Решение № 460 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000503401 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 4984 от 31.07.2025 г. по гр.д. 9968/2023 г. СГС, Първо ГО 10 състав е отхвърлил предявените от В. Й. О., ЕГН:**********, действаща чрез своя баща и законен представител Й. В. О., срещу Р. Н. Й., ЕГН:**********, искове, както следва: иск с правно основание чл.42, б. „в” ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание на А. П. Й. от 11.06.2019 г., обявено 27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, като извършено в нарушение с изискването на чл.25, ал.1 ЗН; иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б.

„а“ от ЗН за унищожаване на саморъчно завещание на А. П. Й. от 11.06.2019 г., обявено 27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег.

№ *** на Нотариалната камара, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

Постъпила е въззивна жалба от В. Й. О., действаща чрез своя баща и законен представител Й. В. О.. Излагат се доводи за необоснованост на решението и съществени процесуални нарушения. Иска се назначаване на нова СГЕ от три вещи лица, които да отговорят на въпроса дали в завещанието са налице данни за имитация на почерка на подписа на А. П.. Претендира разноски за двете инстанции.

В отговора на въззивната жалба адв. З. от името на Р. Й. възразява срещу жалбата и доказателственото искане. Не претендира разноски.

По повод доказателствените искания съдът при насрочването на делото е приел следното. Вещите лица при изслушването си в с.з. на 07.05.2025 г. са отговорили на въпросите на адв. М.. Тези въпроси са намерили израз в оспорването на изводите на 1 вещите лица в писмената защита и въззивната жалба, но не правят заключението необосновано, тъй като по делото има отговор на всички въпроси от значение за решаването му.

В съдебно заседание съдебният състав не е намерил основание да преразгледа определението си, като е посочил, че по делото са изслушани достатъчно заключения на графологични експертизи. Адв. М. М. от името на бащата на ищцата обосновава извод за неистинност на завещанието в частта на положения подпис. Поддържа, че обстоятелството, че се прави завещание в полза на възходящ е крайно необичайно от житейска гледна точка, независимо че В. е единственият евентуален наследник на баба си, ответник по делото. Именно това е в основата на усложнените отношения между страните по делото и на практика унищожените лични контакти. Счита, че защитата на правата и законните интереси на невръстната В. предполага настойчивостта при оспорване на завещанието, още повече че са налице солидни доводи за неистинността на подписа. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска. Претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция, за Софийски градски съд и за производствата преди разглеждане на делото от Софийски градски съд като първа инстанция.

Адв. И. З. от името на ответницата моли въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна, недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение на СГС като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че същото е обусловено от всички събрани по делото доказателства. Неоснователността на иска се подкрепя както от множеството експертизи – съдебно-графически и съдебно психологично и психиатрични експертизи, така и от разпита на допуснатите свидетели. Безспорно е установена истинността на завещанието. През годините са полагани много усилия за постигане на някаква спогодба, но без ефект. Не претендира разноски, като подчертава, че и досега не са претендирани, тъй като ищцата и въззивница е внучка на ответницата, сега въззиваема.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Във връзка с правилността на акта, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното.

Предявени са следните искове: главен иск с правно основание чл.42, б. „в” ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на А. П. Й. от 11.06.2019 г., обявено на 27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, като извършено в нарушение с изискването на чл.25, ал.1 ЗН да бъде изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя и евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а” ЗН за унищожаване на същото завещание, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

Делото е образувано по искова молба на В. Й. О., действаща чрез своя баща и законен представител Й. В. О., подадена до Софийски районен съд на 30.07.2020 г., въз основа на която е образувано гр.д. 34432/2020 г. на 62 състав. С решение 20157644 от 14.07.2021 г. са отхвърлени предявените искове. По въззивна жалба на ищцата е образувано в.гр.д. 11229/2021 г. на IV-е въззивен състав на Софийски градски съд, който с решение 3725 от 07.07.2023 г. е обезсилил решението на СРС като постановено по родово неподсъдни искове и е изпратил делото на СГС за произнасяне като първа инстанция. Образувано е гр.д. 9968/2023 г. на Първо ГО 10 състав, по което е 2 постановено сега обжалваното решение.

В исковата молба се твърди, че завещанието с дата четири месеца преди смъртта на завещателката, не е написано и подписано от нея. През 2018 г. на завещателката е поставена диагноза остра лимфобластна левкемия, като към датата, посочена в завещанието, е страдала от силни главоболия, гадене и повръщане, не е излизала никъде сама, тъй като е била дезориентирана и е била придружавана навсякъде от Й.

О.. С майка си - ответницата А. не е поддържала отношения, а контактите й са били изключително редки. Ето защо поддържа, че не е написано и подписано от наследодателката й и иска същото да бъде обявено за нищожно по реда на чл.42, б. „в” ЗН. Претендира още, че поради тежкото заболяване и прилаганото лечение към датата на съставяното на завещанието наследодателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да изразява правно валидна воля и иска завещанието да бъде унищожено на основание чл.43, ал.1, б. „а” ЗН.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че завещателката е нейна дъщеря, че е поела всички разходи по лечението й, че дъщеря й е била във влошени отношения с Й. О. и се е страхувала, че ако почине, той ще препятства контактите й с дъщеря им В. О..

