Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260288 от 23.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 714/2020
Вид
Решение № 260288
Подписан
23.11.2022
В сила
21.12.2022
Състав
ТАНЯ ЯВОРОВА БУКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т. 7 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95 и сл. · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260288/23.11.2022 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.

На 01.11.2022 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : КАМЕНКА КЯЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 714 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищците Д.И.Г. с ЕГН **********,***, и „***““ ЕООД, ЕИК

***, със седалище в ***и адрес на управление – ***, представлявано от ***З.К., както и двамата представлявани от пълномощника им адвокат А.К., твърдят, че на ***„***“ е използвало, копирало и възпроизвело публично във „Фейсбук“, в група с име ***без съгласието на автора й художествена снимка, изобразяваща 19 броя аранжирани сертификати „DELF“, удостоверяващи конкретно ниво на владеене на френски език, принадлежащи на курсисти подготвяни от „***““ ЕООД и получени от тях след успешно преминат изпит през ***в ***, съставляваща фотографско авторско произведение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 7 Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, създадено от Г. на 01.05.2019 г. в седалището на „***““ ЕООД и публикувано за първи път във „Фейсбук“ страницата на последното на същата дата в 13:38 ч. на следния линк : ***, правото за ползване на което произведение е предоставено от Г. на „***““ ЕООД посредством договор за изключителна лицензия. Вследствие на това нарушение на авторското право ищците твърдят, че са претърпели вреди.

Съответно ищцата Д.Г. изживяла отрицателни емоции, накърнено било авторовото й достойнство на база на това, че не е разрешила времето, мястото, начина и способа на разпространение на произведението й, като интензитетът на това неблагоприятно въздействие от извършеното нарушение е с по-тежко проявление от обичайното, индикация за което е обстоятелството, че авторските права на ищцата са незачетени по един флагрантно недопустим начин. Технологичното естество на способа, чрез който е разпространена фотографията – публикация в социалната мрежа „Фейсбук“, Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 2/10 предполага бърз и неограничен достъп до нея от страна на множество потребители, както и създава възможност за мултиплициращ неконтролируем ефект на разпространение чрез други интернет медии и платформи, което обстоятелство допълнително засилва интензитета на отрицателни емоции свързани с нарушеното авторово достойнство, доколкото същите са основно породени от факта, че възприемащите фотографията не са били коректно информирани за нейния автор, което от своя страна е довело до пропусната възможност за нарастването на публичния авторитет на ползвателя на произведението както в професионалните среди, така и сред хората, интересуващи се от преподаването на френски език. Това от своя страна има своето негативно отражение и в друг аспект – засяга се във висока степен мотивацията на авторката - за да осъществява своята творческа дейност всеки автор има необходимост от съответната гаранция, че трудът му ще бъде оценен, както и че авторството му по отношение на съответното произведение ще бъде признато. Обезценяването и незачитането на последното неимуществено право от страна на ответника безусловно има за своя последица демотивация на автора и настъпване на неимуществена вреда. Демонстрираната от ответника своеволна възможност за безконтролно и напълно независещо от автора разпространение на едно фотографско произведение има много интензивен демотивиращ ефект върху бъдещите намерения за създаване на произведения. В създаването на процесната фотография авторката е вложила интелектуален труд и усилия, познания, опит и естетика, което също допринася за по-дълбокото засягане в моралния аспект на причинените вреди – те са свързани и с факта, че е нарушена опцията авторът да се противопоставя на всякакви действия, които биха нарушили законните му интереси или личното му достойнство.

По отношение на ищеца „***““ ЕООД - ищцата Д.Г. е преотстъпила фотографията си за ползване на центъра, който от своя страна като изключителен лицензиант не е учредявал сублицензия на ответника. Последният, ползвайки фотографското произведение, чийто автор е ищцата Г., без да има право на това е пропуснал да реализира приходи от дължимите му лицензионни възнаграждения.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка в исковата молба е направено искане съдът да осъди ответника да заплати : на ищцата Д.Г. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от нарушението на авторското й право върху процесната фотография, извършено чрез копирането й, разпространяването й и публикуването й публично във „Фейсбук“ страницата на „***“ на 08.02.2020 г., без да е признато авторството и без да е обозначено по какъвто и да е начин нейното име в размер на 4000 лв.; на ищеца „***“ ЕООД обезщетение за причинените му имуществени вреди настъпили вследствие на нарушаване на авторското право, съизмерващи се с дължимото лицензионно възнаграждение в размер на 1000 лв. Ищците претендират присъждане и на разноските по производството.

Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 3/10 Субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 95, ал. 1 Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ и чл. 95, ал. 1 във връзка с чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП.

