Решение № 11 от 26.01.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Габрово, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20224200100114 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от А. И. Х.,чрез пълномощника адв.Д. иск срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с цена на иска 150 000лв.

В подадената искова молба и уточняваща, се излагат твърдения, че на 27.09.2021г. , при настъпило ПТП , е загинал П.П.Й., с когото ищцата е живяла на съпружески начала от началото на 2016г. в с.Г.Р., общ. С., ул.“***“№**, като и към настоящия момент продължава да живее на този адрес. Твърди се, че установените между тях отношения са били като между съпрузи, ненарушаващи моралните ценности, макар да са нямали сключен граждански брак, като са съществували отношения на взаимна обич , морална подкрепа, духовна и емоционална близост и привързаност, споделяли са общи житейски цели и бюджет, общо домакинство, много са искали да имат собствени деца. До март 2018г. двамата често са посещавали и преспивали при майката на ищцата в гр.Г., тъй като е била много възрастна и е имала нужда от грижи и помощ. В този период понякога са оставали да спят и при майката на П. в гр.Г. След смъртта на майката на ищцата, посещенията им в гр.Г. намалели. Твърди се ,че ПТП е причинено от водача на лекия автомобил „***“, с рег.№***, застрахован в ответното застрахователно дружество. Описани са страданията, които е изживяла ищцата в резултат на смъртта на съжителя й П.Й.. Към ответника е била отправена претенция по чл.380 КЗ, но не е било изплатено обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди.

Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното застрахователно дружество ЗК“ ЛЕВ ИНС“АД да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 150 000лв. обезщетение за претърпени от ПТП на 27.09.2021г. неимуществени вреди от смъртта на 1

П.П.Й. ,ведно със законната лихва от 19.11.2021г. - датата на предявяване на застрахователната претенция , както и разноските по делото .

Постъпил е писмен отговор от ответника. В него се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция по основание и размер. Оспорва се причиняването на процесното ПТП по вина на водача на лекия автомобил. Сочи се ,че няма постановен отказ от застрахователното дружество за изплащане на застрахователно обезщетене. По образуваната щета, ищцата не е изпълнила дадените й указания за представяне на документи ,доказващи твърдените обстоятелства. Оспорва се механизмът за настъпване на ПТП. Твърди се, че причина за настъпването е единствено поведението на пострадалия, който се е движил на забранено за движение на инвалидна количка място по пътното платно, по начин и когато това не е било безопасно, при ограничена видимост, не се е съобразил с разстоянието и скоростта на движение на приближаващите се превозни средства, внезапно е сменил посоката си на движение. Пострадалият е попаднал в опасната зона и ударът за водача е бил непредотвратим. Прави се позоваване на чл.15 от НК.

Оспорват се съществуването на твърдяните от ищцата отношения между нея и загиналия при процесното ПТП, и търпени неимуществени вреди в резултат на загубата на близък .Наведени са доводи,че ищцата не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по аргумент от ППВС№4/1961г. и ППВС №5/1969г. Сочи се,че няма данни да са живели на един адрес или в общо домакинство. Ако бъдат установени тези обстоятелства, ответникът оспорва размера на претендираното обезщетени, като завишен. Оспорва се и претенцията за присъждане на лихва, предвид неоснователността на главния иск, което обуславя и неоснователността на акцесорния.

Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното :

Безспорно установено по делото е от събраните доказателства ,че на 27.09.2021г. е настъпило ПТП между разклона на с.Г.Р. и гр.С., на път ІІ-44, в резултат на удар между товарен автомобил „***“ ,рег.№***, управляван от П.И.Х. и електрическа индвалидна количка , управлявана от П.П.Й. , при което на място е починал пострадалия П.П.Й.. Към тази дата за товарен автомобил ***, рег.№*** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, видно от приложената към исковата молба справка на л.41 от делото.

От ответника се оспорва правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 27.09.2021г. ,при което е загинал П.П.Й., с наведени твърдения,че няма данни същата да е от кръга на лицата , посочени в ППВС№4/1961г., изменено с ППВС №5/1969лв.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява,че законни наследници на починалия П.Й. са двамата му синове.

Ищцата е обосновала материалноправната си легитимация по предявения иск с твърдения за трайно установена от началото на 2016г. връзка на фактическо съпружеско 2 съжителство с пострадалия при процесното ПТП П.Й. до неговата смърт.

С постановеното Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В ППВС№ 5/ 24.11.1969г. изрично е посочено, че има право на обезщетение за неимуществени вреди и лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, тогава когато пострадалият и преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да има и деца, като тази връзка не трябва да е установена като резултат на престъпление (двубрачие) и против правилата на морала.

