Решение № 140 от 25.02.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. гр. Хасково, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640101249 по описа за 2022 година

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС от Т. С. Р., ЕГН **********, Е. С. Р., ЕГН **********, Д. А. Ш., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, всички от ************, против С. К. Х., ЕГН **********, от ************, Н. И. К., ЕГН **********, от ************ и Н. В. Х., ЕГН **********, от ************.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици по наследство и сделки на вещно право на строеж върху ПИ *** по КК на гр.

Хасково с адрес на имота: ************, с площ 409 кв.м, с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 6165, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, а също така и собственици на отделни етажи от масивна жилищна сграда, построена в посочения имот, с идентификатор ***, със застроена площ 129 кв.м, брой етажи 3, с предназначение: жилищна сграда многофамилна. Вещното право на строеж върху парцела било придобито първично от Б. А. Х. /Б. Х. Г./ на основание Решение по т.VХ, взето с протокол 1

№ 1 от 13.01.1959г. на ИК на ГНС - Хасково, с което му било отстъпено право на строеж върху държавна земя за строеж на жилище върху парцел XIX кв.

116 по плана на гр. Хасково. Въз основа на така отстъпеното право на строеж била построена триетажна жилищна сграда, което било видно от извършени от него разпоредителни сделки, както следва: с нотариален акт № 66/15.10.1974г. том IV дело № 1235/1974г. на ХРС, Б. Х. Г. /Б. А. Х./ дарил сина си Е. Е. Ч. с втория етаж от масивна жилищна сграда, построена в парцел III, кв. 116, утвърден със Заповед № 25/1957г., от 434 кв.м, отреден за дворище с пл. № 233, ведно с отстъпеното право на строеж, а с нотариален акт № 67 от 15.10.1974г., том IV, дело 1236/1974г. на ХРС, Б. Х. Г. /Б. А. Х./ дарил внука си И. Е. Ч. с първия етаж от горепосочената масивна жилищна сграда, ведно с отстъпеното право на строеж. На 05.06.1984г. му била издадена виза за проектиране на нова триетажна жилищна сграда в парцел III - 6165 кв. 116 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 3/1977г., дадена върху скица № 503/30.05.1984г. Твърди се още, че след построяване на новата сграда на 06.07.1989г. бил сключен договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията - Хасково под № 89, том I, peг. № 813 от 06.07 1989г., по силата на който била прекратена съсобствеността върху сградата между наследниците на Б. А. Х. и притежателите на вещното право на строеж върху парцела, в който била построена сградата, който според одобрения със Заповед № РД - 14 -02-535/85г. план бил описан като парцел IV - 6165 в кв. 116, с площ 420 кв.м.

Съобразно договора за доброволна делба правото на собственост върху първия етаж от сградата било придобито от Е. Ч. Ч., върху втория жилищен етаж - от Ю. Е. Ч. и върху третия жилищен етаж - от И. Е. Ч., ведно със съответното право на строеж върху парцела за всеки един от тримата, равняващо се на по 1/3 ид.ч. от същото за всеки. С нотариален акт № 5 от 03.05.1993г., том IV, дело № 965/1993г. на ХРС Р. Ш. Х. /Е. Ч. Ч./ дарил първия жилищен етаж от горепосочената жилищна сграда на сина си С. Р. Ш. /И. Е.

Ч./, който починал на 10.10.2013г. и ищците по делото Д. А. Ш. /преживяла съпруга/, Т. С. Р. и Е. С. Р. /синове/, били неговият пълен кръг от наследници.

В резултат на договора за доброволна делба от 06.07.1989г. и дарението, извършено с НА № 5 от 03.05.1993г., тримата ищци като наследници на С. Р.

Ш., били съсобственици на първия и третия жилищни етажи, както и на 2/3 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху парцела. Сочи се още, че Ю. Е. Ч.

