Определение № 818 от 04.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818 гр. Стара Загора, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Трифон Ив. Минчев като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500482 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Й.Б.” ЕАД, гр.С., чрез адв. З. Ц., против разпореждане, обективирано в Заповед № 391/06.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 644 /2024 г. по описа на Районен съд - Раднево, в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Р. К. С. в частта: за претендираната сума от 306.39 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за допълнителен лизинг от 18.01.2022 г. за мобилен телефонен апарат Nokia G10 32GB Dual Blue за периода 15.01.2022г.

– 14.05.2022г. с ДДС; за претендираната сума от 52,50 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 18.01.2022 г. за същия период; за претендираната сума от 106.21 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 06.01.2022г. за мобилен телефонен апарат ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey за същия период; за 67.83лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 06.01.2022 г. за същия период.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с 1 който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тези суми.

Претендира разноските в настоящото производство за държавна такса.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от „Й.Б.” ЕАД, гр.С., чрез адв. З. Ц. срещу Р. К. С. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 1453.86 лв., която представлява неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договори между него и „Й.Б.“ ЕАД, както следва: договор за мобилни услуги от 05.11.2021г.; договор за мобилни услуги и лизинг от 06.01.2022г. , договор за лизинг на базови аксесоари от 06.01.2022г.; договор за мобилни услуги от 18.01.2022г.; договор за допълнителен лизинг от 18.01.2022г. , договор за лизинг на базови аксесоари от 18.01.2022г.;., за което са издадени 6 бр. фактури. В т. 12 от заявлението са описани подробно претендираните вземания срещу длъжника и основанията.

С издадената заповед за изпълнение, съдът е уважил заявлението за подробно посочените подробно суми, заедно със законната лихва върху главниците, считано от 06.08.2024 г. до пълното й погасяване, както и разноските за производството в размер на 25,00 лв. платена държавна такса и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане, РРС е отхвърлил заявлението в частта: за претендираната сума от 306.39 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за допълнителен лизинг от 18.01.2022 г. за мобилен телефонен апарат Nokia G10 32GB Dual Blue за периода 15.01.2022г.

– 14.05.2022г. с ДДС; за претендираната сума от 52,50 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 18.01.2022 г. за същия период; за претендираната сума от 106.21 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 06.01.2022г. за мобилен телефонен апарат ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey за същия период; за 67.83лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 06.01.2022 г. за същия период.

Съдът е отхвърлил заявлението в обжалваната част, тъй като е намерил претенцията за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари за нищожна като 2 неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Приел е, че претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски са с неустоечен характер и излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесните договори за лизинг създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26, ал.

1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД, а клаузата по чл. 12 от посочените общи условия е неравноправна (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).

Въззивната инстанция намира, че частната въззивна жалба е неоснователна, по следните съображения: В чл. 11, ал. 2 от общите условия на договорите за лизинг са уговорени неустойки в размер на оставащите и неплатени до края на срока им на действие месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж към датата на предсрочното им прекратяване, за които се иска издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост е само изменение на договора, поради което същата е несъвместима с развалянето/прекратяването му.

По своята правна същност договорът за лизинг представлява подобно на наем правоотношение и се характеризира с периодичност на изпълнението на задължението на лизингополучателя за заплащане на възнаграждението на лизингодателя /лизинговите вноски/. Обявяването на предсрочната изискуемост на дължимите за целия срок на договора лизингови вноски представлява едностранно изменение на договора от лизингодателя, което отнема на лизингополучателя преимуществото на срока за изпълнение на паричните му задължения. Клаузата на чл.12, ал.1 от ОУ за обявяване на предсрочна изискуемост не предвижда конкретния вид неизпълнение, при което възниква правото на мобилния оператор да обяви предсрочната изискуемост – дали същото се отнася за част или цяла лизингова вноска, или за една или повече вноски. От друга страна правните последици от упражняването на това право на лизингодателя са идентични по отношение на задължението на лизингополучателя на настъпващите при развалянето на договора правни последици. Фактически не е налице конкретно разграничение между хипотезите, при които мобилният оператор следва да развали договора за лизинг или действието на същия да се запази и да се породи за него правото 3 да претендира всички дължими до края на срока лизингови вноски. Предвид, че договорът за лизинг обичайно се сключва за определен срок, при липсата на предвиждане на конкретните обстоятелства, при които възниква правото на кредитора да иска обявяване на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, и разграничаването им от случаите на разваляне на договора, то съдът счита, че потребителят е лишен от реалната възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Тази уредба на договорните отношения практически допуска право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички вноски до края на срока на договора дори и неизпълнението на лизингополучателя да се изразява единствено в частично неизпълнение на една лизингова вноска. В такъв случай потребителят ще дължи цялата лизингова цена и без договорът да е бил развален, което практически обезсмисля сключването от негова страна именно на този вид договор, за конкретният срок на действието му, т.к. съгласно наложената търговска практика договор за лизинг се сключва от потребител, когато не е в състояние да изплати продажната цена на съответната вещ. С оглед на горепосочените аргументи обосновано може да се предположи, че тези посочени по - горе последици за потребителя трудно биха били предвидими от негова страна при сключването на договора. Предвид това въззивният съд счита, че в случая е налице е неравноправност на клаузата на чл.12, ал.1 от ОУ по смисъла на чл.143, т. 19 от ЗЗП, т.к. не съобразяването на правото на мобилния оператор да обяви предсрочна изискуемост с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и отличаването му от случаите на разваляне на договора, не позволява на потребителя да прецени конкретно тази част от икономическите последици за себе си от сключването на договора за лизинг.

Ето защо искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за предсрочно изискуемите лизингови вноски е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в Заповед №

391/06.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 644 /2024 г. по описа на Районен съд - Раднево в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Р. К.

С.: за претендираната сума от 306.39 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за допълнителен лизинг от 18.01.2022 г. за мобилен телефонен апарат Nokia G10 32GB Dual Blue за периода 15.01.2022г. – 14.05.2022г. с ДДС; за претендираната сума от 52,50 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 18.01.2022 г. за същия период; за претендираната сума от 106.21 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 06.01.2022г. за мобилен телефонен апарат ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey за същия период; за претендираната сума от 67.83лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 06.01.2022 г. за същия период.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5