В случая от събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.И. и В., се установява,че към датата на настъпване на процесното ПТП ищцата и пострадалия П.Й. са били във фактическо съпружеско съжителство от около четири години, живели са на семейни начала в къща в с.Г.Р., общ. С.. Св. И. заявява ,че се е запознала с тях преди четири-пет години, когато вече са живеели заедно, в едно домакинство в с.Г.Р.. Св. В. заявява, че са започнали по-солидна връзка около 2017 година, а окончателно са се преместили да живеят на село, в наследствена къща на ищцата, след смъртта на нейната майка, която починала през 2018 година. Там ищцата започнала работа, като там живее и към момента. И двете свидетелки установяват, че ищцата и П.Й. са живяли трайно в общо домакинство, поддържали са отношения на взаимна обич, разбирателство, грижа един за друг ,подкрепяли са се ,полагали са общи усилия за задоволяване нуждите на семейството, имали са общи планове , както и желание за свое дете. Заявеното от свидетелите И. и В. не е опровергано от останалите доказателства по делото. Същите възпроизвеждат свои лични впечатления от взаимоотношенията между ищцата и П.Й., като няма данни, които да дават основание техните показания да не бъдат кредитирани като необективни и пристрастни. От приложените писмени доказателства се установява,че от м.март 2019г. ищцата има сключен трудов договор с месторабота в с.Г.Р. община С., както и че е била упълномощена от П.П.Й. с нотариално заверени пълномощни през 2019г.

Съдът приема за установено от показанията на св. И. и В. ,че ищцата е материалноправно легитимирана да претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт при процесното ПТП на П.Й., с когото е съжителствала на съпружески начала. Ирелевантно за основателността на претенцията й е обстоятелството, че П.Й. е оставил наследници по закон, тъй като то не изключва нейните права , предвид дадените разяснения с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 5/24.11.1969 г.

3

Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ лицето , спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията по чл.380.

В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищцата е заявила пред ответника претенцията си за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП по предвидения в КЗ ред, с входирана на 19.11.2021г. молба, като към момента такова обезщетение не е платено.

За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са представени писмени доказателства – КП и протокол за оглед на местопроизшествие, и е прието заключение на допусната САТЕ.

От депозираното заключение на САТЕ и обясненията на вещото лице И. в с.з., се установява,че на 27.09.2021г. около 15.00 часа П.Й. се е движил от с.Г.Р. , община С. по път ІІ-44 в посока към гр.С., управлявайки електрическа инвалидна количка-скутер със скорост около 15 км/ч., в дясната част на лентата за движение към гр.С., извън населено място, с дясна страна на около 0,35м. от десния край на платното за движение. Количката се достига от товарен автомобил ***, рег.№***, движещ се със скорост 89 км/ч. Водачът на автомобила реагира за осъществяване на спиране, когато автомобилът е бил на 37 метра преди положението му при удара, а количката на 6,3 метра от положението й при удара.

Осъществява се прав попътен удар в задната част на количката, от предната дясна част на автомобила - онагледено на приложение 2 към заключението. На фиг. 6 са видни отложените следи към момента на осъществяване на удара. Количката и тялото на пострадалия са били отхвърлени напред. От техническа гледна точка контактът между автомобила и количката е нямало да настъпи, ако водачът е предприел действия за екстрено спиране на 75,2 метра преди мястото на удара и не по-малко от 57,2м. до количката или водачът на автомобила реагира за изместване на автомобила наляво с цел заобикаляне на количката , осигурявайки безопасна странична дистанция, когато е достигнал на разстояние не по-малко от 62,3 м. до количката или 74,9 метра преди мястото на удара. В зоната на ПТП няма пътни знаци, ограничаващи скоростта. Максимално разрешената за автомобила е 90 км/ч. Съгласно експертизата причина за настъпване на удара е възприемането в по-късен момент на движещата се попътно в непосредствена близост до дясната част на платното за движение инвалидна количка и закъснялата реакция на водача на товарния автомобил за спиране или за изпреварване на движещата се попътно пред него количка, като водачът е имал видимост и е могъл да я възприеме на разстояние не по-малко от 90-100 метра преди мястото на удара /фиг.7/. От обясненията на вещото лице се установява и че ако количката се е движила още по-вдясно до самата мантинела ,то отново би настъпил удар ,ако водачът на автомобила се е движил по същия начин ,както преди настъпване на процесното ПТП и не реагира да промени разположените на буса, да се отклони , за да избегне удара. Скоростта на движение на инвалидната количка също не е определяща за настъпване на удара, като и при по ниска ,при липса на реакция от страна на водача на автомобила, също ще настъпи удар.

От приетата по делото СМЕ се установява, че при процесното ПТП пострадалият е 4 получил две несъвместими с живота травматични увреждания : тежка травма на продълговатия мозък и разкъсване на гръдната част на аортата. Тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, който извод е направен при съпоставка между пораженията по предната част на товарния автомобил, констатирани в протокола за оглед, и травматичните увреждания, установени при пострадалия.

Заключенията на САТЕ и СМЕ са изготвени на база цялостната преценка на събраните по делото доказателства и специалните знания ,с които разполагат вещите лица.