Това я е мотивирало да състави завещанието. Оспорва завещателката да е била дезориентирана или да е имала проблеми със зрението, обслужвала се е сама, а тяхна роднина, а не Й. О. е била придружител в клиниката за провеждане на терапия.

Посочва, че завещанието А. Й. е съставила саморъчно през юни 2019 г. в кантората на адвокат В. В., която е свидетел на написването му, а след това е депозирано в кантората на нотариус М. Е., намираща се в съседство с кантората на адв. В.. Оспорва твърдението, че А. Й. не е разбирала свойството и значението на актовете, които извършва. Позовава се на медицинската документация, съгласно която е била контактна и адекватна. По време на лечението си е била в пълно и ясно съзнание, без увреждане на зрението и способна да пише без затруднения.

Установява се, че в саморъчно завещание от 11.06.2019 г., обявено на 27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег. № *** на НК е посочен автор А. П. Й. и в което е удостоверено, че е написано на 11.06.2019 г. Според обективираната в акта воля А. П. Й. завещава на Р. Н. Й. 1/3 от движимо и недвижимо имущество, включително и от банковите сметки, които притежава към момента на своята смърт. В документа е удостоверено, че завещанието е съставено на 11.06.2019 г. в гр. София и съдържа подпис на завещателката, положен след завещателните разпореждания и след означението на датата. Завещанието е обявено с протокол от 27.11.2019 г., на нотариус с рег. № *** на НК по искане на Р. Н. Й.. Нотариусът е удостоверил направените пред него изявления на молителя за приемане на завещанието за съхраняване и то е съхранявано в кантората на нотариус с рег. № *** на НК по дело №4 от 2019 г.

Не е спорно, че В. Й. О. е единствен наследник по закон на майка си А. П. Й., починала на 23.11.2019 г.

Аргументите, изложени във въззивната жалба и придружаващата я писмена защита на ищцата, се съсредоточват върху оспорването на автентичността на саморъчното завещание. Въззивникът не е съгласен с извода на съда, че завещанието е написано и подписано лично от наследодателката, като счита, че е налице погрешна оценка на доказателствата. Оспорва тезата на вещите лица, че разликите в подписа се дължат на естествената вариантност на почерка. Тези разлики според жалбата са толкова съществени, че сочат към имитация, а не към вариация на един и същ изпълнител. Вещите лица не били отчели трайното изменение (опростяване и стилизиране) на подписа на А. Й. след края на 2015 г., като са смесили образци от различни периоди, което е довело до грешни изводи. Посочва конкретни разминавания 3 между оспорения подпис и автентичните образци: 1. липса на рефлексен щрих: в оспорения подпис липсва характерният за наследодателката начален „рефлексен щрих“, като вместо него се наблюдава „тъпо начало“, типично за бавно и несигурно движение при имитиране. 2. посока на движението: твърди, че в завещанието третият елемент на буквата „А“ е изписан като „лявоокръжна дъговидна линия“, докато във всички автентични подписи той е „дясноокръжен“; 3. характеристика на натиска: в оспорения подпис натискът е еднакъв и равномерен (белег за имитация), за разлика от автентичните подписи, където той е отчетливо диференциран. 4. нарушена линейност: посочва наличие на криволичещи и неравномерни линии, както и точки на необосновано спиране и прекъсване в изследвания документ, които не са присъщи за стабилния и обработен почерк на А. Й.

Настоящият състав намира, че може да обоснове изводите си със заключенията на всички описани по-долу заключения на вещи лица и не приема аргумента, че след като с решението на СГС е обезсилено решението на СРС поради неподсъдност на спора, не могат да се ползват доказателствата, събрани в рамките на това производство. Ето защо ще бъдат изложени аргументите на всички вещи лица, назначени от съда.

В заключение на графологична експертиза от 2021 г., назначена от СРС по гр.д.

34432/2020 г. на 62 състав, вещото лице М. Г. М. изрично посочва, че изследваният обект се характеризира с „количество на движение при изписване на началния елемент на подписа – увеличено, изписан с рефлекторен щрих“. Отбелязано е, че подписът е положен с диференциран натиск и при изследване с увеличителни прибори е установено, че „няма участъци на заличаване, неравномерности или точки на забавяне и спиране в щрихите на подписите“, което изключва признаци на техническа подправка.

Заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза от 2022 г., назначена от СГС по в.гр.д. 11229/2021 г. на IV е въззивен състав, изготвена от вещите лица С. Г. Х., П. Х. Т. и В. Я. Й., потвърждава авторството на завещанието, като вещите лица приемат, че установените съвпадения са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за извода, че този подпис е положен от А. П. Й..

В протокола от съдебното заседание при изслушването на заключението на 09.02.2023 г. вещото лице П. Т. подробно разяснява защо хипотезата за имитация е научно несъвместима с обективните данни, като е заявил, че „когато се пише бавно, се получава равномерен натиск по продължение на целия щрих... в случая сме стигнали до извода, че темпът е висок, координиран, има участъци с по-силен и участъци с послаб натиск... което е индикация за бърз, висок темп на изписване“. Експертът допълва още, че съвпаденията значително превъзхождат различията и е несъмнено, че текстът и подписът са изписани от А., като подчертава, че едрият размер на подписа и ограниченото му място в документа биха направили имитацията изключително трудна без видими грешки.