/Р. Ч./ и съпругата му Л. Ч. продали собствеността си върху втория етаж от 2 жилищната сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата /ОЧС/ и от отстъпеното право на строеж върху мястото, на Р. Т. К. с нотариален акт № 37 oт 07.06.1993г., том V, дело № 15/2005г. на ХРС. Впоследствие Р. Т. К. и неговата съпруга дарили тази своя собственост на Т. П. Т. с нотариален акт № 21 от 04.02.2005г. том I, peг. № 183, дело № 15/2005г., а тя от своя страна го продала на А. А. С. с нотариален акт № 197 от 17.10.2005г., том IV, peг. № 8890, дело № 662/2005г., ведно с 1/3 ид.ч. от ОПС върху парцела, който в НА бил описан като УПИ XI - 6165 с площ 383 кв.м, кв. 114, по плана на гр.

Хасково, одобрен със Заповед № 952/2000г. В исковата молба се посочва, че по действащата КК на гр. Хасково този имот бил заснет като ПИ *** с площ 409 кв.м, видно от скица № 15-1076885-04.10.2021г. на СГКК – Хасково, а от комбинирана скица № 2211/04.10.2021г., издадена от Община Хасково, било видно, че за имот *** бил отреден парцел XI кв. 114, по който дворищната регулация не била приложена. В исковата молба ищците твърдят още, че ответниците, като собственици на съседния УПИ XII /ПИ ***/, през 2016г. навлезнали в границите на УПИ XI /ПИ ***/ и поставили ограда между двата имота, заключена между букви БВГ, нанесена със син цвят на скица - проект, приложена към исковата молба. С поставянето на оградата ответниците били завзели площ от УПИ XI /ПИ ***/ от около 8 кв.м, която неоснователно владеели и възпрепятствали ищците да ползват вещното си право на строеж върху целия парцел в пълен обем, като завзетата от ответниците площ се онагледявала в приложената към исковата молба скица - проект, където била ограничена с букви АБВГ и отразена с жълт цвят. Поради изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на вещно право на строеж върху площ от 8 кв.м., представляваща част от УПИ XI - 6165 /ПИ ***/, целият с площ 383 кв.м, в кв. 114, по плановете на гр. Хасково, ограничена с букви АБВГ и онагледена с жълт цвят на скица - проект, приложена към исковата молба, която да стане неразделна част от решението, която площ ответниците владеели без основание, да ги осъди да предадат на ищците владението върху посочената площ от 8 кв. м., както и да ги осъди да премахнат незаконно построената ограда, попадаща в УПИ XI - 6165 /ПИ ***/ с площ 383 кв.м, в кв. 114, по плановете на гр. Хасково, заключена между букви БВГ, нанесена със син цвят на скица - проект, приложена към исковата молба, която 3 да стане неразделна част от решението. Претендират направените в настоящото производство разноски.

Ответниците не подават отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок.

След изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК по делото е постъпила писмена молба от адв.А. В., в качеството му на пълномощник на ответника С.

К. Х., с която изразява становище по исковете, като счита същите за неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и присъди разноски. В съдебно заседание се поддържа заявеното становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение, взето с Протокол № 1 от 13.01.1959г. на ИК на ГНС Хасково, т. XV, на Б. А. Х. е отстъпено право на строеж върху държавна земя за строеж на жилище върху парцел XIX в кв. 116 по плана на гр.Хасково. Не се спори по делото, че въз основа на отстъпеното право на строеж е била построена триетажна жилищна сграда, видно от извършени разпоредителни сделки от Б. А. Х..

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том IV, дело № 1235/1974г. от 15.10.1974г. на Хасковски районен съд Б. Х. Г. е дарил на сина си Е. Е. Ч. втория етаж от масивна жилищна сграда, построена върху парцел III, в кв. 116, по плана на гр.Хасково, утвърден със Заповед № 25/1957г., от 434 кв.м, отреден за дворище с пл. № 233, ведно с отстъпеното право на строеж.

Представи се по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67, том IV, дело № 1236/1974г. на Хасковски районен съд, по силата който Б.

Х. Г. е дарил внука си И. Е. Ч. с първия етаж от масивна жилищна сграда, построена върху парцел III, в кв. 116, целият от 434 кв.м, отреден за дворище с пл. № 233, ведно с отстъпеното право на строеж.

