Акт от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-6 състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Гергана ТРОЯНОВА при участието на съдебен секретар Антоанета

Стефанова, разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7619 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Ф.-**“ ЕООД срещу Народното събрание на Република България, както следва:

- иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 4,

§ 3 от ДЕС за заплащане на сумата 346426.00 лева - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56/24.07.2015г.), които вреди се изразяват в пропуснати ползи и се остойностяват с разликата в цената на произведената от ищеца електроенергия от ФЕЦ - с.Душанци, определена по действащото законодателство към датата на сключване на договора с „ЧЕЗ Електро България“ АД, която цена е определена с решение на ДКЕВР в размер на 699.11 лева/МВтч, и цената, определена по реда на §

18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100.41 лева/МВтч, за периода м.08.2015г. до м.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2020г., до окончателното изплащане;

- иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 85239.35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за периода 31.08.2015г. – 23.07.2020г.

В условията на евентуалност ищецът предявява срещу ответника обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС за заплащане на сумата 144861.40 лева - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн.

ДВ. бр.56/24.07.2015г.), които вреди са пропуснати ползи от разликата в цената на изкупуваната електроенергия от ФЕЦ - с.Душанци, определена по решение на ДКЕВР към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100.41 лева/МВтч, за периода м.08.2015г. до м.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2020г., до окончателното изплащане;

- иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 36659.32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика за периода 31.08.2015г. – 23.07.2020г.

Ищецът твърди, че на 07.10.2014г. е сключил с Държавен фонд „Земеделие“ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013г. за изграждането на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) в землището на с.Душанци. Пояснява, че мярката е част от дейностите по усвояване на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като по силата на него на ищеца били предоставени като финансова помощ 80 % от допустимите разходи за изграждане на ФЕЦ при 20 % самоучастие на дружеството. Заявява, че при вземане на решението за участие в конкурсната процедура решаващо значение имала действащата към този момент правна уредба в сектор енергетика – Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, която предвиждала задължително присъединяване към електрическата мрежа на производителите на енергия от възобновяеми източници (зелена енергия), изкупуване на тази енергия от обществения доставчик, който я предлагал на крайния потребител, и то по силата на дългосрочни договори и преференциална цена. Поддържа, че от решаващо значение за извършване на дейността и конкретно за преценката за рентабилност на предприятието, била фиксираната цена, определена с договора за изкупуване на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в размер на 699.11 лева/МВтч, която била дългосрочна и не подлежала на изменение съгласно договора и чл.31, ал.4 и чл.32, ал.3 ЗЕВ, обн. ДВ, бр. 35/03.05.2011г., с който е отменен действащия по-рано ЗВАЕИБ, съдържал аналогични разпоредби. Признава, че до м.07.2015г. изкупуваната и остойностявана ежемесечно продадена електроенергия е била заплащане по цената, определена с договора с обществения оператор „ЧЕЗ Електро България“ АД, но считано от м.08.2015г. операторът, обвързан от изменението с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, заплащал по-ниска стойност на изкупена зелена енергия. Счита, че с тази законодателна промяна държавата, в лицето на законодателния орган, е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС, с което е накърнил основни права на ищеца, а именно:

- нарушено право на свободна стопанска инициатива, защитено с чл.16 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), поддържано с твърдение, че с приемането на § 18 ПЗРЗИДЗЕ е засегната свободата на договаряне, тъй разпоредбата внасяла изменение в условията, при които ищецът е взел решение да участва в ПРСР с дълготрайна инвестиция и да сключи дългосрочен договор с обществения доставчик, като намесата в договорните отношения била въведена със законодателна промяна;

- нарушено правото на собственост по чл.17 ХОПЕС, поддържано с твърдение, че фиксираната цена на изкупуване на енергия от ВИ за срок от 20 години, гарантирано от закона при сключване на договор с ДФ „Земеделие“ и с „ЧЕЗ Електро България“ АД, било формирало едно сигурно вземане за ищеца, което му било отнето;

- нарушение на изискването за равенство пред закона и забрана за дискриминация, уредено в чл.20 ХОПЕС, като се излагат твърдения, че с тази законодателна промяна производителите на зелена енергия, присъединени преди приемането на ЗЕВИ, били поставени при различни условия с други производители, които са подали заявление за това след приемането на новия закон, което водело до неравнопоставеност и до дискриминация, тъй като законодателната промяна не отчитала стойността на инвестицията на дружествата, изградили по мярка 312 ФЕЦ преди приемане на ЗЕВИ и тези, които са ги построили след това, вложили с оглед пазарните условия пъти по-малко средства, нито отчитала параметри като възвращаемост на инвестицията, а на практика с драстичното намаляване на изкупната цена държавата поставила ищеца в невъзможност да посреща разходите си;

- нарушение на изискването за пропорционалност на мерките, предприемани от държавата при осъществяване на политиката й в сектор енергетика, обосновано със съображения, че намаляването на изкупната цена на произведената от ищеца енергия шест пъти не се явявала пропорционална на заявените цели, заради които се въвеждало изменението – постигането на социално оправдана цена на електроенергията, както и непропорционалност, изразяваща се в липсата на механизъм за компенсация на дружествата, засегнати от изменението или предприемане на други мерки за ограничаване на негативното въздействие на промяната по отношение на субектите, които са подали заявление за присъединяване преди приемането на ЗЕВИ;

- нарушение на принципа на правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия от ВИ, обоснована с доводи за мотивирането им при една благоприятна нормативна уредба и последващата й отмяна, както и поради неяснота на въведеното изменение и придаденото му несъщинско обратно действие.

