Определение № 222 от 04.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Перник, 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500813 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 32158/28.11.2025 г., подадена от А. К. Ж. от ***, с ЕГН:********** и Й. Б. Д. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат С. Н. от АК-*** срещу разпореждане № 16729/07.10.2025 г. по ч. гр. дело № 5407/2025 г. на Районен съд – Перник за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3765/07.10.2025 г.

Жалбоподателите считат разпореждането за неправилно, поради което молят окръжния съд да го отмени.

Излагат съображения за липсата на редовен документ и на подлежащо на изпълнение вземане, в каквато връзка твърдят, че представеното „извлечение от счетоводните книги“ на банката не отговаря на изискванията на чл. 418, ал. 2 ГПК. Документът не съдържа необходимите данни за движението по кредита, за извършените и неизвършените плащания, за размера и периода на начислените лихви, както и за настъпване и основание на предсрочната изискуемост. Липсва възможност да се провери дали и кои погасителни вноски са неплатени. Посочват и противоречие между договора (еднократно отпуснат потребителски кредит от 60 000 лв.) и твърденията в извлечението за „кредитен лимит“ и усвоена по-ниска сума, което допълнително обезсилва доказателствената стойност на документа.

Също така считат, че са налице неравноправни клаузи, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит, в подкрепа на което твърдят, че жалбоподателите са 1 потребители, поради което съдът е длъжен служебно да провери за наличие на неравноправни клаузи. Считат, че договорът за потребителски кредит е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като: - не е спазено изискването за минимален размер на шрифта; - липсва коректно посочване на годишния процент на разходите и на общата дължима сума, като в ГПР не са включени застрахователните премии; - клаузите относно лихвата и начина на нейното формиране (референтен лихвен процент „ПРАЙМ“) са неясни и неразбираеми за средния потребител; - предвидени са неравноправни клаузи за едностранно увеличение на лихвата, промяна на погасителния план и обявяване на кредита за предсрочно изискуем при незначителни нарушения; - липсват задължителни елементи на договора, включително ясно посочен срок и информация за правото на безплатен погасителен план. Според жалбоподателите тези клаузи водят до значително неравновесие между страните, противоречат на ЗЗП, ЗПК и правото на ЕС (Директива 93/13/ЕИО), поради което са нищожни.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят „Юробанк България“ АД, гр. София, ул.

„Околовръстен път” № 260, с ЕИК:000694749 чрез адвокат И. Д. е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение.

На първо място заявителят поддържа, че разпореждането за незабавно изпълнение е законосъобразно, тъй като е издадено въз основа на изрично предвидено в чл. 417, т. 2 ГПК изпълнително основание – извлечение от счетоводните книги на банка. Посочва, че законът придава на този документ удостоверителна доказателствена сила, без да изисква специални реквизити за съдържанието му. Достатъчно е документът да е редовен от външна страна и да съдържа информация за длъжника, основанието и размера на вземането, падежа и изискуемостта му. Твърди, че представеното от „Юробанк България“ АД извлечение, заедно с приложените документи, съдържа ясни и точни данни за усвояването и погасяването на кредита и удостоверява съществуването и дължимостта на вземането в претендирания размер. Позовава се на трайната практика на ВКС и Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно обхвата на съдебната проверка в заповедното производство.

На второ място излага съображения, че посочените в жалбата договорни клаузи не са неравноправни. Поддържа, че те засягат основния предмет на договора – цената на кредита и начина на формиране на възнаградителната лихва, поради което могат да бъдат преценявани за неравноправност само ако са неясни или неразбираеми. Според отговора клаузите са формулирани ясно и разбираемо, кредитополучателите са били информирани за размера на лихвата и погасителния план и са изразили съгласието си с тях при подписване на договора. Дори хипотетично да се приеме неравноправност на отделни клаузи, това не води до нищожност на целия договор, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 5 ЗЗП.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира същата за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК от надлежни страни, имащи правен интерес от 2 обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като жалбата е подадена едновременно с възражение на длъжника по чл. 414 ГПК.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е образувано по заявление по чл. 417 ГПК на „Юробанк България“ АД срещу А. К. Ж. и Й. Б. Д. за солидарно заплащане на: сумата от 55 746.50 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** за периода от 20.12.2024 г. до 23.09.2025 г.; - ведно със законната лихва считано от 29.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 2 306.59 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2024 г. до 11.09.2025 г.; - сумата от 689.65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2024 г. до 23.09.2025 г.; сумата от 17.50 лв., представляваща такса - месечна такса за обслужване на разплащателна сметка за периода от 23.12.2024 г. до 23.09.2025 г.; както и сумите: 998.92 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3 596,45 лв.

