъставителят да си спомнят с подробности всички особености на всяка една проверка. В случая очевидно проверката е протекла спокойно, без да има пречки от страна на провереното лице, не е имало възражения от негова страна и същото се е подписало на съставения АУАН.

Правилни са изводите на съда и при обсъждане на св.показания на свидетеля А.. Правилно съдът е приел за нелогични твърденията на свидетеля в тази връзка, че взел колата за малко, с цел да я купува, а за проверката споделил не при връщането си при приятеля си, нито е поискал обяснение от собственика на автомобила, ако действително е бил подведен, а много по-късно – вечерта или на следващия ден е споделил. Освен това свидетелят твърди, че касаторът е купил колата тогава, като уговорката била да я плаща на вноски, и си я карал. В случай, че това действително се е случило, следвало е да има писмени доказателства за направените уговорки относно сумата, датите на вноските, доказателства за плащането на някоя от тях, каквито изобщо не са представени на съда при проведените заседания. Такива не са представени и с касационната жалба. Прави впечатление също, че новата застраховка Гражданска отговорност е сключена от собственика Й. М. едва на 18.09.2025 г., т.е. повече от шест месеца, след твърдения оглед на автомобила на датата на проверката. Житейски е логично, след като автомобилът е бил толкова добър, че въпреки създадените неудобства около липсата на Гражданска отговорност на автомобилистите, касаторът В. го е закупил и го карал, да го приведе в съответствие с изискванията на закона.

Нарушението е формално, не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Въведено е задължение за сключване на застраховка гражданска отговорност и това изискване е в защита на правата и интересите на лицата участващи в движението по пътищата, затова и нарушаването на това задължение което рефлектира не само върху нарушителя, не може да бъде възприемано като маловажно, дори и при сключване на застраховка "Гражданска отговорност" след съставянето на АУАН, както и при управление на автомобила за кратък период от време, в каквато насока се прави възражение.

Изложените от въззивния съд подробни правни изводи за законосъобразност на потвърденото НП се споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях и не следва да бъдат повтаряни.

В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението, а оттам и за различни правни изводи от тези на въззивния съд. Наведените с жалбата твърдения за съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, липса на компетентност са обсъдени в решението на въззивния съд, като изводите в тази насока са правилни, подкрепят се от доказателствата по преписката и не следва да се повтарят отново в решението на касационния състав.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски, макар и искането да е направено своевременно, а от страна на ответника не се претендират разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, в настоящия касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 16.01.2026 г. по анд № 3564 / 2025 на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: