Решение № 160 от 13.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниела Атанасова

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200859 по описа за 2023 година при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 859 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия И. И. К. и на частните обвинители С. К. Г. и К. Х. Г., подадени - за подсъдимия, чрез защитника му адв.С., а за частните обвинители, чрез упълномощените им повереници - адвокат В. (за първия) и адвокат А. (за втората), против решение № 116/04.08.2023 г. на Апелативен съд Варна, по ВНОХД № 36/2023 г., с което е потвърдена присъда № 69/30.11.2022 г. по НОХД № 313/2022 г. на ОС Варна.

С последната, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 16.07.2021 г., в /населено място/, при управление на МПС, л.а. /марка/, с рег. № /рег. №/, нарушил правилата за движение – чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. С. Г., с ЕГН **********, настъпила на 17.07.2022 г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода, отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години и шест месеца. На основание чл.343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

В касационната жалба на адв.С. са наведени и трите касационни основания. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. В същото време от изложените доводи е видно, че заявеното нарушение на закона е въведено само като функция на претендираните множество процесуални нарушения, понеже вследствие допускането им, както счита касатора, въззивната инстанция достигнала до неправилни изводи за виновността на 1 подсъдимия и незаконосъобразно потвърдила осъдителната присъда на първостепенният съд.

Отменителното основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК е обосновано с възражения, развити в няколко насоки:

1/ Твърди се, че фактическите си изводи въззивният съд е основал върху недопустими доказателствени източници, а именно предположения и догадки.

Посочено е също, че оценката на експертното заключение относно установеното отсъствие на манипулация върху записа от охранителната камера на Българска пощенска банка АД клон „Възраждане“ противоречи на НПК, защото експертът е изследвал цифров презапис, а не оригиналните видеофайлове от твърдия диск.

2/ Извършеният от съдилищата доказателствен анализ е оспорен като непълен и необективен, тъй като: - са игнорирани данните от записа на охранителната камера на бензиностанция /име/, обективирал скоростта на пострадалия и като цяло поради неизследване на посоченото обстоятелство, включително и с оглед незаконосъобразния отказ на съда да го постави на експертно изследване;

- са превратно ценени показанията на св.К. и неоснователно са били отхвърлени кореспондиращите с тях обяснения на подсъдимия за довършеност на маневрата, доколкото към момента на удара той вече бил спрял на светофара; - е пренебрегнато заключението на САТЕ, съгласно което, ако пострадалият е извършвал движението си със скорост от 44,57 км/ч и при своевременно възприемане на подсъдимия при навлизане в платното би могъл да спре, като се твърди, че моментът на възникване на опасността за мотоциклетиста е „момента, в който лекият автомобил е навлязъл в лентата за движение в посока обратна на тази, в която се движи мотоциклетиста“, понеже „ маневра ляв завой предполага пресичане на едната пътна лента и навлизане в пътната лента на мотоциклетиста“ (кас.жалба, стр.2).

3/ Заявено е и оплакване за липса на мотиви, понеже в решението си въззивната инстанция не се ангажирала да посочи кои от противоречивите доказателства възприема с доверие и кредитира, на плоскостта на което е аргументирано и самостоятелното възражение за нарушаване правата на подсъдимия да узнае съображенията за неговото осъждане.

4/ Изтъква се също и противоречие с принципните начала по чл.13 и чл.14 от НПК, допуснато с пренебрегнатия от съда и неизяснен съществен въпрос, свързан с видимостта на подсъдимия към движещия се мотоциклетист, предвид позицията на самия автомобил, поради което делото приключило при неизяснени обстоятелства от предмета на доказване.

Оплакването за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание е подкрепено със съображения, основани върху пропуска на апелативния съд да прецени адекватно смекчаващите обстоятелства, които въпреки, че преобладават, декларативно са отречени да са „многобройни“. Отправеното искане е в алтернативност - за приложение на чл.55 от НК или намаляване на наказанията.

В касационната жалба на частния обвинител С. Г. се излагат съображения за неправилност в дейността при индивидуализиране на наказанието, изразена в подценяване значението на факта, че подсъдимият е таксиметров шофьор и многократното му наказване по административен ред за нарушения по ЗДвП.

Конкретните параметри на исканата от ВКС намеса е да увеличи наказанието лишаване от свобода от 2 години на 2 години и 5 месеца, изпитателния срок да бъде завишен в рамките на максимално допустимия по чл.66 от НК, а именно пет години, а кумулативното наказание лишаване от правоуправление да се увеличи от 2 години 2 на 5 години и 5 месеца.

