Решение № 76 от 03.04.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. ЛЕВСКИ, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. И.НОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100986 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за кредит №9765373007 от 24.07.2023г., сключен между С. Д. П. и ***** ЕООД, както и установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата „такса бързо разглеждане” от Договора за кредит №9765373007 от 24.07.2023г., сключен между С. Д. П. и ***** ЕООД.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 288 лв.,/сбор от заплатените от П. сума от 40,43 лв. за лихва и 247,57 лв. такса за бързо разглеждане/ получена без основание по Договор за кредит №9765373007 от 24.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес *****, чрез адв. Й. М., вписан в АК – Плевен, против: ***** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

***** представлявано от управителя З.С.Р..

В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023 г. между С. Д. П. и ответното дружество ***** ЕООД е сключен Договор за кредит №9765373007, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1200 лева за срок от 30 дни. В договора бил посочен стандартен лихвен процент от 40,97% и ГПР 49,7%. Посочено било, че общата дължима сума от потребителя била в 1 размер на 1488,00 лв. Съгласно условията на договора била начислена и такса бързо разглеждане в размер на 247,57 лв.

Счита, че ищцата, в качеството й на потребител по договора за кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви и такса бързо разглеждане, тъй като договорът за кредит е нищожен. За нищожността на договора и конкретни клаузи от него излага съображения, според които процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а по силата на чл. 19, ал.2 от ЗПК, ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Твърди, че в настоящия случай само формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като посоченият ГПР не надвишавал максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но същият не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, а именно таксата за бързо разглеждане, която също следвало да се включи при изчислението на общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.

Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква „ж" от ДиректИ. 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя".

Прието е, че член 10, параграф 2, буква „ж" и член 23 от ДиректИ.

2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж" от тази директИ. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Счита, че правоотношението по договора за кредит следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите не били включени всички задължения по договора за кредит.

Относно таксата за бързо разглеждане се твърди, че не било спазено и изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК давала възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това били услуги, които нямали пряко отношение към 2 насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата за бързо разглеждане представлявала действие по усвояване на кредита във времево отношение. Доколкото се касаело за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покрИ.ли разходи, които следвало да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Счита посочения в договора годишен процент на разходите от 49.7 % не отговарял на действителния такъв.

С допълнителното плащане на "такса бързо разглеждане" се покрИ.ли разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо била налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаряло на изискването за добросъвестност между страните и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП и водела до неоснователно обогатяване за кредитора.

Твърди се, че ищцата е платила всички суми, които са посочени по договора, а именно главница в размер на 1200 лв., договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса за бързо разглеждане в размер на 247.57 лв.. Предвид недействителността на договора, ищцата дължала само чистата сума по кредита, а именно главницата от 1200 лв. Получавайки сумите от 40.43 лв. за лихва и 247.57 лв. за такса бързо разглеждане, ответникът е получил суми без основание, поради което счита, че дължи връщане на същите на ищцата.

Искането е съдът да прогласи нищожността на Договор за кредит №9765373007/24.07.2023г., сключен между С. Д. П., ЕГН **********, и ***** ЕООД, ЕИК *****; в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузата „такса бързо разглеждане" от Договор за к р е д и т №9765373007 от 24.07.2023г., сключен между С. Д. П. и *****ЕООД, ЕИК *****;

Отправя искане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди ответника ***** ЕООД, ЕИК ***** да върне на С. Д. П. сумата от 288 лв.

/представляваща общ сбор от заплатените от П. сума от 40.43 лв. за лихва и 247.57 лв. за такса бързо разглеждане/ - получена без основание по Договор за кредит №9765373007 от 24.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Претендира направените деловодни разноски, като моли на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да присъди на адвокат Й. В. М., за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднения ищец адвокатско възнаграждение, определено от съда, което да бъде платено на адвоката от ответната страна.

3

В случай, че не се явят в първото по делото заседание и не вземат становище по отговора на исковата молба, моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника. Не е изразено становище по иска. Не са направени доказателствени искания.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от представения по делото договор за потребителски кредит №9765373007 от 24.07.2023г. се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество „ВИВУС.БГ" ЕООД е предоставило на ищеца потребителски кредит в общ размер 1200 лв. със срок от 30 дни, ГПР 49,7%, стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен процент за срока на кредита 40,99%, дата на падеж 23.08.2023г. Общата дължима сума от потребителя е в размер на 1488 лв. Съгласно условията на договора е начислена и такса бързо разглеждане в размер на 247,57 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качеството на потребител и на кредитор. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебносчетоводна експертиза, която е приета от съда като компетентно изготвена и не е оспорена от страните.

От заключението по експертизата се установява, че ГПР е в размер на 49,7%, като в ГПР са включени главница и размера на договорната лихва 40,43 лв. Вещото лице пояснява, че в ГПР не е включена таксата за бързо разглеждане в размер на 247,57 лв. При включване на таксата за експресно разглеждане в размер на 247,57 лв. ГПР се изчислява на 1269,72%.

Вещото лице е разяснило, че ГПР в размер от 1269,72%, изчислен с добавена такса бързо разглеждане надвишава законната лихва 96,78 пъти.

Установява се, че ищцата е направила плащания по Договор за потребителски кредит в общ размер на 1488 лв., с която сума са погасени главница в размер на 1200 лв., договорна лихва в размер на 40,43 лв., такса за бързо разглеждане 247,57 лв.

Посочено бе, че процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК.

4

В чл. 10 и 11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.

Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит. Задължение на кредитора е преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.

Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДРЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.