Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1051 от 21.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31520/2023
Вид
Решение № 1051
Подписан
21.01.2025
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 48, ал. 1, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 62, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 86, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 102 · Правилник за прилагане на” и

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110131520 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищецът ...., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ..., ЕИК ...., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7944,79 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, включващо ликвидационни разноски, по преписка по щета № 26022030100354, изплатено от него на 31.03.2022 г. и на 09.05.2022 г. за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 25.01.2022 г. в ...., по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка ...., който излизайки от паркинг на блок, отнема предимството на движещия се по ул. „...“ лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на сумата от 775,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до 07.06.2023 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д. Х. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 25.01.2022 г. около 12:05 ч. в ...., водачът на застрахован при ответника лек автомобил марка ...., реализирал ПТП – излизайки от паркинг на блок, отнел предимство и не пропуснал движещия се по ул. „...“ с посока на движение от бул. „....“ към ул. „...“ лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, и му нанесъл материални щети. За настъпилото ПТП бил изготвен двустранен констативен протокол за ПТП от 25.01.2022 г. По заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС при ищеца била заведена щета № 26022030100354, а причинените щети по лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., 1 били описани от експерти на дружеството. Ищецът посочва, че съобразно общите условия, приложими към имуществената застраховка „Каско“, е определил и изплатил застрахователно обезщетение за причинените по лекия автомобил материални щети в общ размер на 7 929,79 лв., включващи сумата от 7 869,79 лв., изплатена на 09.05.2022 г. на автосервиза, осъществил ремонта на увредения автомобил, и сумата от 60 лв. - стойността на предоставената техническа помощ по транспортирането на лекия автомобил, изплатена на 31.03.2022 г. на водача на лекия автомобил. По тази причина счита, че спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на деликвента в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът посочва, че е насочил претенцията си към ответника, като го е поканил да заплати регресното вземане в общ размер от 7 944,79 лв., включващ 7 869,79 лв. изплатено застрахователно обезщетение, 60 лв. разходи за транспортиране и 15 лв. ликвидационни разноски. Посочва, че ответникът отказал да уважи претенцията поради липса на вина на водача на застрахования при него лек автомобил марка ..... По тази причина счита, че ответникът е изпаднал в забава и му дължи обезщетение в размер на 775,89 лв. за периода от 15.07.2022 г. до 07.06.2023 г. вкл. Моли съда да осъди ответника да му заплати предявените суми. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна. В представените по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК поддържа исковете и прави обстоен доказателствен анализ.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. М. И., който оспорва исковете по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка ..... Не оспорва настъпването на 25.01.2022 г. в гр. .... на процесното ПТП, както и факта на изплащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в общ размер на 7929,79 лв. Не оспорва, че с писмо от 09.06.2022 г. е отказал да възстанови предявената от ищеца регресна претенция по отношение изплатеното от последния застрахователно обезщетение в размер на 7929,79 лв. и ликвидационните разноски по щетата в размер на 15 лв. Оспорва механизма на процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите в резултат от процесното ПТП вреди и поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка ..... Твърди, че отговорността за настъпване на произшествието е изцяло на водача на застрахования при ищеца лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ... - същият следвало да пропусне дясностоящия спрямо него водач на лек автомобил марка ...., тъй като последният бил с предимство. Сочи, че на мястото на процесното ПТП липсва пътен знак „Б3“ – Път с предимство, който да се отнася за движението по ул. „...“. Оспорва твърдението на ищеца, че застрахованият при ищеца водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“, се движел по път с предимство. Оспорва застрахованият при ответника водач да е излизал от паркинг на блок с доводи, че на мястото на произшествието липсвал поставен пътен знак „Д19“ – Паркинг.