Към заявлението се приложени, както следва: - извлечение от счетоводни книги на „Юробанк България“ АД по кредитна сделка № *** по договор за потребителски кредит № *** от ***, с кредитополучатели А. К. Ж. и Й. Б. Д., към 23.09.2025 г.; - договора за потребителски кредит; - уведомления до кредитополучателите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем ведно с разписки за получаването им; - фактури за извършени разходи.

Настоящият съдебен състав съобразява, че по силата на чл. 419, ал. 3 ГПК въззивният съд отменя разпореждането за незабавно изпълнение при наличието на някоя от следните хипотези: 1) не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК (документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника); 2) не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК (когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ) и 3) вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая не са налице първите две хипотези за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение, съответно за обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Процесното заявление по чл. 417 ГПК е подадено от търговска банка на основание извлечение от счетоводните книги на заявителя, който документ попада в предметния обхват на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги на банката за сметка представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания на кредитора спрямо длъжниците.

Приложеното извлечение е изготвено и подписано от оправомощен служител при заявителя и отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ относно минималното му задължително съдържание, а именно: в него се съдържа информация относно договора за кредит и датата 3 на неговото сключване; кредитополучатели, с посочени име, ЕГН, адрес; дата на разрешаване на кредита; краен падеж; общо дължима сума (остатък по кредита), от които главница, лихва и период; подпис и печат на банката.

Не е налице и основанието по чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като към заявлението са представени доказателства, че банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, за което надлежно е уведомила длъжниците – представени са уведомления за предсрочна изискуемост на процесния кредит с разписки за получаването им – съответно на 19.08.2025 г. от А. К. Ж. и на 11.09.2025 г. от Й. Б. Д..

Относно това дали е налице третата предпоставка по чл. 419, ал. 3 ГПК за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение – вземането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдът приема следното:

В случая се касае за претендирано вземане от заявителя въз основа на договор за кредит № *** от ***, сключен между банката-заявител и кредитополучателите А. К. Ж. и Й.

Б. Д., който договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и съответно отношенията между страните се уреждат от този закон.

В тази връзка следва и да се отбележи, че съгласно императивната разпоредба на чл.

420, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, както и на основание чл. 7, ал. 3, изр.1 ГПК заповедният съд е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на евентуално противоречие със закона и добрите нрави, включително и за наличие на нищожна клауза в потребителски договор. На 14.03.2013 г. е постановено решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-415/11, което е задължително за националните юрисдикции на държавите членки на Съюза и касаещо тълкуването на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно решението, правораздавателният орган следва да вземе предвид и да преценява възраженията за неравноправни клаузи в хода и етапа на всяко едно съдопроизводство, засягащо интереса на потребителя. При даденото тълкуване в решението, което е задължително за българския съд, изискването и целта при прилагането разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО е да се осигури ефективна защита на правата на потребителите, включително чрез даване възможност за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение постановено срещу потребителите във връзка с вземане по потребителски договор.

Относно възражението на жалбоподателя за неспазване изискването за минимален размер на шрифта следва да се отбележи, че в случая шрифтът на договора е четим, а точният му размер може да бъде установен единствено по експертен начин в хода на състезателното исково производство. Следователно, в хода на настоящото заповедно производство не се установява нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Налице са обаче други неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит и същият се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително 4 трябва да са посочени годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали е икономическо изгодно сключването на сделката.

Съгласно т. 55 от решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочване на ГПР в договора за кредит, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. Следователно и липсата на посочен ГПР и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В същия смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 г. на СЕС.