Решение № 503 от 01.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500742 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,подадена от С. П. Г.,чрез пълномощника му адв.Тр.Стоянова от БАК против съдебно решение № 65 от 12.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 2155/2025г.по описа на БРС,с което съдът е:

ОТХВЪРЛИЛ иска на С. П. Г., ЕГН **********, от ***, срещу 1/ В. А.

М., ЕГН ********** от ***; 2/Т. М. П., ЕГН ********** от ***; 3/ Л. Д. Н., ЕГН ********** от ***; 4/ Н. Д. П., ЕГН ********** от ***; 5/ Т. Д. П., ЕГН ********** от ***; 6/ М. Д. П., ЕГН ********** от ***; 7/ П. Д. П., ЕГН ********** от ***, ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ДЕЛБА на следните недвижими имоти:

1/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния 10 директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.„Сарафово“, местност „СОКАТА“ с площ от 5428 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 004141; съседи: ***, ***, ***, ***, който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № 32,33, том II от 16.12.1997 г. на Бургаския районен съд представлява „Нива“ в землището на с. Сарафово, Бургаска област, в 1 местността „СОКАТА“ с площ от 5,431 дка, трета категория, парцел № 141 от масив № 4, съставляваща имот № 004141 по плана за земеразделяне при граници: имот № 4005-Посевна площ наел. на А.Х.К.С.., имот №4004Посевна площ наел. на З.И.У., имот № 4142- Посевна площ В.А.М.., имот № 4088 полски път.

2/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.„Сарафово“, местност „СОКАТА“ с площ от 5430 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: друг вид нива; категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 004142; съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, който имот съгласно документ за собственост Договор за доброволна делба, вписан под № 32, 33, том 11 от 16.12.1997 г. на Бургаския районен съд представлява „Нива“ в землището на с.

Сарафово, Бургаска област, в местността „СОКАТА “ с площ от 5,431 дка, трета категория, парцел № 142 от масив № 4, съставляваща имот № 004142 по плана за земеразделяне при граници: имот № 4141-нива на Д.М. П., имот №4004- наел. на З.И.У., имот № 4006- наел. на Т.Д.У., имот № 4013- наел. на Д.З., имот № 4088- полски път.

3/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-189/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, кв.”Сарафово” местност „СОКАТА“, площ: 5 751 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; Категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 006200; съседи: ***, ***,

***, ***, който имот съгласно документ за собственост Договор за доброволна делба, вписан под № 32, 33, том 11 от 16.12.1997 г. На Бургаския районен съд представлява „Лозе“ в землището на с. Сарафово, Бургаска област, в местността „СОКАТА“, трета категория, с площ от 5,751 дка, парцел № 200 от масив № 6, съставляваща имот № 006200 по плана за земеразделяне при граници: имот № 6048 Лозе наел. на К.Н.К., имот № 6111Полски път, имот № 6056 Лозе наел. на А.Т.Н., имот № 6201- Лозе В.М.;

4/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, кв.”Сарафово” местност „СОКАТА“, площ: 5 752 кв. м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: ЛОЗЕ;

Категория на земята: 3; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 006201; съседи: ***, ***, ***, ***,

***, който имот съгласно документ за собственост - Договор за доброволна делба, вписан под № 32, 33, том Пет 16.12.1997 г. на Бургаския районен съд представлява „Лозе“ в землището на с. Сарафово, Бургаска област, в местността „СОКАТА“, трета категория, с площ от 5,751 дка, парцел № 201 от масив № 6, съставляващ имот № 006201 по плана за земеразделяне 2 при граници: имот № 6200- Лозе на Д.М. П., имот № 6056 - Лозе насл. на А.Т.Н., имот № 9046 — Полски път ; имот № 6109-Полски път, имот № 6048Лозе 11 насл. К.Н.Н.;

5/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-189/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, п.к.8000, кв.„Сарафово“, местност „ЪГЪЛА“, с площ 4 738 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: за Друг обществен обект, комплекс; категория на земята: 3; предишен идентификатор: *** и ***; номер по предходен план: 1175, квартал 12, парцел VIII, и при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, който имот съгласно

Договор за делба на земеделски имот с нотариално заверени подписи № 32,33, том 11 от 16.12.1997 г., издаден от Бургаския районен съд, представлява „Нива“ в землището на с.Сарафово, Бургаска област, в местността „КЮШЕТО“, трета категория, с площ от 6,318 дка, парцел № 203 от масив № 18, съставляваща имот № 018203 по плана за земеразделяне на землището при граници: имот № 18130 -Полски път, имот № 18168-К.Д.З., имот № 18138С.Т.А., имот № 18139- К.Т.Е., имот № 18204- ВА.М. и имот № 18064 насл. на К.А.Ч.;

6/ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, Община Бургас, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас, п.к.8000, кв.„Сарафово“, местност „ЪГЪЛА“, с площ 4 736 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; категория на земята: 3; предишен идентификатор: *** и ***; номер по предходен план: 1176, квартал 12, парцел XXIV, и при съседи : ***, ***,

***, ***, ***, ***, който имот съгласно

Договор за делба на земеделски имот с нотариално заверени подписи № 32,33, том 11 от 16.12.1997 г., издаден от Бургаския районен съд, представлява „Нива“ в землището на с.Сарафово, Бургаска област, в местността „КЮШЕТО“, трета категория, с площ от 6,318 дка, парцел № 204 от масив № 18, съставляваща имот № 018204 по плана за земеразделяне на землището при граници: имот 18203 - Д.М. П., имот № 18139 - К.Т.Е., имот № 18140-С.С. Х., имот 18079 - насл. А.Д.А., имот № 18080- насл. А.Д.К. и имот № 18064 насл. на К.А.Ч..

