Решение № 87 от 11.03.2020, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 59/2020
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 11.03.2020
- В сила
- 11.03.2020
- Състав
- СИЛВИЯ МИНКОВА САНДЕВА-ИВАНОВА, КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА, ТЕОДОРА АНДОНОВА МИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.182, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.182, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 87/11.03.2020 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина Сандева изслуша докладваното от съдия С.
Сандева к.а.д. № 59/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на “***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Сърнино, ул. “****” № 34, представлявано от Д.Х.Ц., срещу решение № 449 от 17.12.2019 г. по а.н.х.д. № 979/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 440773/06.06.2019 г. на зам.директора на ТД на НАП – Варна, с което на касатора за нарушение на чл.182, ал.1, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че получаването на кредитното известие не е елемент от фактическия състав на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
– ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
За да се произнесе по жалбата, в рамките на наведените касационни основания за отмяна и извършената служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК, съдът съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
С обжалваното решение ДРС е потвърдил наказателно постановление № 440773/06.06.2019 г. на зам.директора на ТД на НАП – Варна, с което на “***” ЕООД на основание чл.182, ал.1, във вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за това, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получено кредитно известие № **********/27.11.2018 г., издадено от “***” ЕООД, в дневника за покупки за данъчен период м.11.2018г., а го е отразило в дневника за покупки и СД по ЗДДС за д.п. м.01.2019 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е безспорно доказано, поради което не са налице основания до отмяна на НП. Приел е, че съгласно чл.124, ал.5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, поради което невключването на процесното ДКИ в дневника за покупки за данъчен период м.11.2018 г. съставлява административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл.182, ал.1 от ЗДДС. Отхвърлил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че е получил в по-късен момент кредитното известие и е бил в невъзможност да го декларира в отчетните регистри за съответния данъчен период. Застъпил е становището, че времето на получаване на КИ не е елемент от фактическия състав на нарушението. Терминът “получените” е използван от законодателя, за да разграничи търговците – автори на кредитни известия, но е без правно значение за момента, в който следва да се отрази кредитното известие, защото това би обезсмислило изискването във втората част на разпоредбата. Не е споделил довода на жалбоподателя, че в НП не е посочен размерът на намалението на дължимия от субекта данък, който е определящ при индивидуализиране на наказанието. Изложил е мотиви, че в АУАН и НП е посочен размерът на данъка, дължим по ДКИ, който според показанията на актосъставителя се явява и намаленият ДДС.
Решението е неправилно.
Не се споделя становището на съда, че времето на получаване на КИ не е съставомерен елемент от фактическия състав на нарушението по чл.124, ал.5 от ЗДДС. За да възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно задълженото лице – в този смисъл са и решение № 11769/06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. по описа на ВАС, І отд., решение № 16902/17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд., решение № 3260/16.03.2017 г. по адм. д. № 3260/2016 г. по описа на ВАС, І отд. и др. Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното лице е длъжно да отрази “получените от него” кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. По идентичен начин това е регламентирано и в санкционните норми на чл.182, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, които предвиждат съответните административни наказания при неотразяване в отчетните регистри за съответния данъчен период на “получения данъчен документ”. Разликата между получени и издадени е очевидна – едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено и да е било обективно невъзможно регистрираното лице да го включи в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено. Законът е въвел задължение за включване в дневника само на кредитни известия, които са получени от търговеца, а получаването им е положителен факт, който подлежи на установяване в административнонаказателното производство. По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е получил процесното кредитно известие през м. ноември 2018 г., поради което не може да му се вмени отговорност за неотразяването на данъчния документ в отчетните регистри за този период. Действително в хода на въззивното производство е установено, че на 27.11.2018г. “***” ЕООД е изпратило електронно съобщение с прикачени файлове с данъчни документи, но сред тях не е фигурирало спорното КИ, видно и от декларацията на дружеството – доставчик. Неправилно районният съд е приел, че след като в един от изпратените документи (протокол за прихващане) е било цитирано това известие, то дружеството е могло да узнае за него, макар и да е било пропуснато прикачването му по електронната поща. Обвинението не може да се гради на вероятности и предположения, а на конкретни факти и обстоятелства, установяващи по безспорен и категоричен начин момента на получаване на данъчното кредитно известие. Незаконосъобразни са мотивите на съда, че информацията, получена по ел. поща от жалбоподателя, макар и евентуално непълна, е била своевременна и достатъчна, за да инициира у него действия, необходими с оглед на установяване и запознаване с издаденото кредитно известие с цел декларирането му в законоустановените срокове. Възможността за узнаване на издаденото кредитно известие не може да се приравни на фактическото му получаване, което е и правнорелевантният факт, който следва да бъде установен в хода на административнонаказателното производство. Липсата на категорични доказателства за получаване на кредитното известие е пречка за прилагане на нормата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че жалбоподателят я е нарушил и следва да бъде санкциониран за това на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
От друга страна, елемент от фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1 от ЗДДС е наличието на вредоносен резултат – определяне на данъка в по-малък размер. Нито в АУАН, нито в НП се съдържат конкретни обстоятелства относно това какъв е размерът на определения данък за процесния данъчен период, как се променя размерът на дължимия данък в резултат на несвоевременното отразяване на кредитното известие в дневника за покупки и каква е точната величина на определения по-малък размер на данъка. И в двата акта е посочено единствено, че полученото от дружеството КИ е с данъчна основа 3659, 20 лева и ДДС – 731, 84 лева, но не и че това ДДС съставлява разликата между определения и дължимия данък за периода. Този пропуск не може да се санира с показанията на актосъставителя в хода на съдебното производство, както неправилно е преценил районният съд, и съставлява още едно основание за незаконосъобразност на обжалваното НП като противоречащо на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и на негово място да бъде постановено ново решение по същество, с което да се отмени процесното наказателно постановление, без да се разглеждат останалите доводи и възражения за неговата незаконосъобразност.
По делото не са налице доказателства за реално извършени разноски от страна на жалбоподателя (във въззивното производство има приложено адвокатско пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговорено и платено адвокатско възнаграждение), поради което и такива не му се присъждат. Предвид изхода от спора на ответника не се дължат разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият административен съд Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 449 от 17.12.2019 г. по а.н.х.д. № 979/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 440773/06.06.2019 г. на зам.директора на ТД на НАП – Варна, с което на “***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Сърнино, ул. “****” № 34, представлявано от Д.Х.Ц., за нарушение на чл.182, ал.1, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :