Решение № 66 от 13.03.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Севлиево, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230100399 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. А. И., ЕГН ********** е предявил против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността договор за потребителски кредит № 7053328985 от 09.08.2022 г. сключен между страните и чл. 124 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество исканата сума по горния договор в размер на 3671,49 лв. В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7 от Договора за потребителски кредит № 7053328985 от 09.08.2022 г., сключен между страните, с която се задължава ищецът да заплаща застрахователна премия, поради противоречие със ЗПК.

Ищецът твърди, че на 09.08.2022г. е сключил договор за потребителски кредит №7053328985 с ответното дружество. Страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 2 500.00 лева, видът на вноската бил месечна, броят на погасителните вноски бил 36, срок на договора 15.08.2025 год., като посочено било ГПР в размер на 48.93 %, ГЛП в размер на 41.09 %, а размерът на месечния лихвен процент бил посочен като 1/360- та част от ГЛП.

Съгласно чл.19 от процесния договор за потребителски кредит, кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен агент. Съгласно договора заемателят се присъединил към предлаганите от кредитодателя застраховка Програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Така към задълженията към процесния договор била включена сумата от 1 016,64 лева, която включвала застрахователен пакет 1

„БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ - 656,99 лева и застрахователен пакет „БАНК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ - 359,65 лева. Застраховките били предлагани от кредитора и така застрахователната им премия се заплаща от кредитодателя директно на застрахователя или застрахователния посредник.

Уговореният лихвен процент, изчислен като годишен лихвен процент (ГЛП) бил 41.09 %, като същият се изчислявал по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на базата 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Уговорена била и клауза за забава, според която потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Тази лихва била в размер на основният лихвен процент плюс десет проценти пункта. Годишният процент на разходите по процесния кредит (ГПР) по всички суми изброени по-горе бил 48.93 %. Така общата дължима сума по кредита била в размер на 6 171, 49 лева, която страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за период на кредита. Вноската по кредита била уговорена в размер на 171, 43 лева. Съгласно договора, в случай на частични плащания по кредита най-напред се погасявали съдебните вноски, после лихвата за забава, после начислените такси, след това договорната (възнаградителна) лихва и най-накрая накрая главницата (чл. 25.4.2). За усвояването на кредита и връщането на сумите била открита банкова сметка на ищецами при кредитодателя.

В исковата молба се твърди, че до настоящия момент ищецът е извършвал частични плащания на дължимите суми по договора. Сочи се, че заемодателят бил небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът сочи, че е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

В исковата молба се поддържа, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК и чл.143-148 ЗЗПотр., договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Нарушено било изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, както и договорът не е подписан на всяка страница.

2

Сочи се, че същевременно, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и точно посочени в договора.

Поддържа се, че в настоящият случай застраховката по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ била сключена между „Кардиф Общо застраховане, клон България“ и ищеца, като ответното дружество било застрахователен посредник и ползващо се лице, но кредитодателят не договорял за себе си, а от името и за сметката на застрахователя (арг. чл. 313 КЗ). Кредитодателят бил трето правоимащо и ползващо се лице по договорите за застраховки. Същият имал право да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Неясно било как този разход за застрахователни премии е включен в сумата за връщане към кредитодателя, но не е отразен в ГПР.

Ищецът поддържа, че при „добавяне“ към главницата на допълнителни суми, които не са договорени като цена на допълнителни услуги, а именно като част от основна усвоена по кредита главница, законосъобразното договаряне изисква и промяна на целта на кредита, но и на покупка на две други самостоятелно договорени от потребителя услуги.

Ищецът поддържа, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, законната лихва бил десет процентни пункта. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да надвишава петкратния размер на законната лихва, което е 50 %, а в настоящия случай ГПР бил некоректно посочен и в този смисъл била нарушена императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК), което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК определя тази клауза от договора като нищожна.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Поддържа се, че като реквизит на договора е посочен общия размер на кредита по компоненти. Поддържа се, че затрахователната премия не била разход по кредита, тъй като сключването на договор за застраховка не било условие за получаване на кредита. Твърди се, че преди сключване на договора за кредит ищецът изрично е изявил желанието си да сключи застраховката, а и същият е могъл да я прекрати.

3

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори и е отделено с изготвения по делото доклад, че са били в договорни отношения по силата на сключен договор за кредит № 4001354740.

Безспорно представения по делото договор за кредит намира своята правна регламентация в ЗПК.

С доклада по делото съдът изрично е указал на ответното дружество, че следва да установи, че сключеният договор за паричен заем отговаря на законовите изисквания за валидност, в частност на изискванията на ЗПК.

С определение № 596 от 08.07.2024 г., постановено по делото, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, като въз основа на разпределението на доказателствената тежест е определил, че депозитът за същата следва да бъде внесен от ответното дружество, което именно носи тежестта да докаже благоприятните факти, от които черпи права.

Правилата за доказателствената тежест налагат страната, която се позовава на определени спорни факти, да ги докаже надлежно. В противен случай тя ще следва да понесе неблагоприятните последици от това свое бездействие.

В проведеното на 31.10.2024 г. о.с.з. , съдът е предоставил последна възможност на ответното дружество да внесе депозита по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като изрично са указани последиците на чл. 161 ГПК, както и конкретно кои факти съдът може да приеме за доказани – в случая, че в процесния договор за кредит ГПР не е действителния такъв.

С молба с вх. № 6257 от 13.11.2024 г. ответното дружество излага аргументи, че не била необходима допуснатата експертиза, както и че не следва депозитът да бъде внесен от тях.

По приложението на разпоредбата на чл. 161 е формирана практика с решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 111 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о. Процесуалното поведение на страната има доказателствено значение само при условията на чл. 161 от ГПК, като съдът приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Приложението на чл.

161 от ГПК съставлява санкция за недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване на делото с доказателства.

В настоящия случай ответното дружество не е представило доказателства за 4 внесен депозит за допуснатата Ссче, като изрично са му указани конкретно последиците от това процесуално поведение.

Освен гореизложеното, ответното дружество в депозираната от същото молба с вх.№ 6257 от 13.11.2024 г. изрично е посочено, че за конкретния договор за кредит ГПР без включени разходи за застраховка е в размер на 48,93%, а с включени разходи за застраховка е в размер на 99,39%. Освен това ответното дружество посочва, че общо платената от ищеца сума по договора за кредит е в размер на 4 102 лв. Тези изявления по своята правна същност представляват признание на факти, които следва да бъдат ценени от съда.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,93 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за застрахователна премия по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + Сметка“, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.