Решение № 260614 от 22.12.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ІV граждански състав в открито заседание, на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН

СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА при секретаря

Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5489 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 49, във вр. чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В.И.А. с ЕГН *********, чрез адв.Т.М., съдебен адрес ***, в която, както и в уточняваща молба от 30.10.2019г. се твърди, че от м.април 2015г. ищеца бил с поставена диагноза ***. Провеждал процедури по хемодиализа в ответната болница от 16.07.2015г. до 18.06.2019г. Излага се, че около месец достъпът за хемодиализа бил осъществяван чрез поставен два месеца по-рано в друго заведение постоянен катетър, който имал срок на експлоатация минимум 3г. по думите на извършилите операцията лекари. След посочения месечен период лекарите установили, че катетъра бил запушен и било необходимо спешно да се постави фистула на дясната ръка за осигуряване на съдов достъп за извършване на хемодиализните процедури. Сочи се, че времето на провеждане на процедурите било около 4.5 часа. Твърди се, че скоро след описаното запушване на катетъра се наложило ищеца да посети ***, където му била поставена допълнителна диагноза ***, което по думите на диагностициращите лекари било резултат от запушване на поставения му постоянен катетър, а причините били неправилно обслужване или неправилна концентрация и избор на медикаментите, съпровождащи процедурите по хемодиализа. Пояснено му било, че вероятна причина била неправилна експлоатация от страна на медицинския персонал на обслужващата болница, или недостатъчна концентрация на медикаменти, които се прилагали при хемодиализните процедури, извършвани в ***. Медиците от *** направили предложение фистулата от ръката на ищеца да бъде премахната и преместена на долния му крайник, с цел осигуряване на по-голям дебит на кръвотока, което от своя страна щяло да улесни пречистването на кръвта. Обяснили, че процедури по диализа чрез фистула с малък обем кръвоток не се препоръчвали, защото пречистването на кръвта било затруднено и често не можело да бъде извършено в пълен обем, а това се отразявало на самочувствието на пациентите. Твърди се, че след завръщането на ищеца в ответната болница, той настоял процедурите по хемодиализа да се извършвали съобразно съответните медицински стандарти; помолил фистулата на ръката да бъде преместена на някой от крайниците му, с цел да бъде достигнато до вена с по-голям кръвоток, което би улеснило процеса на диализа.

Сочи се, че молбата на пациента била отклонена. Подготвил оплаквания и до други институции, които обаче не довели до промяна в медицинското обслужване. Фистула на долните крайници не била направена и диализата продължила чрез фистулата на дясната му ръка.

Ищецът твърди, че му направило впечатление, че след завръщането му в ответната болница и възобновяване на процедурите, често след приключването им, самочувствието му не било добро. След напускане на болницата се чувствал изтощен, без сили и почти по същия начин, както преди започване на хемодиализата.

Твърди, че забелязал също така, че при едно и също време на започване на процедурата, медицинският персонал го освобождавал значително по-рано от другите пациенти. Поради това решил да изчисли времетраенето на манипулациите, извършвани по отношение на него и останалите пациенти, при което установил, че докато времетраенето на една пълна процедура по хемодиализа спрямо него продължавала около 3.5 астрономически часа, същата процедура спрямо останалите пациенти в същия стадий на заболяването продължавала стандартните 4.5 астрономически часа. Навеждат се доводи, че съгласно медицинската теория процедурата по хемодиализа отнемала поне 4 часа, т.к.цялата кръв на пациента трябвало бавно да се филтрира през диализатора и да се върне обратно. Сочи се, че резултат от недоброто пречистване на кръвта можели да бъдат замаяност и неработоспособност, каквито симптоми ищеца установил при себе си. Твърди, че изпитвал задух и сърбежи по кожата, а влошеното самочувствие често продължавало до следващата процедура. Излага се, че на оплакванията на ищеца към обслужващите лекари и на въпроса му какво налагало драстично съкращаване, му било отговорено, че получавал лечение според медицинските стандарти и нямало смисъл да се интересува от неща, които не разбирал.

Излага се също, че ищеца продължавал да настоява да получи обяснение за различното третиране, но вместо отговор бил заплашен, че ако не е доволен от качеството на медицинското обслужване в болницата, бил свободен да потърси друго болнично заведение, където да се погрижели по-добре за него.

Сочи се, че освен проблема за качеството на самата диализа, ищеца поставял въпроси и за транспортното обслужване на пациентите, тъй като поради лоша организация, превозването се осъществявало със значителни закъснения, което се отразявало лошо на здравето.

Отговорът бил, че нищо не можело да се направи защото всичко зависело от шофьорите и техният график.

Твърди се, че на

18.06.2019 г., към 11.30 ч. , управителят на болницата ***отишъл до леглото на ищеца по време на хемодиализна процедура и с набор от фотокопия от негови сигнали до органите в здравеопазването, пред цялата първа смяна на болницата — лекари, санитар, медицински техник, включително присъстващите пациенти, съобщил на ищеца, че прекалено много си позволявал да говори и да се оплаква, поради което било време да си потърси друг център за хемодиализа, т.к. в поверената му болница повече не бил желан и той щял се погрижи повече да не бъде допускан ищеца до лечение. Сочи се, че 10 минути по-късно, докато ищеца чакал реда си за транспортиране, управителят отново се появил, повикал всички шофьори, посочил ищеца с ръка и на висок глас разпоредил в бъдеще да не бъде допускан и до линейките на болницата, употребявайки израза „моите линейки”.

