Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4545 от 17.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4809/2022
Вид
Решение № 4545
Подписан
17.08.2023
В сила
17.08.2023
Състав
Николай Димов, Теодора Мирославова Петрова, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4545 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100504809 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № ІІ-55-20001647 от 10.01.2022 г., постановено по гр.дело № 16443/ 2021 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55 състав е отменено на основание чл.357, вр. чл.188, т.2 КТ, като незаконосъобразно, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на Г. С. С., ЕГН **********, с адрес: село Желява, Столична община, ул.“*******, със заповед № РД 05-71/09.03.2021 г. на Директора на РДГСофия, с адрес: гр.София, ул.“*******. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК, Регионална дирекция по горите- София да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 50,00 лева- държавна такса за настоящото производство.

Срещу решението на СРС, 55 с-в, е постъпила въззивна жалба от Регионална дирекция по горите-София, подадена чрез Директора инж.С.Т., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъдe отхвърлен. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

1

Въззиваемата страна- ищец Г. С. С., чрез пълномощника си адв.П. Т. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е предявеният от ищеца иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи, поради което настоящата въззивна нстанция споделя окончателния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения от ищеца Г. С. С. срещу ответника Регионална дирекция по горите-София, иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на атакуваното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е 2 основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай, основанието обосновало издаването на процесната заповед № РД 05-71/09.03.2021 г. от Директор на Регионална дирекция по горите-София за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, видно от мотивите на същата, е извършвани от страна на Г. С. С.- „старши специалист-КДП“, Дирекция“Горско стопанство“ на РДГ -София, съставомерни нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ-„ неизпълнение на възложена работа“, т.8-„ злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“ и т.10 от КТ, във връзка с трудовите му задължения определени при възникването на трудовото правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Разпоредбата на чл.186 от КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като "виновно неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.

Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че атакуваната от ищеца заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна.

Съдът приема, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание се явява незаконно по следните съображения: Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното му от работодателя дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай работодателят- ответник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищеца 3

Г. С. С. с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните по- горе разпоредби на чл.187, ал.1, т.3, т.8 и т.10 от КТ, обосновали налагането на дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събраните в процеса писмени доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание. Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът е извършил посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 от КТ- предупреждение за уволнение.

Описаните в процесната заповед действия, респективно бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни простъпки.

В настоящия случай от страна на ответника по делото, чрез неговия процесуален представител не са ангажирани и представени в първоинстанционното производство доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност на наложеното н а ищеца Г. С. С. дисциплинарно наказание и в частност- за извършването от негова страна на посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният работник да е извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка.

При тези данни и доказателства се налага извод, че дисциплинарната отговорност на ищеца Г. С. С. е ангажирана за извършването на действия, които от една страна не могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ и чл.187, ал.1, т.3, т.8 и т.10 от КТ, и от друга страна- не са безспорно установени при условията на пълно доказване от страна на ответника. При това положение наложеното на Г. С. С. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” се явява незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното решение. Първоинстанционният съд, като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По отношение на разноските за въззивното производство.

При този изход на спора, на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ищец по делото.

4

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-20001647 от 10.01.2022 г., постановено по гр.дело № 16443/ 2021 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 55 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5