Акт № 10174 от 09.11.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10174

Бургас, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - VI-ти състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА административно дело № 20267040701380 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят А. М. М., с адрес: [населено място], община Сунгурларе, [улица], чрез адвокат С. К., е оспорил заповед за прилагане на ПАМ № 26-0454-000044/10.06.2026 г., издадена от Д. Д. Р. – младши автоконтрольор в РУ Сунгурларе при ОДМВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1, буква з)гг) от ЗДвП му е наложена ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 (шест) месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Според жалбоподателя деянието, което е извършено, няма субективен елемент, тоест не е извършено виновно. Твърди, че веднага след проверката е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който е представен на контролните органи. Счита, че след като автомобилът е с поставени регистрационни табели, жалбоподателят по нищо не може да различи съществуването на прекратена регистрация. Освен това, не е бил уведомен за това прекратяване. Позовава се на тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ОСС на Наказателната колегия на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, което постановява, че собственикът следва да бъде уведомен за предстоящото служебно прекратяване на регистрацията. Счита, че това задължение произтича и от Наредба № І-45/24.03.2000 г. Затова иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят А. М. и ответникът Д. Р. – младши автоконтрольор в РУ Сунгурларе, редовно призовани, не се явяват, не изразяват становище.

Преди съдебното заседание по делото е постъпила молба от адвокат С. К. – пълномощник на жалбоподателя, в която са изложени съображения по съществото на спора, съвпадащи с възраженията в жалбата, сезирала съда. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на 500 евро разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ФАКТИ:

На 10.06.2026 г., в 14:08 часа, в [населено място], е била извършена проверка на автомобил с рег. № [рег. номер], с водач жалбоподателя. При проверката е установено, че въпросният автомобил е със служебно прекратена регистрация, считано от 30.12.2025 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, а деянието е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП. Съставен е АУАН № 5201861. Оспорената заповед е издадена на същата дата на основание чл.171, т.1, буква з)гг) от ЗДвП. Като фактически мотиви е описано констатираното нарушение.

По делото е представена застрахователна полица, от която се установява, че за автомобил с рег. № [рег. номер] е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 10.06.2026 г. в 15:06 часа, който е валиден до 10.06.2027 г. до 23:59 часа.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1, предл.първо от ЗДвП принудителната административна мярка по чл.171, т.1 буква з)гг) от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителя на службата за контрол по ЗДвП съобразно неговата компетентност или от оправомощено длъжностно лице. В процесния случай заповедта е издадена от младши автоконтрольор в РУ Сунгурларе при ОДМВР Бургас, който е оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП въз основа на заповед рег. № 251з-5684/07.10.2025г. на директора на ОД на МВР Бургас.

Обжалваният акт съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. В него ясно е посочено, че жалбоподателят на 10.06.2026 г., в 14:08 часа, на описаното в заповедта място, е управлявал МПС с рег. № [рег. номер], негова собственост, който автомобил в този момент е бил със служебно прекратена регистрация, настъпила вследствие липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези фактически основания са довели до извода, че е извършено нарушение на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП и затова административният орган, позовавайки се на нормата на чл.171, т.1, буква з)гг) от ЗДвП е издал обжалвания акт.

Съгласно чл.171, т.1 буква з)гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на водач, който при управлението на МПС е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, за което е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца за нарушенията по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда, че водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв.

Автомобилът е собственост на жалбоподателя, т.е. той е задълженият субект да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и знае кога изтича срокът на договора или съответно кога този договор би бил прекратен преждевременно поради неплащане на вноските по полицата. Според чл.143, ал.10 от ЗДвП, в редакцията му след изменението с Държавен вестник брой 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Това е нормата, въз основа на която е прекратена служебно регистрацията на процесния автомобил. Установените по делото факти еднозначно сочат, че са били изпълнени предпоставките на тази норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ответният орган дължи съобщаване за служебното прекратяване на регистрацията с цел довеждане до знанието му на този факт. Вложената от законодателя идея произтича от задължението, визирано в чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДвП и това в чл.461 от КЗ всички автомобили, които са регистрирани и не са спрени от движение да имат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Собственикът е един от субектите, който следва да сключи такъв договор. След като собственикът е страна по договора, то той знае кога въпросният договор е прекратен поради неплащане на вноски по полицата или поради изтичане на неговия срок и негово е задължението да сключи нов договор. Законодателят е обвързал бездействието, изразяващо се в несключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със служебно прекратяване на регистрацията на съответното ППС. Затова именно не е предвидено изрично съобщаване за извършеното служебно прекратяване. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя съдебната практика, която се позовава на тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на Наказателната колегия на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г. Това е така, защото произнесеното в това тълкувателно постановление касае предишна редакция на нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в която е било предвидено изрично уведомяване на собственика на автомобила за настъпилото служебно прекратяване на регистрацията. Това задължение за уведомяване е отпаднало с изменението на нормата, обнародвано в ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г. и в този смисъл соченото тълкувателно постановление е с отпаднало значение.

Съдът не споделя и позоваването и на чл.18б, ал.2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която предвижда изпращане на уведомление до посочения в регистъра собственик в случай на служебно прекратяване на регистрацията. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който в случая противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а именно чл.143, ал.10 от ЗДвП в актуалната му редакция. В тези случаи колизията се решава винаги в полза на нормативния акт от по-висока степен – чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове.

Затова съдът счита, че няма нарушение на материалния закон при издаване на обжалваната ПАМ.

Според съда обаче обжалваната ПАМ е издадена в нарушение на чл.22 от ЗАНН, според който принудителните административни мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Наложената в случая ПАМ е преустановителна и нейното съществуване изпълнява целите, за които е наложена до сключване на следващата застраховка „Гражданска отговорност“, но не и след това, защото след като е налице нов договор за „Гражданска отговорност“, в приложената ПАМ отсъстват функции по чл.22 от ЗАНН и тя се превръща в санкция, каквото не е нейното правно значение. В този случай новата застраховка е сключена един час след проверката. От този момент насетне е отпаднала нуждата от прилагане на ПАМ.

Именно по изложената причина съдът счита, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ОДМВР Бургас (разпоредителят с бюджетни средства в чиято структура се намира органът, издал оспорената заповед), в размер на 505,11 евро, от които 5,11 евро платена държавна такса (л.10) и 500 евро платено възнаграждение за един адвокат (л.11).

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0454-000044/10.06.2026 г., издадена от Д. Д. Р. – младши автоконтрольор в РУ Сунгурларе при ОДМВР Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на А. М. М., с адрес: [населено място], община Сунгурларе, [улица]направените по делото разноски в размер на 505,11 евро (петстотин и пет евро и единадесет евроцента).

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