Разпореждане № 1761 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1761 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Наказателно дело частен характер № 20251110217844 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод подадена тъжба от Ц. П. С. срещу Д. Л. Й. с обвинения за извършени престъпления по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, изразили се в разпространяване на позорни обстоятелства, приписване на престъпления и отправяне на обидни твърдения в искова молба, депозирана на 10.03.2025 г. до Софийски градски съд.

Съдът намира, че описаните в тъжбата деяния не осъществяват състав на престъпление и в частност такива с правна квалификация по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено на основание на чл.250, ал.1, т.2 от НПК.

На първо място, инкриминираните твърдения в исковата молба обективно не могат да бъдат определени като позорни или обидни, тъй като се касае за законоустановени правни възможности на всяка една от страните в един граждански процес да твърди определени факти и обстоятелства, с цел да докаже пред съответния съд своята теза или да обори тази на противната страна. Предвид правното основание на предявените искови претенции по чл.26 от ЗЗД, а именно противоречие на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с добрите нрави, липса на основание и привидност, инкриминираните в тъжбата твърдения са относими именно към доказване на претендираните от Й. права. С оглед алеаторния характер на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане основни подлежащи на доказване в процеса факти са полагани ли са действително грижи за прехвърлителя, което включва и нивото на хигиената в жилището, както и осигуряване на средства и помощ за ежедневни битови нужди. В тази връзка са изложените в искова молба и инкриминирани в тъжбата твърдения – „хигиената в дома на баща й била покъртителна“; „..Доверителката ни е била свидетел на отправяни заплахи към него от страна на ответницата, че .... ще го остави сам. В действителност 1 животът на баща й се намирал в ръцете на ответницата, който .. ..бил поставен в зависимост изцяло от волята и желанията на ответницата.“; вместо да се грижи за него, по негови собствени думи - ден след ден го мори“, ..не е осигурявала минимална хигиена и осигуряване на чистота в дома..“, „..отношението на същата към бащата на ищцата е било студено, незаинтересовано и дори манипулативно, отправяйки многобройни упреци и натяквания, че тя е причината той да е жив в момента и че без нея той нямало да преживее”. Отново релевантни към действителността на договора, а и към евентуално предявения иск за развалянето му, са и твърденията, че „ответницата е теглила от дебитните му карти и се е разпореждала с тях по свое усмотрение.“, „..вземала банковите му карти и е теглила всички доходи, които получавал, за да се разпорежда с тях по своя преценка, от което той не получавал нищо“. Съдът намира, че така изложените обстоятелства и твърдения в исковата молба не излизат извън „добрия тон“ и обичайните изразни средства, употребявани за обосноваване на предявени искови претенции, като част от тях – „...Считаме поведението на ответницата за неморално и в противоречие с добрите нрави“, дори и представляват конкретното основание за нищожност на договора, регламентирано в чл.26, ал.1 от ЗЗД, което неминуемо следва да бъде посочено и от фактическа страна с оглед редовност на исковата молба. Действително, сигнализирането на съответен държавен орган, в настоящия случай - съда, не изключва възможността умишлено да бъде накърнена честта и доброто име на определено лице, но внимателният анализ на конкретно използваните в исковата молба изрази, направените конкретни, свързани с тях искания, преценени с оглед характера на исковото производството и функцията на процесуалния документ, сочат към целена от дееца защита на негови процесуални права в гражданското съдопроизводство, а не на съзнателно разпространение на клеветнически и обидни твърдения.

В допълнение следва да се посочи, че изначално не е налице и квалифициращото обстоятелство, сочено в частната тъжба, инкриминираните изявления да са сторени публично. Касае се за искова молба, подадена по установения в ГПК ред, инициираща образуването на гражданско производство пред съд, която достига до знанието на ограничен кръг хора.

На следващо място, относно твърденията в тъжбата за приписани престъпления, следва да се отбележи, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да покриват съставомерните признаци на дадено престъпление. В случая са инкриминирани общи твърдения за разпореждане с чужди доходи и изнудване, които от една страна не са със съответна индивидуализация, позволяващи да бъдат квалифицирани като клевета, а от друга страна - посредством тях се изразява позиция за защита на лични права и законни интереси, а не се цели приписване на престъпление.

Следва да се отбележи също така, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.

1 НК наказателната отговорност е лична, като същата не може да се носи за чужди действия или бездействия. В случая процесната искова молба е 2 подадена от адв. П. В. и адв. И. И. и не е подписана лично от Д. Л. Й., като липсват твърдения процесуалните представители да са действали при условията на посредствено извършителство и да им е възложено да употребят в исковата молба точно инкриминираните думи и изрази, с изключението на думите „Много съм грешен пред теб, но тя ме изнуди“, които обаче по гореизложените доводи не са годни да припишат престъпление поради липса на съответна индивидуализация на престъпно деяние.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на чл.250, ал.1, т.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като описаните в частната тъжба деяния не съставляват престъпление.

Така мотивиран и на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 17844/2025 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, образувано по тъжба, подадена от Ц. П. С. срещу Д. Л. Й..

Разпореждането подлежи на обжалване по реда на гл. XXII от НПК пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от връчване на препис от същото.

Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3