Решение № 885 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501515 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 267003 от 15.12.2021г., постановено по гр.д. №8253/2019г., СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на М. К. Т. сумата 96 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 02.10.2015г., в гр. Велинград, ул.

„Индустриална“, пред Централен гробищен парк, причинено виновно от А. С.

Т., при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „318“, с peг. № ***, който нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост 67.2 км/ч при разрешена 50км/ч в населено място, и по непредпазливост причинил смъртта на А. К. Т. - майка на ищеца, за което е постановена Присъда по НОХД № 352/2016 на Пазарджишкия ОС, влязла в сила на 07.01.2019г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „БУЛ ИНС” АД, със застрахователна полица № 02114002698410 валидна от 03.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.10.2015г. - датата на деликта до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за сумата 24 000 лв., представляваща горница над присъдените 96 000 лв. до определения размер от 120 000 лв., поради установено съпричиняване, а за сумата 20 000 лв. до пълния предявен размер от 140 000 лв., като неоснователен, както и иска за присъждане на сумата 1

3577.78 лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата от 140 000 лв. за неимуществени вреди от деня на поканата до застрахователя за извънсъдебно плащане до датата на завеждане на иска, на основание, чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на адв. В. В. А. - САК, в качеството на представител на ищеца М. К. Т. сумата 3531 лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат с включен ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил М. К. Т. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата 1916 лв., представляваща сторени в производството разноски, включително възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС, съобразно отхвърлената част от исковете. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 3840 лв., представляваща държавна такса и сумата 201 лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда, съобразно уважения размер на исковете.

Срещу решението в осъдителната му част за разликата над 70 000 лв. до сумата от 96 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.10.2015г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника си. Релевира се оплакване, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 120 000 лева противоречи на принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД. Излага се възражение, че съдът не е съобразил поотделно и не е извел самостоятелни правни изводи относно задължителните критерии, дадени в практиката на ВС - ПП № 4/68 година, относно критериите, които обосновават размер на обезщетението. Поддържа се становище, че съдът е следвало да съобрази датата на ПТП - 02.10.2015г., стандарта на живот в страната към тази дата, нивото на социалните доходи в държавата, възрастта на починалото лице, което е било пенсионер и не е “заемало някаква обществено значима длъжност“, както и социалния статус на наследниците на починалата. Релевира се оплакване, че първостепенният съд е определил неоправдано занижен размер на сьпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата 20%. Излага се твърдение, че от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалата не е пресичала на намиращата се в непосредствена близост пешеходна пътека, навлязла е внезапно на пътното платно, като се е опитала да го пресече тичайки. По този начин, според въззивника-ответник, тя е съпричинила, ако не в равна степен настъпването на вредоносния резултат, то поне в размер на 30 %. Поради тези съображения се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваната част и да отхвърли иска за разликата над 70 000 лв. до присъдените 96 000лв., ведно със законната лихва.

Предявява се претенция за присъждане на направените разноски пред двете 2 инстанции.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния му представител, с релевирани оплаквания за неправилност, поради несъобразяване с материалния закон, трайната практика и при несъобразяване със събраните доказателства във връзка с релевираното възражение за съпричиняване. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение не отговаря на принципа за справедливост по чл.

52 от ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията на ищеца, както и последиците от претърпените вреди. Релевира се оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че възражението за съпричиняване е доказано. Поддържа се становище, че от изготвената и приета АТЕ по безспорен начин е било установено, че ако А. К. Т. е била пресякла на пешеходната пътека, ударът отново би бил неизбежен, и то с по-голям интензитет на силата и смъртоносен, единствено и само, поради високата скорост на водача на МПС. Излага се твърдение, че дори водачът на МПС да бе забелязал по-рано пешеходката, при тази висока скорост, каквато и маневра да е бил предприел, то ударът би бил неизбежен. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция и да постанови друго, с което да присъди на ищеца обезщетение в пълния претендиран размер от 140 000лв., ведно със законната лихва.

В открито съдебно заседание жалбоподателите, чрез своите процесуални представители, изразяват становище, с което всеки поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 140 000лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка – А. К. Т., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.10.2015г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Нормата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна 3 връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение СГС, І ГО, 4 състав е отхвърлил предявения иск.

В мотивите съдът е приел, че ищецът е доказал предпоставките на разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е, че ответното застрахователно дружество е доказало възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, като е преценил, че приносът на починалата е 20%. Посочил е, че от събраните гласни доказателства, приема, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 120 000лв., от която сума е приспаднал определения процент съпричиняване.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2015г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо. С оглед на това, въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Предвид релевираните в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема, спорът пред въззивната инстанция се съсредоточава върху въпросите за правилното приложение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Във връзка с релевираното оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема следното:

С цел установяване на действителните отношения между ищеца и починалата, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Я. А. К.. От показанията й съдът приема за установено, че тя е съседка на починалата А. К. Т. и познава нея и съпруга й от 30 години. Свидетелката излага, че отношенията в семейството били прекрасни. Починалата била прекрасен човек, имала двама синове и мъж, който бил сляп и за който се грижела непрекъснато, била всеотдайна майка.

Установява, че към датата на произшествието А. била на 70 години, но никога не била боледувала. От полицията свидетелката узнала за катастрофата, обадила се на сина на А. - М., който бил заминал за Испания. Той си дошъл от Испания и бил непрекъснато до майка си в болницата, направил всичко необходимо за нея. М. по това време бил слаб, но за 10-13 дни, докато майка му била в болницата, се стопил. Свидетелката споделя, че М. живеел в 4

Испания, но поддържал връзка с родителите си. Непрекъснато се обаждал, идвал си в България по празници. В Испания заминал, заради „немотията“, за да купи на родителите си печки и перални.

Въззивният състав изцяло кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления както от живота на починалата, така и от състоянието на нейния син след смъртта й.

При така изяснените конкретни обстоятелства, настоящата съдебна инстанция достига до извода, че в процеса на доказване ищецът успя да проведе пълно и главно доказване на твърдените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на своята майка.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.

Разпечатката съдържа 35 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06a39b67-f0f8-4fe9-bb20-4bbcd74878f4