Решение № 38 от 03.02.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. *, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500511 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на М.М. от гр. *, подадена чрез пълномощника, адв. Д. С., МАК, срещу разпореждане от 27.10.2025г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ по изп. дело № 2-193/2022 год. по описа на СИС при РС *, с което е отказано прекратяване на производството по делото на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е образувано на 01.06.2022 год. с молба на взискателя с посочен способ за изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжника, без изрично да поиска налагане на такъв.

Последното искане за изпълнително действие е от 28.06.2022 год. и на 06.07.2022 год. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, т.е. перемпцията е настъпила на 28.06.2022 год., като взискателят не е поискал извършване на други изпълнителни действия и до момента. Молбата му от 29.04.2024 год. за конституиране на наследниците на починалия първоначален длъжник не била изпълнително действие и не прекъсвала давността.

Позовава с на постановките на ТР 2/26.06.2015г. и разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В мотивите към обжалваното разпореждане не е посочено кое е това изпълнително действие, от което не е изтекъл предвиденият в закона срок от две години.

Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане на ДСИ да 1 прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело, като постанови прекратяване на изпълнението.

Ответникът по жалбата, ВиК ООД гр. *, като взискател по изпълнението, при надлежно връчен препис от жалбата, не изразява становище.

В писмените си мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител поддържа, че при постановяване на отказа е съобразена разпоредбата на чл. 428, ал. 2 ГПК – че съдебният изпълнител може да пристъпи към принудително изпълнение само след като длъжникът бъде уведомен за образуваното изпълнително производство и в дадения му 14дневен срок за доброволно изпълнение не изпълни доброволно. Счита, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече едва след като бъде връчена ПДИ.

В случая, изпълнителното производство е било образувано на 01.06.2022 год., на първоначалния длъжник не е била редовно връчена ПДИ, по молба на взискателя от 28.06.2022 год. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, а на 29.12.2023 год. той е починал. Счита, че от 29.12.2023 год., на осн. чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното производство е било спряно и давност не е текла. Наследниците на първоначалния длъжник са конституирани с разпореждане от 29.04.2024 год., като ПДИ е връчена на жалбоподателката на 04.06.2024 год. Счита, че с конституирането на наследниците на първоначалния длъжник е започнал да тече нов срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Окръжен съд - *, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните, обясненията на ДСИ, във връзка с доказателствата по делото и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена от надлежно конституиран длъжник по изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество жалбата е неоснователна.

От приложеното в копие изп.дело № 2-193/2022 год. на СИС при РС * се установява следното:

Принудителното изпълнение е започнало по молба на В и К ООД гр. * от 01.06.2022 год., с приложен изпълнителен лист № 261034/06.12.2021 год., издаден по ч.гр.д. № 702/2020 год. на РС – *, с предмет дължими парични вземания срещу Р.М., като с молбата взискателят е посочил способ за изпълнение – запор на банкови сметки.

Служебно е извършена справка за банкови сметки на длъжника, такива са установени и с резултата от справката, вх. № 2814/13.06.2022 год. взискателят се е запознал, като с молба от 28.06.2022 год. е поискал извършване на необходимите адресни справки и да наложи запор върху банковите сметки на длъжника. Запорът е наложен на 29.06.2022 год.

2

ПДИ до длъжника е връчена на 20.07.2022 год. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване на уведомление на установените чрез справка постоянен и настоящ адрес на длъжника.

При така установения начин на връчване ПДИ, то съгласно чл. 430 ГПК съдебният изпълнител е бил задължен да назначи особен представител на длъжника, данни за изпълнение на което по изпълнителното дело няма.

На 26.04.2024 год. е подадена молба от взискателя за конституиране на основание чл. 429, ал. 2 ГПК наследниците на починалия на 29.12.2023 год. длъжник, като с разпореждане от 29.04.2024 год. като длъжници са конституирани М.М. и К.М..

На основание чл. 428, ал. 3 ГПК на същите са изпратени ПДИ, като на жалбоподателката М. Р. поканата връчена на 04.06.2024 год.