Постъпили са в срок подадени от ответниците писмени отговори на въззивната жалба.

Постъпила е и частна жалба от Т. М. П. чрез адв.Радулов срещу Определение № 518 от 29.01.2026г.постановено от БРС по делото по реда на чл.248 ГПК,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на решението в частта за разноските.Частната жалба е подадена в срок,внесена е държавната такса за обжалването.

Не са постъпили писмени отговори по частната жалба,връчена надлежно 3 на съделителите,включително и на ищеца С. П. Г..

С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Като неправилни и противоречащи на материалния закон и утвърдената практика на ВКС са оспорени изводите на БРС по направеното в условията на евентуалност възражение за придобиването по давност на делбените имоти от ответниците,поради което не е налице съсобственост с ищеца и искът за делба е отхвърлен.Като неправилен е оспорен изводът на съда,че е налице обективна невъзможност съсобствениците,които са упражнявали фактическата власт върху чуждите идеални части да манифестират и извършват действия спрямо останалите съсобственици,отблъскващи владението им и установяващи своене. Счита,че този извод противоречи на практиката на ВКС,в която се приема,че обективната невъзможност е изключение,което се тълкува стеснително и не може да се извежда единствено от обстоятелството,че съсобствениците са многобройни или не са упражнявали права,като се позовава на съдебна практика на ВКС по този въпрос/решение по гр.д.

№2923/2016г. и решение по гр.д.№1919/2015г.на

ВКС/.Счита,че непознаването на съсобствениците не освобождава владелеца от задължението да манифестира намерението си и не превръща автоматично държането във владение. От друга страна,никой от ответниците не се е позовал на обективна невъзможност,както в отговорите на исковата молба,така и в съдебно заседание. Посочва,че тази хипотеза е изключена,тъй като по делото е било установено,че наследниците на Н. М. са юридически определими,съществуват удостоверения за наследници,не е доказано ответниците да са предприели каквито и да е действия за установяване кръга на съсобствениците,повечето от тях са с адреси в област Бургас.Прави довод,че практиката на ВКС е категорична,че липсата на интерес от съсобственика не замества изискването за противопоставяне на намерението за своене,поради което и непосещаването на населеното място,където се намира имота,непроявяването на интерес към него и неизвършване на действия,с които пряко се упражнява правото на собственост,особено когато имотът е земеделски,не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик,който желае да се ползва от придобивната давност. Намира за неправилна квалификацията на поведението на ответниците като владение,а не като държане ,с оглед извода на БРС,че отдаването под наем и аренда и получаването на рента представляват владение,който извод противоречи на трайната практика на ВКС,в която се приема,че това са действия на управление,което не обективира намерение за своене. Излага съображения,че давност не може да тече по отношение на съсобственик без ясно противопоставяне,в какъвто смисъл е практиката на ВКС относно началният момент,от който започва да тече давността,а в случая не е бил доказан начален момент на противопоставяне,а оттам и не е бил установен началният момент на давността,поради което и изводът на БРС за изтекъл давностен срок се явява неправилен. Прави се оплакване,че съдът е изградил решаващите си изводи почти изцяло върху показанията на един свидетел,който е родствено 4 свързан с ответниците,няма преки впечатления за наследниците на преживялата съпруга и изразява субективни предположения,а не правнорелевантни факти. Счита,че ответниците не са ангажирали доказателства за наличие на факти,от които да следва обективна невъзможност за манифестиране на намерението им за своене и да изключват възможността им да противопоставят владението си спрямо останалите съсобственици. Посочва се,че съдът е постановил и непълно решение,тъй като не се е произнесъл по преюдициален въпрос- за нищожността на договора за доброволна делба,повдигнат с възражение по чл.75 ал.2 ЗН .Тъй като не са участвали всички съсобственици,делбата е нищожна,а оттам и не може да произведе вещноправен ефект ,нито да представлява действие,което да се възприеме като отблъскващо владението на отсъстващ съсобственик и респективно-като факт,от който да започне да тече придобивната давност в полза на ответниците. Не е бил отменен и нотариалният акт за собственост на ответниците от 28.11.1995г.,над притежаваните от тях 2/3 ид.части ,въз основа на който е била извършена доброволната делба.Счита,че имотите се явяват собственост на наследниците на общия наследодател на страните,поради което решението на БРС следва да бъде отменено и въззивният съд да допусне до делба посочените имоти,при посочените от жалбоподателя квоти в съсобствеността,като счита,че неговата квота е 90/270 ид.части.Моли въззивният съд да разгледа и възражението за нищожност на договора за доброволна делба,както и искането за отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл.537 ал.2 ГПК. Няма доказателствени искания.