Счита, че с оглед изложеното, въведената законодателна промяна с приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ нямала легитимна цел, а като краен резултат водела до нанасянето на вреда на ищеца, изразяващи се в пропусната полза или разликата между договорената и реално заплатената цена на изкупена електроенергия за периода м.05.2015г. – м.06.2020г., при която дружеството формирало отрицателен финансов резултат. Поддържа, че отговорност за обезщетяване на вредата носи държавата, представлявана от НС като процесуален субституент, и се осъществявала по реда на ЗОДОВ.

Ответникът счита исковата претенция за недопустима, тъй като НС не е активно легитимиран да отговаря по нея. Евентуално поддържа, че тя неоснователна, като излага съображения, че право на държавата е да определя политиката в сектор енергетика, водена от целите, които следва да постига, като приема мерки за насърчаване на производството от ВИ, съответно да ги ограничава или дори отменя, когато целите са постигнати. Посочва, че съображенията за въведеното с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ изменение в преференциалната цена за изкупуване на зелена енергия, произведена от ФЕЦ, въведени в експлоатация преди приемането на ЗЕВИ, е наложено с оглед избягване на „двойно подпомагане“ по отношение на тези електроцентрали, за изграждане на които е било предоставено финансиране по мярка 312 на ПРСР и едновременно с това са били осигурени високи преференциални цени за изкупуване на произведената от тях енергия, което към датата на приетото изменение не е оправдано с оглед постигнатия общ дял на зелена енергия и не е социално оправдано, тъй като тази висока цена се поема от крайния потребител. Пояснява, че промяната е в отговор на препоръка на

ЕК за премахване на допуснатото двойно финансиране на един и същи разход, каквото счита, че е налице когато изграждането на ФЕЦ се финансира със средства от фондове (държавни и/или европейски) и едновременно с това се осигурява преференциална цена за изкупуване на енергията, която не е пазарно определена.

Позовава се на решение на КС № 5/11.05.2017г., с което е прието, че § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56/24.07.2015г.) не противоречи на Конституцията на Република България и не е налице несъответствие с чл.63 от ДФЕС. Оспорва доводите за допуснато нарушение на чл.16 и чл.20 ХОПЕС и счита, че чл.17 ХОПЕС е неприложим, тъй като евентуалното вземане на ищеца, явяващо се цена на изкупената енергия, е бъдещо вземане и не може да се третира като сигурен доход. Отрича изменението на закона да цели дискриминация, съответно да поставя стопански субекти при неравни условия, тъй като производителите на енергия от ВИ не работят при съпоставими условия. Акцентира и на предвидената в договора с обществения оператор възможност за промяна на цените, с който довод оспорва твърденията на ищеца за нарушени правни очаквания. Евентуално твърди, че ако има допуснато нарушение на правото на ЕС с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, то не е достатъчно съществено, че да обоснове отговорност на държавата за вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между законодателната промяна и твърдените в исковата молба вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение и мораторна лихва.

Контролиращата страна Прокуратура на Р.България заявява искане съдът да се произнесе по спора с оглед събраните по делото доказателства.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа страна:

С

Договор № 23/312/01832 от 07.10.2014г. ДФ „Земеделие“ се е задължила да отпусне на ползвателя „Ф.-** ЕООД безвъзмездна финансова помощ в размер на 80 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проект – изграждане на ФЕЦ в с.Душанци, а задължение на ползвателя е било да изгради електроцентралата в срок до 15.09.2015г., съобразно одобрените параметри.

Приложена е таблица за одобрените разходи в размер на 391160.00 лева, които са били изплатени на ползвателя след завършване на инвестицията и подаване на заявка за плащане. Изграждането на ФЕЦ е удостоверено с приетото по делото разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-183 от 07.07.2011г. Представен е и изготвения бизнес план за изграждане на ФЕЦ, основан на нормативната уредба към датата на изготвянето му, определяща преференциални изкупни цени на енергията от ВИ.

С договор № ПДПЕРМ 596473/10.09.2008г. ищецът е изразил намерение за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на съконтрахента „ЧЕЗ Разпределение България“

АД за обект фотоволтаични панели за производство на ел.енергия с .Душанци, м. Дебелска, имот № 301027.

С договор № 136/04.08.2011г. ищецът се е задължил да продава на „ЧЕЗ Електро България“ АД произведената от ФЕЦ с. Душанци електроенергия при цени и условия, определени на регулирания пазар, т.е. по нормативен път (чл.1). Договорено било, че изкупната цена на произведената електроенергия от ВИ се определяла на 699.11 лева/МВтч без ДДС, която се прилагала до изтичане срока на договора, който бил 20 години – чл.11, ал.2 вр. чл.2 от него. Било предвидено и че, при промяна на действащото законодателство, водеща до промяна на преференциалната цена между страните, те се съгласявали тя да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени – чл.11, ал.2, изр.2 от договора.

Разпечатката съдържа 33 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06ab8e71-49e4-4d86-8990-7f82e1acf295