Като писмено доказателство по делото бе приета и Виза за проектиране, издадена н а 05.06.1984г. на Б. А. Х., която е за проектиране на триетажна жилищна сграда в парцел III - 6165 в кв. 116 по плана на гр.Хасково, одобрен със 3аповед № № 3/1977г. Визата е дадена върху Скица № 503/30.05.1984г.

С Договор за доброволна делба, вписан в СВ - Хасково под № 89, том I , 4 рег. № 813 от 06.07.1989г., е била прекратена съсобствеността върху сградата между наследниците на Б. А. Х. и притежатели на вещното право на строеж върху парцела, в който е построена сградата, описан според плана, одобрен със 3аповед № РД-14- 02- 35/85г., като в парцел IV - 6165 в кв. 116, с площ 420 кв.м. Е. Ч. Ч. е придобил правото на собственост върху първия етаж от сградата, Ю. Е. Ч. - върху втория жилищен етаж, и И. Е. Ч. - върху третия жилищен етаж, ведно с отстъпеното право на строеж върху парцела за всеки един от тримата, т.е. по 1/3 ид.ч. от това право.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том IV, дело № 965/1993г. от 03.05.1993г. на Хасковски районен съд Р. Ш. Х. Х. /Е. Ч. Ч./ е дарил на сина си С. Р. Ш. /И. Е. Ч./ първия жилищен етаж от масивната жилищна сграда, построена върху държавно място в парцел IV в кв. 116 по плана на гр. Хасково, одобрен със 3аповед № РД-14-02- 535/85г., с пл. № 6165, целият с пространство от 420 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том IV, рег. № 8890, дело № 662/2005г. от 17.10.2005г. на Нотариус К. В., рег. № 352 по регистъра на Нотариалната камара на РБ, Т. П. Т., представлявана от пълномощника си П. И. П., е продала на А. А. С. Втория етаж от масивна жилищна сграда на три етажа, състоящ се от пет стаи и кухня с площ 134.70 кв.м., заедно с Източен гараж с площ 20.84 кв.м. в същата сграда, заедно с прилежащото североизточно складово Таванско помещение със светла площ 33.43 кв.м. в същата сграда, находяща се в ************, построена в Поземлен имот XI – 6165, с площ от 383 кв.м., в квартал 114 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед № 952/2000г., заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху описания имот.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 4218/15.10.2013г., издадено от Община Хасково е, че след смъртта си на 10.10.2013г. С. Р. Ш. е оставил за свои законни наследници Д. А. Ш. – съпруга и синове – Т. С. Р. и Е.

С. Р..

От ответника С. К. Х. се представи Удостоверение за наследници, изх. № ГРАОН1-3615/25.11.2022г., издадено от Община Хасково, видно от което е, че след своята смърт на 17.05.1996г. Б. А. И. е оставил за законни наследници С.

Р. И., починала на 16.05.2014г., Н. И. К. – дъщеря, Д. К. Х. – син и С. К. Х. – 5 син. Д. К. Х. е починал на 18.06.2023г. и е оставил за свои законни наследници Н. В. Х. – съпруга, В. Д. Х. – син и Е. Д. Х. – дъщеря.

Представи се и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.1958г. на Хасковски народен съдия, с който А. Г. К. чрез пълномощника си Р. Д. Щ. е продал на Р. и Б. А. И. по 1/2 ид.ч. на всеки от тях от Дворното място, съдържащо 215 кв.м., съставляващо част от двора, пл. № 234, което се съдържа в парцел XVIII, в квартал 116 по плана на гр.Хасково, утвърден със Заповед № 853/1957г.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, от 16.06.1965г. на Хасковски народен съдия Р. и Б. А. И. са признати по силата на дворищна регулация за собственици на празно място от 105 кв.м. от имот с пл. № 230, собственост на Ш. и Е. С. У., при граници: Р. и Б. А., А. М. и Д. С. У. и върху празно място от 112 кв.м. от имот пл. № 232, собственост на Д. С. У., при граници: Ш. и Е. С., Д. С. и А. М., придадени към собствения им парцел XVIII в кв.116 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед № 853/1957г.