Разпореждане № 8487 от 23.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 23.09.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3972 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Инициирано е въз основа на заявление, подадено от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и П. В., чрез пълномощника юрк. Б. Т.. Със заявлението се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М. К. И., ЕГН **********, с адрес в ************* за следните суми: 357,90 евро главница по Договор за потребителски кредит № *******, сключен на 23.07.2021 г. между „Стик Кредит“ АД и М.; 170,53 евро – дължима мораторна лихва за периода от 06.09.2021 г. до 11.08.2026 г.;

17,52 евро представляващи договорна лихва за периода от 23.07.2021 г. до 05.09.2021 г.;

179,33 евро неустойка дължима поради неизпълнение на договорно задължение запредоставяне на обезпечение; 165,76 евро представляващи такса съгласно Тарифа; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (25.08.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сторените от заявителя съдебни разходи в заповедното производство, а именно: 15,15 евро - платена държавна такса и 100,00 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, тарифа и др.

Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: досежно сумата от 179,33 евро, представляваща неустойка поради непредоставяне на поне едно обезпечение съгласно общите условия. Чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е 1 породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по договора. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.

Досежно сумата в размер на 165,76 евро, представляваща такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, съдът счита също за недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика имат настоящите.

Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделно такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираните суми също са недължими като резултат от уговарянето им в неравноправни клаузи, поради което са нищожни.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 15,15 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро (четиридесет евро и деветдесет цента), тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлнеито, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 9,28 евро – държавна такса и 25,06 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която длъжникът М. К. И., ЕГН **********, с адрес в ************* ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „България“ № 81В, ап.3, следните суми: 357,90 евро главница по Договор за потребителски кредит № *******, сключен на 23.07.2021 г. между „Стик Кредит“ АД и М.; 170,53 евро – дължима мораторна лихва за периода от 06.09.2021 г. до 11.08.2026 г.; 17,52 евро представляващи договорна лихва за периода от 23.07.2021 г. до 05.09.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (25.08.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сторените от заявителя съдебни разходи в заповедното производство, а именно: 9,28 евро - платена държавна такса и 25,06 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „България“ № 81В, ап.3, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против за следните суми: 179,33 евро неустойка дължима поради неизпълнение на договорно задължение запредоставяне на обезпечение; 165,76 евро представляващи такса съгласно Тарифа.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви 2 осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е отхвърлено в едномесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса .

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

3