Ответникът ***“, Код по БУЛСТАТ ***, с адрес – ***, представлявано от ***С.М.Б., а също и от пълномощника му адвокат М.Б., оспорва предявените искове по следните съображения : с нормата на чл. 6 ЗАПСП е създадена оборима презумпция, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него, но в процесния случай предположението за авторство не се потвърждава нито от съдържанието на публикацията от 01.05.2019 г. във „Фейсбук“ страницата на „***“ ЕООД, тъй като върху фотографското изображение по никакъв начин не е индивидуализиран фотографът, нито от приложените към исковата молба документи, свързани с договорните отношения между двамата ищци – в разрез с постигнатите договорености в чл. 5, ал. 2 Договор за отстъпване на изключителни права върху авторски произведения на процесното фотографско изображение няма поставен авторски знак на ищцата Г., а в представения Приемо-предавателен протокол към договора липсва каквато и да било индивидуализация на посочените в него като предадени „изходни файлове“; съгласно сключен между ищците на ***Договор за отстъпване на изключителни права върху авторски произведения ищцата Г. е отстъпила на „***“ ЕООД изключителни права върху авторските произведения, предмет на договора, в който случай съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАПСП авторът не може сам да използва произведението си по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, поради което ищцата Г. не се легитимира като носител на иск за вреди; датите на договора за отстъпване на изключителни права върху авторски произведения и на приемо-предавателния протокол към него на са достоверни; не е налице нарушение, обосноваващо дължимост на обезщетение по чл. 95 и сл. ЗАПСП - не е налице противоправно деяние, изразяващо се в накърняване на авторското право /Г. не е автор на процесната фотография, поради което и ищцовото дружество няма изключителни права върху тази фотография; при първоначалното публикуване на фотографията от последното не е забранена опцията за споделяне, поради което при липса на авторски знак и на текст, указващ наличие на авторско-правна защита, използването на това изображение от трето лице не съставлява нарушение на авторско право; не са обект на авторското право сведения и данни, каквото съставлява публикацията на дружеството-ищец във фейсбук профила му : „Как изглеждат 100% успех на сертификатите? Ето така!“/; не е налице виновно поведение /изображението е без обозначение за авторство; при публичното му показване няма отбелязване на защита на авторско право; в сключения договор

Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 4/10 няма вменено изискване по отношение на ползвателя на снимката за отбелязване на авторството на снимката и/или за посочване, че изображението е обект на авторски права; процесното изображение е споделено във Фейсбук с предоставена от ползвателя му възможност за споделяне от неограничен кръг лица/; не е налице вреда /времетраенето на „ползването“ е кратко и още в деня на получаване на официалното писмо от ответника, снимката и изтрита от профила му/; не е налице и причинна връзка, а претендираните обезщетения са прекомерни /липсват данни ищцата Г. да е утвърдено име в българското фотографско изкуство, което да обосновава извод за нарушаване на изградена репутация и авторитет сред любителите на същото; накърняването на правото на ищцата Г. да бъде посочена и популяризирана като автор на процесната фотография е осъществено за първи път от ищцовото дружество; безпочвени и силно преувеличени са твърденията на Г., че е изживяла силни отрицателни емоции, още повече, че съобразно договора за отстъпване на изключителни права самата тя не е изискала от ползвателя да бъде посочвана като автор на фотографията при използването й, като по този начин тя доброволно се е отказала от гарантираната й законова закрила/; оспорена е и направената в исковата молба квалификация на процесната фотография като художествена такава /художествената фотография се отличава от другите видове фотография по начина на пресъздаване на действителността, при което не се търси конкретно обективно отразяване, а внушаване чрез картината на определен художествен замисъл, което се постига чрез използване на разнообразни технически средства, композиция, тоналност на картината и прилагането на изобразителен език посредством фотографски методи необичайни за другите жанрове на фотографията – в конкретния случай снимката не отговаря на нито един от изложените критерии за художественост, като тя е с изцяло информационно-репортажен характер/.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, основаващо се на следните фактически твърдения – ищцата е предоставила за ползване на ищцовото дружество фотографско изображение без знак, обозначаващ я като автор, както и не е изразила претенции по отношение на ползвателя на фотографията да посочва автора и обстоятелството, че изображението е обект на авторско право; ищцовото дружество е публикувало в своя „Фейсбук“- профил процесната снимка, без да посочи името на автора или друг негов идентифициращ знак, респективно без да уточни, че снимката се ползва с авторско-правна закрила. По изложените съображения ответникът моли съда отхвърли предявените искове и да му присъди разноските по производството.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Регламентираната в чл. 95, ал. 1 Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ гражданско-правна защита на авторското право и на сродните му права, предвиждаща дължимостта на обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване от

Продължение на решение по гр. д. № 714/20 г. на ОСПд – стр. 5/10 нарушилия авторско право, сродно на него право или друго право по ЗАПСП, се базира на общо установеното в чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ правило да не се вреди другиму, с оглед на което предпоставките за уважаване на предявените искове са следните : наличие на обект на закрила по ЗАПСП; ищецът да е носител на авторско право върху този обект, съответно да е лице, на което носителят на авторското право е отстъпил изключително право за използване; нарушение на авторското право; вина; вреда; причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат.

Съобразно чл. 2 ЗАПСП авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението, като негов обект според чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП може да бъде и фотографско произведение, но за да получи защита такъв обект, то той трябва да отговаря на визираните в чл. 3, ал.