Твърди се, че след горните събития, на 19.06.2019г. ищеца бил принуден да се премести в ***.

При изложените обстоятелства, ищецът счита, че от специалистите при ответната болница не е получил адекватно и качествено лечение на заболяването си, като: 1. Поради неполагане на дължимата грижа било причинено запушването на поставения катетър, а при предотвратяването му можело да се редуцира до минимум риска от последващо прогресиране на заболяването; 2.Поради драстично съкращаване на времето на процедурите от 4.5 на 3.5 астрономически часа, ищеца получил хронична умора, влошено самочувствие, неработоспособност и сънливост, сърбежи по кожата, задух и страх за живота, предизвикани от недоброто пречистване на кръвта, изпитвал и чувство на дълбока обида от неравноправното третиране в сравнение с другите пациенти както и усещане на отчаяност и безнадеждност.

Претендира се постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а именно претърпени страдания поради неадекватното и не в съответствие със Закона за здравето провеждане на процедурите по хемодиализа, влошено самочувствие и трайно понижена работоспособност, както и страх за живота, обида и чувство на отритнатост и безнадеждност вследствие на забраната за посещаване на болницата от страна на управителя ***, както и поради сериозно влошаване на здравето с оглед неправилното обслужване на поставения катетър, което довело до запушване на йоагуларна артерия, водещо до неправилна циркулация на кръвта и обременяване на дейността на сърцето,съответно до повишаване на кръвното налягане, лесна умора и съдови проблеми, повишено налягане на очните дъна - предпоставка за глаукома.

В о.с.з. на 18.02.2020г. е допуснато уточнение на обстоятелствата, на които се основават претенциите на ищеца и на исканията, с които е сезиран съда. Пояснените от ищеца твърдения са, че постоянния катетър му бил поставен в края на м.април 2015г. в ***, на 14 август същата година била поставена диализна фистула, а след това същия месец се появило запушването, като по това време лечението му било провеждано в ответната болница. Пояснява се и твърдението за намаляване продължителността на процедурите по хемодиализа, като се сочи, че през лятото на 2015г. те били намалени от 4 часа и половина на 3 часа и половина, и така продължили до 19.06.2019г. Ищецът уточнява, че претендира обезщетение в размер на 10 000лв. за неимуществените вреди, които търпял вследствие запушването на катетъра; обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществените вреди, които търпял вследствие намаляване времето на провеждане на процедурите по хемодиализа и обезщетение в размер на

5 000лв. за неимуществените вреди, които търпял вследствие изгонването му от болницата при описаното в исковата молба поведение на управителя на болничното заведение.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва, че ищеца е провеждал лечение в ***, но оспорва всички твърдени от ищеца факти, касаещи лечението му, на които се основава претенцията за търпени неимуществени вреди. Оспорва твърдението на ищеца, че бил изгонен от болницата от управителя й. Твърди се, че последния помолил ищеца да потърси друго лечебно заведение, където да получава поддържащата го терапия, заради поведение, което имал при превозването му за хемодиализните процедури с линейка на болницата – настояване за промяна на маршрута, съобразно неговите предпочитания, отправяне на обиди към шофьорите, скачане от линейката в движение, застрашавайки живота на останалите лица в нея.

Конституирани са в производството по делото в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника З.А.Б. АД с ЕИК ***и ***. Същите ангажират становище за неоснователност на насочените срещу ответната болница искови претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че ищеца В.А. е провеждал поддържаща терапия - ***в ***, през периода от 16.07.2015г. до 18.06.2019г.

От приложените копия на жалби от ищеца, заведени в ***с вх.№97-173/21.03.2019г.; вх.№19-01-167/17.06.2019г.; вх.№94-00-65/25.06.2019г. е видно, че е депозирал оплаквания, отнасящи се до осъществявания транспорт на пациенти на диализно лечение в ответната болница и за това, че на 18.06.2019г. бил изгонен от управителя на болницата. Безспорно е, че по повод жалбите на ищеца е била извършена проверка на ответната болница от *** през периода от м.май 2019г. до м.август 2019г., като това е видно и от приложените копия на писмо от ***до *** и ищеца от 10.05.2019г., заповед на директора на *** от 02.01.2019г., становище от ***. от 14.05.2019г., становища на служители при ответника, заемащи длъжността шофьори на линейка, становища от ***, заповед на директора на *** от 01.07.2019г., протокол от 12.07.2019г. за извършена въз основа на сочената заповед проверка (на л.87 –л.110) и писма, изходящи от *** и адресирани до ищеца от 27.05.2019г. и 05.07.2019г. (на л.180-л.184).

Представените от ответника с писмения отговор медицински направления за клинични процедури и Диализни протоколи, съставени във връзка с лечението на ищеца (на л.64 – л.86), както и представените от същата страна в о.с.з. на 02.07.2020г. епикризи, лабораторни листове, карта

№9059/16.07.2015г. за предписване и получаване на лекарства по реда на ***и служебна бележка от 26.07.2017г. (на л.205 – л.219) не се обсъждат от съда отделно от заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

От представения от ищеца амбулаторен лист №173 от 25.02.2019г., изд. от ***(на л.154) се установява, че на посочената дата е бил извършен преглед на ищеца, при който лекаря констатирал обективно състояние на пациента: множество разширени венозни съдове на шията, гърдите и предна коремна стена в ляво, осъществяващи кръвоснабдяването на горна празна вена с дренаж на кръвта от А-В фистула. Предписаната е била терапия – да се направи достъп на долен крайник, поради изчерпване възможностите на А-В фистулата на дясната ръка.