С молба от 24.10.2025 год. М. Р. е поискала прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради изтекъл двугодишен срок на бездействие на взискателя, считано от образуване на изпълнителното дело.

По молбата е постановено, на 27.10.2025 год. обжалваното разпореждане, като съдебният изпълнител е приел, че исканите от взискателя изпълнителни действия: запор на банкова сметка е наложен на 06.07.2022 год., но средства не са постъпвали, а с молба от 29.04.2024 год. взискателят е уведомил, че първоначалният длъжник е починал на 29.12.2023 год. и е поискал да бъдат конституирани наследниците му, поради което по силата на закона от датата на смъртта му производството то делото е било спряно, като е възобновено с конституирането на наследниците, от когато не е изтекъл изискуемият се двугодишен срок и е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Така постановеното разпореждане е правилно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. Това разбиране се потвърждава и от възприетото в ТР № 2/23 по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г., ОСГТК, ВКС - Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

3

Следователно, перемпцията няма отношение към настъпване на давността.

В случая обаче по изп. дело няма настъпила перемция, т. е. няма 2 г. период, през който да не са били предприети принудителни изпълнителни действия.

В периода между смъртта на длъжника, настъпила на 29.12.2023 год. и конституирането на неговите наследници по закон с постановление от 29.04.2024 год., изпълнителният процес е бил спрял, по силата на закона, на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Спирането на изпълнителния процес означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране.

Т.е., то поражда временна забрана за извършване на изпълнителни действия /така в ТР № 2/23 по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г., ОСГТК, ВКС /.

Със смъртта на длъжника спира да тече давностният срок, тъй като със смъртта му по силата на закона се спира и изп. производство и спират да текат всички срокове /вкл. двугодишния срок касаещ перемпцията/, като не може да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на длъжника.

Докато производството е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК и до издирването на наследниците, поради липсата на правосубектен длъжник взискателят не може да иска от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия. Тъй като давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си, то ако кредиторът не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече.

Докато производството е спряно поради смърт на длъжника, взискателят е длъжен единствено да прояви активност за издирването и конституирането на неговите наследници (каквато ВиК * ООД е проявила с молбата от 26.04.2024 год.), при все, че за да стори това, той следва да е бил уведомен от съдебния изпълнител, че длъжникът е починал. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК, според която при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници, като при неизпълнение на това задължение делото се прекратява, т. е. законът обвързва със санкция бездействието на кредитора само ако той е бил надлежно уведомен за действията, които трябва да предприеме.

В случая, въпреки липсата на уведомяване, взискателят е посочил и поискал конституирането на наследниците на починалия длъжник преди изтичане на шест месеца от смъртта му.

Така или иначе в този период погасителната давност за подлежащите на принудително изпълнение вземания е спряла да тече.

4

По изложените мотиви настоящият въззивен състав счита, че давността е била прекъсната на 28.06.2022 год.(поисканият запор на банкова сметка), а от 29.12.2023 год. до 29.04.2024 год. (конституирането на наследниците) същата е спряла да тече. ПДИ е връчена на жалбоподателката на 04.06.2024 год. до подаването на молбата й за прекратяване на делото (24.10.2025 год.), не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането на М.М. за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК изпълнителното дело се явява законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК изпълнение върху имуществото на наследниците на починал длъжник може да се извършва, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или са го приели по опис, като при липса на данни наследството да е прието, то съдебният изпълнител следва да определи на наследника срока по чл. 51 от Закона за наследството.

По делото няма данни конституираната на основание чл. 429, ал. 2 ГПК като длъжник жалбоподателка да е приела наследството на Р.М., което налага съдебният изпълнител да й даде срок по чл. 51 ЗН, в който да заяви приема или се отказва от наследството с указания за последиците от липса на изявление в дадения срок.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд *

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.М. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Д. С., срещу разпореждане от 27.10.2025г. на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 2-193/2022 год. по описа на СИС при РС *, с което е отказано прекратяване на производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________