В касационната жалба на частния обвинител К. Г., същото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, е аргументирано с доводи, в известна степен припокриващи се с горепосочените, но и включващи допълнително наведени, като различие се отчита и в обема на поисканата от ВКС намеса. Настоява се касационният състав да върне делото за ново разглеждане от АС Варна, с указание за увеличаване наказанието лишаване от свобода в рамките на максимално предвидения размер от шест години, постановено за ефективно изтърпяване, като в същия срок бъде отмерено и лишаването от правоуправление. Подкрепящи данни са изведени от множество утежняващи за подсъдимия обстоятелства, които съдът подценил и не отчел според действителното им значение, а именно: 1/механизмът на ПТП, третиран като основание за повишена степен на обществена опасност на дееца, понеже, въпреки че видял от голямо разстояние мотоциклетиста, не го изчакал, а отнел предимството му и предизвикал ПТП, от което настъпила смъртта на последния; 2/ субективното отношение на дееца към извършеното, което неправилно е подведено под формата на небрежност, а не към самонадеяност, каквато се твърди, че е проявена от подсъдимия;

3/неправилно отчетеното от съда съпричиняване, понеже обективните данни по делото не установяват принос на пострадалия. Исканата отмяна приложението на чл.66 от НК е обоснована с изразеното в жалбата убеждение, че не е справедливо лице, убило друго лице, макар и по непредпазливост да е условно осъдено, като в тази връзка с подкрепящо значение е заявена и необходимостта от засилено противодействие срещу престъпленията по пътя, акцентирайки в този смисъл върху приоритетното място на генерална превенция при определяне в тези случаи на наказанието и неговото изтърпяване.

В срока по чл.351, ал. 4 от НПК, от частния обвинител К. Г., чрез повереника и адв.А.А. е депозирано възражение срещу касационната жалба на подсъдимия. В противовес на изложените в нея доводи е изразена позиция за неотчетени от съдилищата отегчаващи обстоятелства, към които са причислени - неоказване помощ след ПТП и отричане на вината, както и незаконосъобразно оценената в полза на подсъдимия психологическа оценка.

В съдебно заседание подс.К. и защитникът му адвокат С. не се явяват, редовно призовани. В писмена молба, подадена от последния е отразено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и е заявена изрична позиция за цялостно поддържане на подадената касационна жалба.

В съдебно заседание частните обвинители С.Г. и К.Г., не се явяват редовно призовани. Явяват се упълномощените им повереници, съответно адвокат В. и адвокат А.. Касационните жалби се поддържат изцяло, с изложените във всяка от тях оплаквания и подкрепящи ги доводи. Поддържат се от повереника на частния обвинител Г. и съображенията, изложени във възражението срещу жалбата на подсъдимия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни. Намира, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и при формирането на вътрешното му убеждение не са допуснати процесуални пороци, както и не е допуснато нарушение на материалния закон, понеже при установените по делото фактически положения направеният от правна страна извод за авторството и вината на подсъдимия е правилен. Намира наложеното наказание за справедливо определено, при вярно отчитане на всички относими за индивидуализирането му обстоятелства, поради което предлага касационните жалби, като неоснователни да бъдат оставени без уважение, а въззивното 3 решение - да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

По жалбата на подсъдимия.

Съображенията, изложени в подкрепа на заявеното оплакване за допуснати от контролирания съд съществени нарушения на процесуалните правила, налагат приоритетно да бъдат обсъдени, предвид законовите последици при евентуалната им основателност - отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, което би направило безпредметно произнасянето по останалите наведени в касационните жалби доводи. Ето защо, по оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК и конкретните съображения, с които е заявено наличието му, ВКС намира следното:

Първо, в общ план е необходимо да се уточни, че в рамките на касационната проверка, настоящият касационен състав констатира цялостно изпълнение на възложената от чл.314, ал.1 от НПК всеобхватност на второинстанционния контрол.

Чрез изслушаната и приета в проведеното въззивно съдебно следствие комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза апелативният съд е преодолял установения процесуален проблем, свързан с годността на ползван от първата инстанция доказателствен източник и надлежно е изяснил съществени въпроси от предмета на доказване, свързани със самия механизъм на ПТП. Изводите по фактите, контролираният съд е основал върху проверени доказателствени източници, включително констатирайки надлежност на приобщените гласни такива в проведеното от първата инстанция производство по реда на чл.371, т.1 от НПК, а формираните заключения са резултат от обективирана в решението му аналитичната дейност.

Последната винаги е мисловна и когато, както е в случая е основана върху предвидените в НПК процесуални правила относно годните източници и тяхната оценка, няма характер на предположение или догадки, както счита касатора.

По конкретните оплаквания за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК :

І.Неоснователно е възражението за незаконосъобразно проведено експертно изследване, което противно на приетото от апелативният съд не санирало процесуалното нарушение допуснато от първата инстанция, изразено в ползване на данни от видеозапис, чиято автентичност не била надлежно проверена. Всъщност упрекът е насочен към приетото от въззивният съд заключение на възложената допълнителна експертиза, чрез която обхватът на основната САТЕ е разширен с включване на специалист - експерт в областта на техниката и видеозаписите, доколкото се твърди, че изготвеното от него заключение е некоректно, понеже не е изследвал записите от твърдия диск, а презаписа в представеното по делото DVD.

Разпечатката съдържа 36 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06ac3e33-9305-4fd8-a991-3dc249390e08