Решение № 1098 от 28.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Варна, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100501078 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е

1/ по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу Решение № 416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№ 8567 по описа на ВРС за 2023г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752 срещу Д. Ж. К. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 2474/02.05.2023г., издадена по частно гражданско дело № 5337/2023 г., по описа на ВРС

1. за сумата от 1 765.55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит Стандарт № 30042507050, изменен с Анекс №1, №2 и №3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението

2. за сумата от 1 229.30 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

3. за сумата от 120.25 лева – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

1

4. за сумата от 45.17 лева – законна лихва за забава върху договорната лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.

2/ Частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г. на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 срещу Определение №

4532/16.04.2024г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че Договор за потребителски кредит Стандарт № 30042507050 е недействителен. Настоява се, че разходите на потребителя за допълнителните услуги Фаст и Флекси не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на №1, т.1 от ДР на ЗПК, съотв. не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Сочи се, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относими към действителността на тази клауза, а не към договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Същата е в смисъл, че вземанията, които следва да се включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са недействителни.

Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са били обявени за нищожни по чл. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания. Настоява се, че дори и да се приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен пакет услуги е нищожна, не може да се приеме, че поради това кредитното правоотношение между страните също се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита се, че с оглед дължимостта на договорната лихва, сумата, платена по нея не следва да се прихваща с дължимата сума от главницата, като от платената главница следва да се приспадне само платеното по допълнителните услуги.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

В частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г . „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 сочи, че липсват доводи на първоинстанционния съд относно размера на разноските, не се обсъждат съответствието им с материалния интерес, броя не предявените искове и/или фактическата и правна сложност на спора. Счита се неправилен извода, че размерът на разноските не е прекомерен, доколкото същият бил определен в съответствие с материалния интерес, броя на предявените искове и фактическата и правна сложност на спора.

Позовава се на касационна практика, обективирана в Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о. ТК, в съответствие, с която когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Счита се, че 2 присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по заповедното производство е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна.

Ответникът по частната жалба депозира отговор, в който счита обжалваното определение за правилно и постановено в съответствие с материално и процесуалните норми и съдебната практика. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

В проведените открити съдебни заседания въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която се поддържат заявените жалби и настоява за тяхното уважаване.

Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозира молба с която, поддържа отговора на въззивната жалба и отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, депозирани от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу Д. Ж. К. с ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 30042507050/12.02.2020 г., в размер на 3272.31 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението;

1229.30 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 20.12.2021 г. до 16.11.2022 г.;

120.25 лева - законна лихва върху главницата, начислена за периода от 16.11.2022 г. до 27.04.2023 г. и

45.17 лева - законна лихва върху договорното възнаграждение, начислена за периода от 16.11.2022 г. до 27.04.2023 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 513.91 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1079.33 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на Договор за потребителски кредит (ДПК) № 30042507050 от 12.02.2020г., сключен с ответната страна – Д. Ж. К., по силата на който на последния е предоставена сумата от 5000 лева, със срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 243.48 лева, ГПР от 48.80 %, ГЛП от 41.00 и общо задължение по кредита в размер на 8765.02 лева.

Твърди се, че кредитополучателят закупува пакет за допълнителни услуги - Фаст срещу възнаграждение 1000 лева и Флекси срещу възнаграждение 2100 лева при размер на месечната вноска 86.11 лева.

Закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Общото 3 задължение по кредита, ведно със закупени допълнителни услуги възлиза на 11865.02 лева при месечна вноска 329.59 лева.

Твърди се, че кредитополучателят е направил осемнадесет пълни погасителни вноски и една непълна. Съгласно т.12.3 от ОУ при просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че договорът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 16.11.2022г. По договора били извършени плащания в общ размер на 6 574.58 лв., с което са погасени част от задълженията по договора, от които по погасителен в размер на 5719.92 лв., в т.ч. 486.09 лева от договорно възнаграждение за услуга Фаст и 1020.67 лева от договореното възнаграждение за услуга Флекси. Сумата от 657.45 лв. е отнесена за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ в размер на ОЛП+10% годишно. Сумата от 77.21 лева е отнесена за погасяване на законна лихва. Сумата от 120.00 лв. е отнесена за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК. Поради неизпълнение на поетите от ответника задължения в резултат на подадено от кредитора заявление по реда на чл. 410 от ГПК , по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 5337/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Настоява за уважаване на предявените претенции.

В писмения отговор ответникът излага съображения за неоснователност на предявените срещу него искове. Оспорва сумата по кредита да е предоставена на кредитополучателя лично или чрез рефинансиране на задължения. Счита договора за нищожен поради нарушаване на добрите нрави. Счита, че договорът не отговаря на чл.10 и 11 ЗПК, и е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9. Размерът на договорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, поради което договорката за нейната дължимост е нищожна. Клаузата от договора, с която се договаря ГЛП от 41% е неравноправна. Недействителна е уговорката за възнаграждение за допълнителни услуги, тъй като нарушава чл.10а и 19 ЗПК, поради което е неравноправна на основание чл. 143 вр.146 ЗЗП. Възприема предвидените суми в договора за допълнителни услуги като скрит добавък към възнаградителната лихва, като е следвало да бъдат включени в годишния лихвен процент и в годишния процент за разходите на осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

По този начин, заобикаляйки императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК се стигало до неоснователно обогатяване на кредитора. Навежда доводи, че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК съгласно която „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита". Сочи се, че с плащане на сумата в размер на 6574.58 лева, задълженията му по договора са погасени. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е приел, че процесния договор е изцяло недействителен, поради което дължима остава само чистата стойност на кредита, към която е отнесъл всички плащания, 4 постъпили по договора. В тази връзка е отхвърлил изцяло предявените (установителни и осъдителни) искове.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.