Решение № 71 от 19.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Кюстендил, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ч.А. Т. при участието на секретаря А.А. Х. като разгледа докладваното от Ч. А. Т. Административно наказателно дело № 20251520200023 по описа за 2025 година

Подадена е жалба от „****“ ****, с ЕИК *********, със съдебен адрес по делото в гр.С. против ЕФ, серия Г №63095, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв.на основание чл.638, ал.4 КЗ.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, твърдят се допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения.

Ответникът по жалбата е изразил становища за неоснователност на подадената пред съда жалба..

След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 22.02.2024г., в 10.39 часа в ВП II-62, км.4+730 в с.Багренци, с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.МПС-то е ***** лек автомобил с рег.№*****, със собственик „****“ *****. За това нарушение е издаден оспорвания ел.фиш, в който нарушението е квалифицирано по чл.483, ал.1 т.1 КЗ, като на основание чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

1

При проверка от външна страна за съда се налага извод, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на ЕФ на това основание.

Електронния фиш е издаден при условията на чл.638, ал.4 КЗ, поради което и на основание чл.638, ал.1 т.2 КЗ е наложено посоченото по-горе административно наказание.

При горните извод е налице нарушение на чл.483, ал.1 т.1 КЗ.

Разпоредбите на чл. 638 ал. 1 и ал. 3 от КЗ уреждат съставите на две различни административни нарушения: 1) по ал. 1 неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ и 2) по ал. 3 управление на моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съставът на първото нарушение се осъществява с бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка, като субект на нарушението са задължените лица, посочени в чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. Съставът на второто нарушение се осъществява с действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Субект на това нарушение може да бъде всяко административнонаказателно отговорно лице. Съгласно изричния текст на закона чл. 638 ал. 3 от КЗ , съставът на това нарушение е осъществен във всички случаи на управление на моторно превозно средство, за което няма сключена и действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност", независимо от причината за несключване на застраховката – виновно неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, едностранно прекратяване на договора за застраховка от застрахователя поради неплащане на застрахователната премия, несключване на застраховката поради обстоятелството, че моторното превозно средство не е регистрирано в страната или е спряно от движение и т. н. Във всички тези случаи деецът осъществява изпълнителното деяние на нарушението и се засяга обектът на закрила на състава на нарушението, а именно обществените отношения, осигуряващи спазването на забраната по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат моторни превозни средства, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Основното възражение на жалбоподателя е, че на същата дата22.02.2024г. в 09.35 ч. е бил заснет с АТСС в гр.София и издаден ЕФ серия Г №63853, връчен на 23.12.2024г.В този смисъл се твърди, че за едно и също нарушение е санкциониран два пъти.

Съобразно нормата на чл. 17 от ЗАНН е видно, че "Никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда". В случая законодателя е изразил категоричната си воля кога не следва да се 2 налага това повторно наказание, а то е именно и само когато нарушителя е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.

Подобен факт в случая не е налице, тъй като спрямо нарушителя за извършените от него две нарушения няма нито влязло в сила наказателно постановление/електронен фиш, нито пък решение на съда / няма данни за такива, приложени по делото /. И двата електронни фиша са издадени от различни административнонаказателни структури ОДМВР- Кюстендил и СДВР, за извършени от жалбоподателя две отделни нарушения на две различни места и в различно време.

Видно от изложеното до тук е, че жалбоподателя не само правилно е бил наказан за извършените от него 2 на брой административни нарушения по този ред от КЗ с различни ЕФ, издадени от различни административнонаказателни структури, стриктно спазвайки принципа, залегнал в нормата на чл. 18 от ЗАНН- "Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“. Именно приложим в случая е този принцип на ЗАНН, а не както е обосновал възражението си жалбоподателя за противоречие с нормата на чл. 17 от ЗАНН, каквото както съобразно изложеното по-горе не е налице.

С оглед изложеното до тук, съдът счита, че не е нарушена нормата на чл.

17 от ЗАНН, тъй като за констатираните 2 нарушения, извършени от жалбоподателя, не са налице влезли в сила наказателни постановления или решения на съда за което и да е тях. В случая са налице две отделни нарушения, извършени на различни територии от Република България, по различно време. Нарушенията са били извършени с автомобил, собственост на жалбоподателя, поради което и следва наказанията, наложени за тяхното извършаване да се изтърпят поотделно за всяко едно от тях, спазвайки стриктно принципа на чл. 18 от ЗАНН.

Предвид изложеното по-горе съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е наказан.

С оглед искането на проц. представител на наказващия орган за присъждане на възнаграждение, съдът определя такова съгл. чл. 63д ал. 5вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер от 80 лева/като съобрази размера на потвърдената глоба/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава ЕФ серия Г №63095, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на „****“ ****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Н.

И., В.****, с който е наложено административно наказание “имуществена 3 санкция” в размер на 2000 лв.на основание чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1 т.2 КЗ.

Осъжда „****“ ****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Н. И., В. да заплати на ОД на МВР Кюстендил деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд гр.Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4