Решение № 524 от 15.11.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Ловеч, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310100659 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цар Борис III“№85, ет. Мецанин, представлявано от изп.директор Марио Алексиев, чрез адв. Р. Д., против Ш. А. Д., с пост.адрес: с. ***, общ. Ловеч.

Ищецът излага в исковата молба, че основната дейност на „КРЕДИТ ИНС“АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Посочва, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП.

Наведени са твърдения, че ответникът Ш. Д. е кандидатствал за потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените данни от ответника, служител на ищеца се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получил кредит в размер на 700.00лв. След одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен по електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил с избиране на изпратения от ищеца линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** г. и желаната сума му е 1 била преведена чрез системата E-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей“АД срещу представена от ответника Ш. А. Д. лична карта.

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбите на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал с и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Посочва, че съгласно условията на сключения договор, „КРЕДИТ ИНС“ е поело задължение да предостави на Кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а Кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва.

Изтъква, че общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 02.11.2023 г, 02.12.2023 г, 02.01.2024 г, 02.02.2024 г, 02.03.2024 г, 02.04.2024 г., 02.05.2024 г., 02.06.2024 г, 02.07.2024 г, 02.08.2024 г, 02.09.2024 г. и *** г.

Твърди се, че към дата 15.01.2024 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили. Служители на дружеството нееднократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни e-mail – и на посочения в заявката електронен адрес, изпращани са SMS – ии са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не е осъществил никакво плащане.

Ищецът излага, че предвид разпоредбата на т.6 от договора, Кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай, че Кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към договора погасителен план, както и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с настъпил падеж.

Ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 15.01.2024 г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на заповед за изпълнение и РС – Ловеч е образувал ч.гр..д.№*** г. По същото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на заявителя е указано да предяви иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Твърди се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на 766,21 лв., от които: 700.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №*** г., 63,00 лв. договорна лихва за периода 02.11.2023 г. – 02.01.2024 г. и 3,21 лв.

– законна лихва за забава за периода 03.11.2023 г. – 11.01.2024 г.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника Ш. А. Д., че дължи на „КРЕДИТ ИНС“АД: сумата от 700.00лв. – главница, сумата от 63,00 лв. договорна лихва за периода 02.11.2023 г. – 02.01.2024 г. и сумата от 3,21 лв. – законна лихва за забава за периода 03.11.2023 г. – 11.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 2 до окончателното изплащане на главницата.

Претендирани са и сторените по делото разноски, както и разноските по заповедното производство.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител в лицето на адв. Ил. К..

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея адв. К. е депозирала писмен отговор. Намира предявеният иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен. Застъпва становище, че с оглед ангажираните по делото доказателства между страните е възникнала облигационна обвързаност. Счита за нищожна на основание противоречие с добрите нрави / чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ уговорката за лихви в процесния договор. Отбелязва, че лихвеният процент е фиксиран. Счита, че съгласно трайната съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща законната лихва. С оглед на изложеното процесният договор се явявал недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

В о.с.з. ищeцът „ КРЕДИТ ИНС“АД не изпраща представител. Преди заседанието по същество е депозирана писмена молба от пълномощника на ищеца – адв. С. М., в която заявява, че поддържа изцяло депозираната искова молба, по основания подробно изложени в нея. С оглед възраженията, направени от процесуалния представител на ответната страна в отговора на исковата молба, счита същите за изцяло неоснователни. Застъпва становище, че размерът на акцесорните задължения е предварително съгласуван между страните по договора за кредит, като е съобразен с действащите към момента на сключване на договора изисквания в ЗПК относно годишния процент на разходите по кредита и е резултат от съзнателния и свободен избор на договарящите. Посочва, че възнаградителната лихва безспорно е елемент от ГПР и твърди, че съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК е допустимо възнаградителната лихва да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. Твърди, че процесния договор единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други. Изтъква, че в закона не е предвиден максимум на договорната лихва и същият е ограничен единствено от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила 23.07.2014 г./, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на РБ, а не както е посочено в отговора на исковата молба – трикратният размер, доколкото се касае за специални правоотношения.

Ответникът Ш. А. Д. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител – адв. Ил.К.. Моли, съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Счита за нищожна уговорката за лихва, тъй като е в противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

От приложеното ч.гр. д № ***г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „КРЕДИТ ИНС“АД е издадена Заповед№ 47 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с дата ***.01.2024 г, с която е разпоредено длъжникът Ш. А. Д. с адрес: **********, ул."***"№*** да заплати на кредитора КРЕДИТ ИНС АД с ЕИК: 205997727 и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 85, ет.Мецанин, чрез адв. Р. И. Д., общ. Столична, обл. София (столица) сумата 700,00 лева (седемстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от ***.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 63,00 лева (шестдесет и три лева), представляваща договорна лихва за период от 02.11.2023 г. до 02.01.2024 г., сумата 3,21 лева (три лева и 21 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 03.11.2023 г. до 11.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева (хиляда лева), представляващи разноски по делото.

С Разпореждане № *** от *** г. по горепосоченото дело заповедният съд е констатирал, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е указал на заявителя „Кредит Инс“АД възможността да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника Ш. А. Д. – предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата.

Съобщението е връчено на заявителя на *** г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия установителен иск.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД - иск за установяване със СПН на вземането, предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК По делото не е спорно, че на *** г. между „КРЕДИТ ИНС“АД , от една страна като Кедитодател, и ответника Ш. А. Д., от друга страна, като Кредитополучател, по реда на чл.6 от ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит“Екстра“ № *** г. От представената разпечатка на договора за кредит, имаща характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че страните са се съгласили за следните условия на договора за кредит: вид на кредита: потребитеелски „ЕКСТРА“, размер на кредита в лева: 700 лв., като средствата се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от Кредитополучателя начин в брой на каса на Изипей. Уговорен е срок за погасяване на кредита 12 месеца от датата на подписване на договора, като крайният срок за издължаване на кредита е *** г. Съгласно т.3 от Договора, дългът по кредита се олихвява по следния начин: 3.1. с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36.00% и 3.2. годишен процент на разходите в размер на 49.7 %.

Съгласно условията на договора, кредитополучателят дължи връщане на получената заемна сума съгласно включения в договора погасителен план, посочващ размера на дължимите погасителни вноски и датите на тяхното падежиране.

4

Неразделна част от договора са Общите условия на договора за кредит, които са получени и приети от Кредитополучателя. С пописването на договора, кредитополучателят е декларирал, че е запознат със съдържанието на предоставените му общи условия, както и че му е предоставена необходимата преддоговорна и договорна информация от кредитополучателя.

Тъй като процесният договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия и договора процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронната страница на ищеца – www.creditins.bg С избора си да активира съответната препратка ответникът е приел условията на договора и е потвърдил съгласието си за сключването му. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен от ответната страна.