Решение № 1045 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2298/2026
- Вид
- Решение № 1045
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Ралица Светославова
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 1045 гр. Варна, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100502298 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 35853/05.08.2026г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Даниела Петрова-Янкова, рег.№ 711 с район на действие ОС-Варна, подадена от „Електроразпределение - Север“ АД, ЕИК 104518621 – длъжник по изпълнително дело № 20267110400726 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова срещу постановление на съдебния изпълнител от 24.07.2026г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на възнаграждението на адвоката на взискателя само до предвиденото такова за образуване на изпълнителното дело. Посочва, че адвокатското възнаграждение по чл.10 от Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа се дължи на две самостоятелни основания – за образуване на изпълнителното дело и за воденето му чрез извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания. Излага, че в случая извършените от адвоката действия са се свели до подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, предвид на факта, че длъжникът е платил претендираната сума в срока за доброволно изпълнение. Сочи, че уговарянето на възнаграждение за водене на изпълнителното дело в случай на доброволно плащане е риск за взискателя. На това основание счита, че дължимо е само възнаграждението за образуване на изпълнителното дело в размер на 102,26 евро, 1 поради което моли постановлението на съдебния изпълнител да бъде отменено за разликата над този размер. Претендира за присъждане на сторените за настоящото обжалване съдебноделоводни разноски.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя А.
И. В., действащ чрез своята майка и законен представител, чрез процесуалния си представител, с което заявява становище за неоснователността й. Счита, че длъжникът е задължен за сторените по изпълнителното дело разноски на взискателя всякога, когато то е образувано. Посочва, че обемът на адвокатската работа не се изчерпва само със съставянето и подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, а включва и предварителна подготовка изразяваща се в проучване на имущественото състояние на длъжника. На това основание моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Частният съдебен изпълнител Даниела Петрова-Янкова в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна, предвид на това, че определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя е в минималния размер съгласно правилата на чл.10 от Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:
Изпълнително дело 20267110400726 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова е образувано на 06.07.2026г. по молба на А. И. В., действащ чрез своята майка и законен представител, чрез процесуалния й представител за принудително събиране на суми присъдени с изпълнителен лист № 355/02.07.2026г. издаден по в.гр.д.№ 68/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна дължими от длъжника „Електроразпределение - Север“ АД.
С иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят е представил пълномощно на адв. В. А., както и молба за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
До длъжника „Електроразпределение - Север“ АД е изпратена призовка за доброволно изпълнение изх.№ 26994/06.07.2026г. получена на 09.07.2026г., с която на длъжника е указана възможността в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си, което е в размер на общо 132421,36 евро и включва 92032,54 евро – главница, 26662,55 евро – законна лихва за периода от 25.03.2024г. до 20.07.2026г.;
6147,67 евро – неолихвяеми вземания; 5013,60 евро - такси по ТТРЗЧСИ и 2565 евро – разноски по изпълнителното дело.
На 20.07.2026г. е извършено онлайн плащане по сметка на ЧСИ Даниела ПетроваЯнкова на сума в размер на 129958,62 евро, включваща всички задължения по изпълнителния лист, таксите по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 2 евро.
На 21.07.2026г. пълномощникът на длъжника е депозирал възражение срещу приетия от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение, с твърдения, че е прекомерен и следва да бъде намален до размера на дължимото такова за образуване на изпълнително дело в размер на 102,26 евро.
С разпореждане от 24.07.2026г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело, като е указал, че адвокатското възнаграждение е определено съобразно Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.
Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размера на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.
В случая съдебният изпълнител е приел за изпълнение и е отказал да измени чрез намаляването им сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 2565 евро включващо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело – 102,26 евро и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – 2462,74 евро.
По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя. Възраженията са срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Видно от материалите по изпълнителното дело, плащането по сметка на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова е постъпило по банковата му сметка на 20.07.2026г., т. е в срока за доброволно изпълнение /ПДИ е получена на 09.07.2026г./ Плащането на целия дълг е осъществено в срока за доброволно изпълнение, което е довело до отпадане на необходимостта от предприемане от взискателя на каквито и да било последващи подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело действия, с който да се реализира вземането по принудителен ред. Нещо повече, посочването от взискателя в 3 молбата за образуване на изпълнителното дело на конкретни способи, чрез който най-бързо и лесно ще бъде събрано вземането е елемент от редовността на молбата по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК и не представлява някаква различна от образуването на изпълнителното дело допълнителна работа, насочена към принудително събиране на паричното вземане.
Аналогично и за извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника, доколкото то предхожда образуването на изпълнителното дело и обезпечава подаването на редовна молба по смисъла на чл.426, ал.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за присъждане на увеличен размер на адвокатското възнаграждение над минимално дължимия за образуване на изпълнителното дело, предвид постъпилото плащане на целия дълг от длъжника в срока за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като не се е наложило взискателят, респективно процесуалният му представител да предприемат реални изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането след изтичане на срока за доброволно изпълнение. В тази смисъл заявеното от длъжника възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и приетото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер от 102,26 евро.
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. Взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие, тъй като предмет на съдебен контрол е актът, с който съдебният изпълнител е определил разноски по изпълнението. В този случай няма основание взискателят да понесе отговорността за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител, а самият съдебен изпълнител не е страна в съдебното производство по обжалване на актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 от ГПК в случая е неприложим.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на „Електроразпределение - Север“ АД, ЕИК 104518621 отказът на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС да намали размера на адвокатско възнаграждение определено на взискателя, обективиран в Постановление от 24.07.2026г. на ЧСИ по изп.дело № 20267110400726 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на дължимото на пълномощника на взискателя А. И. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. А. М., ЕГН ********** по изп.дело № 20267110400726 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова адвокатско възнаграждение от 2565 /две хиляди петстотин шестдесет и пет/ евро на 102,26 /сто и два и 4
0,26/ евро.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ по изпълнително дело № 20267110400726.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5