Определение № 262063 от 14.10.2020, Районен съд - Варна

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№

……..…/……..…2020г. гр.

Варна

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

9-ти съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 9404 по описа на РС-Варна за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с вх. № 54419/11.08.2020 г. на „Е.Л.Б.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********. В молбата се твърди, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от по ч. гр. д. № 5909/2020 г. по описа на РС-Варна срещу „ЕН-Клийн“

ЕООД, ЕИК *********. Сочи се, че срещу така издадената заповед длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение за недължимост на заявеното гражданско притезание. Ищецът не оспорва тези факти, като дори представя платежни нареждания, удостоверяващи извършените в срока за доброволно изпълнение плащания. Навежда доводи, за това че сезиралата съда молба по своята правна същност е становище досежно дължимостта на разноските в заповедното производство и че с нея заявителят не е упражнил своето процесуално право да предяви установителен иск касателно погасените от длъжника суми, а единствено е обективирал искане за издаване на изпълнителен лист относно сторените в заповедното производство разноски, включително за разноските, дължими на основание чл. 309а от ТЗ.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

На съда е служебно известен фактът, че в полза на „Е.Л.Б.“ ЕООД е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите както следва: 429.00 лева, представляваща главница, за която са издадени фактура № **********/30.11.2019 г. и фактура № **********/11.12.2019 г. по договор за съхранение на товари и логистично обслужване от 30.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното погасяване на задължение; 8.54 лева – мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 13.03.2020 г.; 80.00 лева – разноски по събиране на вземането по чл. 309а от ТЗ, както и за сумите в общ размер на 565.00 лева – съдебно-деловодни разноски по заповедното производство; че срещу така издадената заповед има подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, а не по чл. 414а от ГПК. Именно липсата на твърдения от страна на длъжника, че е погасил задълженията в срока за доброволно изпълнение и липсата на приложени писмени доказателства, удостоверяващи плащанията, са мотивирали съда да даде указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК, а не да вземе становище на основание чл. 414а, ал. 3 от ГПК. В срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК заявителят е сезирал съда с молба, с която изрично признава плащанията по фактура № **********/30.11.2019 г. и фактура № **********/11.12.2019 г., както и на дължимото обезщетение за забава, като е приложил и писмени доказателства в тази насока.

С разпореждане № 260543/17.08.2020 г., постановено по настоящото дело съдът е обездвижил производството, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали със сезиралата съда молба предявява исковете си по чл. 422 ГПК и ако да – за кои конкретно суми по заповедта или не предявява искове и в този случай да посочи конкретното си искане и ако въпреки че пред заповедния съд е подадено възражение по чл. 414 от ГПК ищецът твърди, че част от сумите по заповедта са му платени след издаване на заповедта – да уточни дали предявява иск по чл. 422 ГПК за неплетените части от сумите по заповедта и ако да – какви, в какви размери, периоди и основания, а също и на какви фактически твърдения ги основава.

С уточняваща молба вх. № 271007/07.10.2020 г. ищецът поддържа становището си, че за него не е налице правен интерес от предявяване на искове по чл. 422 ГПК, доколкото сумите по процесните фактури са погасени от длъжника в срока за доброволно изпълнение, ведно с дължимото обезщетение за забава. По същество сочи, че сезиралата съда молба обективира единствено искане за издаване на изпълнителен лист досежно сторените в хода на заповедното производство разноски, а не иск за установяване дължимостта на оспорените вземания, като отново признава, че интересът му касателно фактурираните суми, включително дължимото обезщетение за забава, е удовлетворен, което обстоятелство е в унисон и с представените преводни нареждания от 19.06.2020 г. /2 бр./ и 02.07.2020 г.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото една от абсолютните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск е наличието на правен интерес в полза на титуляра на накърненото субективно материално право, а в конкретния случай видно от позицията на ищеца и приложените писмени доказателства – такъв няма. Интересът на ищеца по отношение на заявените в заповедното производство главница и обезщетение за забава е удовлетворен преди депозиране на сезиралата съда молба, като е недопустимо да се води исково производство единствено по отношение на сторените съдебно-деловодни разноски – арг. от т. 10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Отделно, въпреки горепосочените указания на съда, ищецът не е отстранил констатираната нередовност и не е уточнил дали предявява иск по чл. 422 от ГПК касателно непогасените суми по издадената заповед по чл. 410 от ГПК, поради което исковата молба следва да се върне в тази част на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК.

Водим от горните мотиви, СЪДЪТ

О П Р Е

Д Е Л И:

ВРЪЩА молбата с вх. № 54419/11.08.2020 г. заедно с приложенията към нея на „Е.Л.Б.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9404 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред

ОС-Варна в едноседмичен срок от съобщението.

ДЕЛОТО

ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията след влизане в сила на настоящото определение с оглед преценката за последващи действия по ч. гр. д. № 5909 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: