Решение № 10 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110202522 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ ООД срещу Наказателно постановление (НП) № 03 – 2400608 от 03.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна (ДИТ – гр. Варна), с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

Дружеството – жалбоподател „*“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че мястото на извършване на нарушението не е индивидулизирано в необходимата степен, доколкото С.О. Ален мак обхваща територия от над 500 дка. Впоследствие едва в НП са посочени като място на извършване на нарушението общо три поземлени имота, индивидуализирани с кадастрални номера ***, *** и ***. Общото обединяване на три поземлени имота изключва според жалбоподателя определянето по категоричен начин на мястото на извършване на нарушението като задължителен реквизит на АУАН 1 и НП. Възразява се срещу констатациите на АНО, че лицето А. Г. е извършвало строителни дейности по трудово правоотношение с „*“ ООД, тъй като дружеството няма обект „*“ и собствеността върху поземлените имоти не придава качеството на работодател на собственика. Доколкото в НП се сочи, че поземлените имоти не са оградени и до тях имат достъп случайни граждани, въззивното дружество твърди, че лицето А. Г. не е бил техен работник. На следващо място контролните органи не са установили, нито са посочили в АУАН и НП, данни за характера на извършваната работа, дали работникът е бил с работно облекло или други белези, които да потвърждават констатациите в акта, че лицето е извършвало трудова дейност. Позовава се на нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва описание на нарушението, а е налице единствено правен извод, че установеното лице е полагало труд. Твърди се, че лицето А. Ж., на чиято декларация се позовава АНО е непознато за дружеството. Отрича на процесната дата да е доставян бетон от „*“ ООД, което дружество има договор с въззивното дружество, но не и за процесните имоти. Т.е. оспорва констатацията на АНО, че след като въззивното дружество е собственик на процесните имоти и има договор за доставка на бетон с друго дружество, то има качеството на работодател на установените на място лица. Твърди се, че декларациите, попълнени на място, са продиктувани от служителите на ДИТ – Варна, включително относно частта за работодател, работно време, възнаграждение и работно място. Позовава се на предмета на дейност на дружеството, вписан в Търговски регистър, в който не е включена строителната дейност, както и на това, че дружеството не разкрива щатни бройки за строителни работници. Твърди се, че въззивното дружество е инвеститор на недвижими имоти и всички дейности се извършват от подизпълнители. На последно място се твърди, че АНО не е посочил как и по какъв начин е установил обстоятелствата, имащи значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивното дружество.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното последно открито съдебно заседание въззивното дружество чрез адв. П. моли за отмяна на наказателното постановление поради неизяснена и неточна фактическа обстановка, както и поради това, че е не е установено какво е правил на обекта А. Г., как точно е влязъл, кой го е допуснал, кой е осъществявал контрол върху дейността му. Поддържа 2 искането за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за неговото изменение чрез намаляване на размера на наложената санкция до нейния минимум.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т. Х., която моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, за което излага подробни съображения. На първо място се твърди, че от събраните свидетелски показания запис от тел. 112 се установява, че А. Г. е полагал труд в полза на въззивното дружество, като няма как да бъде установено, че към момента на проверката е полагал труд, доколкото се е намирал в линейка след настъпил трудов инзидент. Позовава се на договора на въззивното дружество с „*“ ООД, който доказва извършването на строителна дейност в обекта и то именно от въззивното дружество „*“ ООД. Липсата на строителни книжа, разрешаващи строежа, както и предмета на дейност, вписан в ТР, намира за ирелевантни обстоятелства. Позовава се на доказателствата за извършена доставка на бетон, включително декларацията от А. Ж., както и на споразумението за взаимно информиране и осигуряване на ЗБУТ с „*" ЕООД.

Намира, че по делото не са налице доказателства дейността да се извършва от подизпълнители, както твърди въззивното дружество, като наред с това по отношение на въззивното дружество има издадени и други наказателни постановления, като производствата по част от тях са приключили със спогодби, едно от които е именно за необезопасяване на обекта, поради което е настъпил инцидента с работника А. Г. и за неоказване на съдействие. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 25.11.2024 г. св. С. Б. И. – служител в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство в строителен обект „*“, находящ се в гр. Варна, СО „*к“, местност „* и включващ в себе си поземлени имоти с идентификатори 3

***, *** и ***. В обекта било констатирано, че лицето А. Г. с ЛНЧ **********, гражданин на Украйна, изпълнява трудови функции на работник с определено работно място: „*“, находящ се в гр.

Варна, СО „*“, местност „*“, с определено работно време за деня от 08,00 часа до 17,00 часа, с определена почивка в работния ден, с определени почивни дни - събота и неделя и с уговорено месечно трудово възнаграждение н размер на 1500 лв.

Същевременно св. С. Б. И. установила, че не е бил сключван трудов договор в писмена форма между работника/служителя А. Г. и дружеството „*“ ООД като негов работодател, поради което и приела, че със своето поведение, в частност бездействие, дружеството „Форест клуб Варна“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на 27.12.2025 г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административнонаказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 03.04.2025 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „*“ ООД имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, то последният също 4 служи като основа на направените от съда фактически изводи, освен в частта в която се сочи, че работодател на лицето А. Г. е „*“ ООД.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

АУАН е издаден от компетентен орган. НП също е издадено от компетентен орган - директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.

Варна, съгласно заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

5

Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело не може да се установи по категоричен начин, че лицето А. Г. с ЛНЧ ********** е престирало работна сила в полза на „Форест клуб Варна“ ЕООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях, при наличието на елементите на трудово правоотношение, така както са описани в НП.

Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.

Това означава, че предмет на трудовия договор е самото предоставяне на работната сила от страна на работника или служителя, който се поставя на разположение на работодателя в рамките на определено работно време, за да изпълнява трудовите функции и задачи, които произтичат от длъжността, на която е назначен, съобразно длъжностната си характеристика. Работникът или служителят дължи едно продължително и многократно изпълнение на уговорените между него и работодателя задължения, а работното му място, начинът на изпълнение и работното време се определят съобразно естеството на възложената дейност. Рискът се носи от работодателя, а работникът изпълнява задълженията си под негов контрол.