Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260030 от 01.03.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Касационно частно наказателно дело 36/2021
Вид
Решение № 260030
Подписан
01.03.2021
Състав
МИЛЕНА БОРИСЛАВОВА РАНГЕЛОВА, ВАСИЛ СТОЯНОВ ГАТОВ, ДЕНИЦА ЦАНКОВА СТОЙНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260030 гр. Пловдив, 01.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

ДЕНИЦА

СТОЙНОВА при участието на секретаря

Мариана Апостолова, в присъствието на прокурора Красимир Папаризов, като разгледа докладваното от съдия Рангелова НД/В/ № 36 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.2 от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 213/2020 г. по описа на РС-Раднево и частична отмяна на произнесеното по него определение за одобряване на споразумение по реда на глава 29-та НПК, влязло в сила на 9.11.2020 г.

Искателят счита, че е допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 НПК, доколкото нормите на чл.

343г НК и на чл. 37, ал.1, т.7 НК не са приложени според техния действителен смисъл. Това било така, тъй като към инкриминирания момент осъденият не е бил правоспособен водач, следователно не е трябвало да му бъде определяно наказанието лишаване от право на управление на МПС. Според искането районният съд не бил съобразил и разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК, като вместо да предложи на страните промени в споразумението в горния смисъл, го е одобрил изцяло. Искането е ПАС да възобнови делото и да измени атакуваното определение, като го отмени в частта относно наложеното наказание по чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК.

В съдебно заседание представителят на

Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа искането по изложените в него съображения. Счита обаче, че коректният процесуален подход се изразява в отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Осъденият Г. не се яви в с.з. и не взе становище по искането.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е в полза на осъдения, направено е от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК, поради което същото е допустимо, а разгледано по същество е основателно.

Районният съд е допуснал визираното в искането за възобновяване нарушение на материалния закон. С атакуваното определение осъденият Г. се е оказал лишен от право (на управление на МПС), което не е притежавал. Следователно определеното му на основание чл. 343г НК наказание по чл. 37, ал.1, т.1 НК представлява незаконосъобразно санкциониране.

Същевременно съдът от първата инстанция не е изпълнил задължението по чл. 382, ал. 5 НПК да предложи на страните промени в споразумението. По-нататък е допуснал нарушение и на нормата по чл. 382, ал.7 НПК, като е одобрил (по реда на Глава 29-та НПК) споразумението, въпреки че в частта относно коментираното наказание е било в разрез с изискванията на закона.

Не е прав пледиращият прокурор от АП-Пловдив в мнението си, че касационният съд не може да отстрани допуснатите нарушения. ПАС разполага с правомощието да измени по реда на възобновяването атакувания съдебен акт частично, като без да засяга проблемите относно вината, отговорността и основното наказание (по които страните са се споразумели,) го отмени единствено в частта относно неприложимото допълнително наказание. Подобен подход би бил изцяло в полза на самия осъден, така че съмнение относно волята на страните да сключат споразумение по реда на Глава 29-та НПК не може да има.

Ето защо и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК Пловдивският апелативен съд Р Е Ш

И :

ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 213/20г. по описа на

РС-Раднево и ИЗМЕНЯ постановеното по него определение за одобряване на споразумение по реда на Глава 29-та НПК, като го отменя в частта относно определяне на наказание по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :