Определение № 7464 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7464 гр. Варна, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов като разгледа докладваното от Любомир Нинов Частно гражданско дело №

20253110107097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 от ГПК.

„Кредит инкасо инвестмънтс Бг“ ЕАД, моли да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Б. Б. за сумата от 200лв. главница по договор за заем от 29.12.2022г. сключен между ответницата и „Креди Йес“ ООД, 97.86лв. неустойка, 10.14лв. договорна лихва за времето от 29.12.2022г. до 22.03.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на десиране на съда до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото разноски.

При извършената служебна справка за постоянен и настоящ адреси на длъжницата се установява, че същата има настоящ адрес в Германия, а постоянният и адрес е в България, но е определен служебно.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, са основание за отказ срещу този длъжник да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).

Понятието "обичайно местопребиваване" се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва поспециално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C523/07 относно тълкуване на чл. 8, § 1 от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма основания на понятието "обичайно местопребиваване" да се придава различно значение в другите актове на общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а при действието на чл. 48, ал. 7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. ") това значение е приложимо и в българското право; от дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал. 7 КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната държава.

Установено е от представената по делото справка в НБН, че длъжникът е със служебно определен постоянен адрес в гр.Аксаково, но и с настоящ адрес в Германия считано от 23.04.2012г. и към настоящия 1 момент. Съгласно разпоредбата на чл.94 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, според ал.2 всяко лице има само един настоящ адрес, а ал.3 сочи, че настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Във връзка с изложеното се налага извод, че във вътрешното ни право най-близо до обичайното местопребиваване се намира т. нар. "настоящ адрес". В този смисъл е константната съдебна практика – Определение № 3298 от 11.10.2017г. по ч.гр.д.№4398/2017г. на Софийски апелативен съд и правната доктрина. В случая от доказателства по делото следва да се направи извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее в Германия, където има и официално регистриран настоящ адрес, за което е уведомил по официален, надлежен път българските власти. Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в закона чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК.

Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Република България и това се установява от представения по делото официален удостоверителен документ. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. При настоящ адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява имено там, но това е допустимо само в исково производство, но не и в заповедното. В този смисъл Решение № 85 от 04.05.2016 г- по гр. д. № 251/2016 на III г. о., ВКС.

Изложеното дава основание подаденото заявление следва да се отхвърли.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване за заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с вх.

№49132/3.06.2025г. подадено от „Кредит инкасо инвестмънтс Бг“ ЕАД, ЕИК202423225 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, бизнес център „Люлин-6“, ет.2 срещу Б. Д. Б.

ЕГН**********.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Варна в едноседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2