Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5819 от 28.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10484/2021
Вид
Решение № 5819
Подписан
28.10.2024
В сила
28.10.2024
Състав
Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, ГЮЛСЕВЕР САЛИ

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5819 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100510484 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.275-273 ГПК.

С решение № 20148961 от 30.06.2021 г. СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 14016/2020 г. е осъдил „Ю.Б.“ АД да заплати на М. М. В. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сума в общ размер на 208,14 лв., в това число сумата от 16,19 лв. за разноски, присъдени и преведени на взискателя; 120 лв. юрисконсултско възнаграждение, преведени на взискателя; 24 лв.-обикновени такси за ЧСИ по т.1 от ТТРЗЧСИ; 12 лв.-обикновени такси за ЧСИ по т.4 от ТТРЗЧСИ; 18 лв.обикновени такси за ЧСИ по т.9 от ТТРЗЧСИ; 0,80 лв.-допълнителни такси за ЧСИ по т.31, б. „б“ от ТТРЗЧСИ; 16,43 лв.-пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, удържани от ищеца без основание по изп.д.№ 20208460400049 на ЧСИ О.М. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-13.03.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска до пълния размер от 308,14 лв. за сумата от 100 лв., заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М. М. В. в частта, с която е отхвърлен иска му за сумата от 100 лв., представляваща разноски в изпълнителното производство с оплаквания, че 1 съдът неправилно е квалифицирал претенцията в тази част като такава по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Твърди, че в исковата молба е посочил, че е направил разноски за адвокат в посочения размер, които не би направил в случай, че изпълнителното дело не бе образувано без правно основание, от което е ясно, че се претендират вреди, които са в причинна връзка с противоправно действие-образувано без правно основание изпълнително дело, поради което предявеният иск е по чл.49 ЗЗД.Излага твърдения, че съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация и че ако е налице неяснота или противоречие в изложените обстоятелства, на които се основава искът, това е следвало да се окачестви като нередовност на исковата молба и на ищеца да се укаже да отстрани нередовността.Твърди, че от събраните доказателства е установено наличието на противоправно деяние от ответниканезаконосъобразно образуване и водене на изпълнително производство от ответника, без да положи грижата за провери дали му е платено присъденото; настъпилите имуществени вреди и техния размер, наличието на причинноследствена връзка между образуването и воденето на изпълнителното дело и вредоносния резултат.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Ю.Б.“ АД оспорва същата.Твърди, че в исковата молба са изложени твърдения за извършено плащане без основание, а не за причинени вреди и че исковата молба не е била нередовна.Поддържа становище, че на съдебния изпълнител не е било представено платежно нареждане, с което е платена претендираната от банката по изпълнителното дело сума, а само договор за правна помощ, без да е извършено процесуално представителство.Въззиваемият излага доводи, че защитата по чл.433, ал.1, т.1 ГПК не е сложна и че в случая не е целено прекратяване на изпълнителното дело, а иницииране на нов съдебен процес, чрез който да се претендират допълнителни разноски и хонорари.Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от М. М. В. срещу „Ю.Б.“ АД.Ищецът твърди, че със съдебно решение по гр.д.№ 1169/2017 г. СРС, 127 с-в „Б.П.Б.“ АД е осъдена да му заплати суми, подробно 2 описани в диспозитива на решението, а той е бил осъден да заплати на банката сумата от 16,91 лв. разноски в производството.Твърди, че след влизане в сила на решението е заплатил с платежно нареждане по сметка на правоприемника на „Б.П.Б.“ АД-„Ю.Б.“ АД задължението си и се е снабдил с изпълнителен лист за своето вземане, който е издаден на 14.01.2020 г., като на 15.01.2020 г. е образувал изп.д.№ 113/20 г. при ЧСИ Р.А..Вместо да си получи сумите по изпълнителния лист, на 14.02.2020 г. е получил запорно съобщение от ЧСИ О.М. по изп.д.№ 20208460400049, с което е уведомен, че от събраната сума 208,14 лв. са преведени на ЧСИ О.М. за задължение на ищеца към ответника по цитираното изпълнително дело.Ищецът е упълномощил адвокат и му е заплатил за извърши справка по изп.д.№ 20208460400049 на ЧСИ О.М., от която е установено, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист за заплащане на сумата от 16,91 лв. по гр.д.№ 1169/2017 г. на СРС, 127 св, която ищецът вече е бил заплатил на 30.12.2019 г.Заявява, че от него са събрани принудително суми в общ размер на 208,14 лв. и че е направил разноски за адвокат в размер на 100 лв., които не би направил в случай, че изпълнителното дело не беше образувано без правно основание.Твърди, че ответникът следва да му възстанови всички получени без правно основание суми по образуваното без правно основание изпълнително дело, както и разноските за адвокат, които иначе не би сторил и моли съда да осъди ответника на основание чл.55 ЗЗД да му заплати сумата от 308,14 лв., включваща сумата от 136,91 лв., получена от ответника по изп.д.№ 20208460400049 на ЧСИ О.М., сумата от 173,23 лв., представляваща удържани и сторени от него като длъжник такси и разноски по изпълнението, но дължими от „Ю.Б.“ АД.