Сочи, че дори и да се установи, че мястото, от което е излизал водачът на лек автомобил марка ...., представлява паркинг на блок, то преди да извърши процесната маневра за завой, 2 същият се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗДвП водачът на застрахования при ищеца лек автомобил не е съобразил скоростта си на движение според конкретните условия на видимост и интензивност на движението, както и че същият не е изчакал другия водач да извърши вече предприетата от него маневра за завой. Счита, че виновният за процесното ПТП водач на застрахования при ищеца лек автомобил не е изпълнил задълженията си, уредени в разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, както и тези по чл. 62, т. 4 ЗДвП, като е следвало да изчака вече навлезлия в кръстовището лек автомобил марка ..... Излага, че не са спазени и изискванията на чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП, както и тези по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като силно завишено по размер с доводи, че лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., е извън тригодишния период на гаранционно покритие, поради което ремонтът на увредения лек автомобил не е било необходимо да бъде извършен с оригинални части в официалния сервиз на марката „....“ за гр. .... – ..... Оспорва ремонтните дейности, описани в списъка на констатираните увреждания на МПС, изготвен от оторизираните специалисти на ищеца, да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото са извършени множество ремонтни и сервизни дейности, несъответстващи с декларираното от водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца. Оспорва дължимостта на заплатените от ищеца разходи за транспортиране на увредения автомобил с доводи, че липсва отбелязване в двустранния констативен протокол за това, както и не е налице съставен официален протокол от МВР съгласно изискванията на Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. Оспорва претенцията на ищеца за ликвидационни разноски. Възразява срещу твърдението на ищеца, че ответникът е изпаднал в забава. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна. В представените по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК оспорва исковете и прави обстоен доказателствен анализ.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7944,79 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, включващо ликвидационни разноски, по преписка по щета № 26022030100354, изплатено от него на 31.03.2022 г. и на 09.05.2022 г. за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 25.01.2022 г. в ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на сумата от 775,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до 07.06.2023 г.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411, изр. 2 КЗ е да докаже, че в срока на 3 застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже ....жителния факт на плащане на обезщетението, както и релевираното от него възражение за съпричиняване.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 23.10.2023 г., в което е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника ... относно лек автомобил марка ....; наличие на действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, сключен с ищеца .... относно лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ...; изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 7929,79 лв. от страна на ищеца, както следва: на 09.05.2022 г. сумата от 7869,79 лв. в полза на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, и на 31.03.2022 г. сумата от 60 лв. – стойността на предоставената техническа помощ по транспортирането на лекия автомобил, в полза на собственика на увредения лек автомобил.

На първо място, спорен между страните по делото се явява въпросът относно конкретния механизъм на процесното ПТП, за чието установяване е представен и приет като писмено доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 25.01.2022 г., подписан от двамата водачи, събрани са гласни доказателства чрез проведен разпит на участвалите в процесното произшествие свидетели С. Д. К. – водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“, и А. С. К. – водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“, и е прието заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й. Д. Й..

От двустранния констативен протокол за ПТП, след анализ на показанията на разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства, и чрез изслушаното и прието заключение на САТЕ по делото се установява следният механизъм на ПТП: на 25.01.2022 г. около 12:05 ч. в гр. .... водачът на лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при ищцовото дружество, се движи направо по ул. „...“ с посока от бул. „....“ към ул. „...“, вследствие на което настъпва съприкосновение с водача на лек автомобил марка ...., застрахован при ответното дружество, 4 който по същото време предприема маневра за включване в движението по ул. „...“, излизайки от паркинг на жилищна сграда. Съгласно констатациите на вещото лице в САТЕ липсват данни по делото водачът на лек автомобил марка „....“, модел „....“, да е предприел маневра за извършване на завой по ул. „...“. Последното обстоятелство кореспондира както с твърдението на разпитания водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“ - свидетеля К., че към момента на удара се е намирал в спряло ....жение, така и с отбелязаното в т. 12 „Обстоятелства“ от приетия по делото двустранен констативен протокол, че превозно средство „Б“ /лек автомобил марка „....“, модел „....“/ се е намирало в спряло състояние.