С доклада по делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже реално плащане в полза на ответника на посочената искова сума, присъдена по гражданско дело; удържане на сумите повторно по изпълнителното дело по описа на ЧСИ М. по начин, който е довел до обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.

С решението СРС е приел, че вземането от 100 лв. не представлява такова по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като ответникът не се е обогатил с размера на тази сума и не е налице хипотезата на неоснователно 3 обогатяване и е отхвърлил иска.

С разпореждане от 29.10.2021 г. въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице несъответствие между изложените твърдения в обстоятелствената част и неяснота на петитума и е указал на ищеца да отстрани нередовността й, като уточни на какво основание претендира сумата от 100 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и дали твърди, че ответникът се е обогатил без основание с посочената сума или му е нанесъл имуществени вреди, като в случай, че претендира вреди, да уточни от какво противоправно поведение на ответника са породени същите.

В уточнителна молба от 11.11.2021 г. ищецът е посочил, че претенцията за сумата от 100 лв. е за вреди-разноски за адвокат от противоправно действие на ответника-неоснователно образувано изпълнително дело, тъй като задължението на ищеца е платено изцяло преди образуването на същото.Ищецът твърди, че в исковата молба е посочил, че тези разходи не биха били направени, т.е. ищецът не би претърпял вредите, ако изпълнителното дело не беше образувано без основание, т.е. твърди се причинно-следствена връзка между поведението на ответника-противоправно образуване на изпълнително производство и направения разход за адвокатска защита и съдействие и искът е за непозволено увреждане.

Въззиваемият е изразил становище, че с уточнението на исковата молба се прави изменение на иска извън срока по чл.214 ГПК.Поддържа, че с исковата молба е предявен иск по чл.55 ЗЗД за обезщетение поради плащане без основание и не са въведени твърдения за причинени вреди по чл.45 ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и по непредявен иск.В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил неясни твърдения на какво основание претендира сумата от 100 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не е заявил, че сумата е принудително събрана от него и получена от ответника, а че е 4 направил разход, който не би сторил, ако ответникът не беше образувал изпълнително дело без основание, като претендира ответникът да бъде осъден на основание чл.55 ЗЗД за заплащане на удържаните суми и адвокатски хонорар.Поради изложеното е налице неяснота на обстоятелствената част и на петитума на исковата молба и възражението на ответника, че с уточнението на исковата молба ищецът е направил недопустимо изменение на иска, неоснователно.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал наличието на предпоставките на неоснователно обогатяване при хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с какъвто иск не е бил надлежно сезиран, а не на непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД.

Поради изложеното и на основание чл.270, ал.3, пр.2 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили, като делото се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата по изготвяне на доклад по чл.146 ГПК.

Разноските за настоящото производство подлежат на присъждане при решаване на спора по същество.

Водим от горното

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 8451 от 22.07.2022 г. на СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 41689/2021 г. в частта, с която е отхвърлен иск на М. М. В. с ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, квалифициран като такъв с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 100 лв., заплатен адвокатски хонорар по изп.д.№ 20208460400049 на ЧСИ О.М., като недопустимо.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6