Определение № 195 от 22.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3504/2025
- Вид
- Определение № 195
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195 гр. София, 22.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503504 по описа за 2025 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.83, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. С. срещу определение № 22700/14.11.2025 г. на СГС, ЧЖ- ІІ- А състав по гр.д. № 6905/25 г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената от него жалба. Твърди, че определението е неправилно, по съображения изложени в частната жалба, и иска да бъде отменено и „делото бъде върнато на Софийски градски съд за ново произнасяне по молбата“.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди данните по делото и изложените доводи, намира следното:
Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
С решение рег. № 5637/12.09.2025 г., постановено по гр.д. № 6905//25г., СГС, ЧЖ-ІІ- А състав е оставил без уважения жалбата на И. А. С., срещу което решение И. С. е подал жалба, с която е направил искане по чл.83, ал.2 ПК за освобождаване от държавна такса.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на И. С., като е посочил, че въпреки изрично дадените с разпореждане от 23.10.25 г., получено на 30.10.2025г., указания, молителят не е представил декларация за имущественото си състояние, което води до невъзможност за преценка на наличието на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, поради което е оставил искането му без уважение.
Обжалваното определени е правилно.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, по молба на страната за освобождаване от държавна такса и/или разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, съдът следва да извърши 1 цялостна преценка налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и/или разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, неговото здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съпоставими с размера на дължимата държавна такса. Преценката за материалното състояние на страната следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В случая, въпреки изрично дадените указания в този смисъл, по делото липсва представена от И. С. декларация за материално и гражданско състояние, което обективно възпрепятства съда да направи изводи относно обстоятелствата, които следва да вземе предвид при преценката на искането за освобождаване от държавна такса, поради което молбата по чл.
83, ал.2 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
За съда не съществува задължение за изпращане на образец от декларацията по чл.83, ал.2 ГПК на молителя. В случай, че частният жалбоподателя не е разполагал с образец от исканата декларация, образец на която се намира и на сайта на СГС, в защита на своите права за него е била открита възможността да поиска от съда нейното представяне и съответно - продължаване на срока за прилагането й по делото, от която възможност той не се е възползвал.
Ето защо и при съвпадане с изводи на първоинстанционният съд, обжалваното определение следва да бъда потвърдено.
С оглед на изложеното, САС, ТО, 5 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22700/14.11.2025 г. на СГС, ЧЖ- ІІ- А състав по гр.д. № 6905/25 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195 гр. София, 22.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503504 по описа за 2025 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.83, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. С. срещу определение № 22700/14.11.2025 г. на СГС, ЧЖ- ІІ- А състав по гр.д. № 6905/25 г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената от него жалба. Твърди, че определението е неправилно, по съображения изложени в частната жалба, и иска да бъде отменено и „делото бъде върнато на Софийски градски съд за ново произнасяне по молбата“.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди данните по делото и изложените доводи, намира следното:
Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
С решение рег. № 5637/12.09.2025 г., постановено по гр.д. № 6905//25г., СГС, ЧЖ-ІІ- А състав е оставил без уважения жалбата на И. А. С., срещу което решение И. С. е подал жалба, с която е направил искане по чл.83, ал.2 ПК за освобождаване от държавна такса.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на И. С., като е посочил, че въпреки изрично дадените с разпореждане от 23.10.25 г., получено на 30.10.2025г., указания, молителят не е представил декларация за имущественото си състояние, което води до невъзможност за преценка на наличието на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, поради което е оставил искането му без уважение.
Обжалваното определени е правилно.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, по молба на страната за освобождаване от държавна такса и/или разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, съдът следва да извърши 1 цялостна преценка налице ли са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и/или разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, неговото здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съпоставими с размера на дължимата държавна такса. Преценката за материалното състояние на страната следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В случая, въпреки изрично дадените указания в този смисъл, по делото липсва представена от И. С. декларация за материално и гражданско състояние, което обективно възпрепятства съда да направи изводи относно обстоятелствата, които следва да вземе предвид при преценката на искането за освобождаване от държавна такса, поради което молбата по чл.
83, ал.2 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
За съда не съществува задължение за изпращане на образец от декларацията по чл.83, ал.2 ГПК на молителя. В случай, че частният жалбоподателя не е разполагал с образец от исканата декларация, образец на която се намира и на сайта на СГС, в защита на своите права за него е била открита възможността да поиска от съда нейното представяне и съответно - продължаване на срока за прилагането й по делото, от която възможност той не се е възползвал.
Ето защо и при съвпадане с изводи на първоинстанционният съд, обжалваното определение следва да бъда потвърдено.
С оглед на изложеното, САС, ТО, 5 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22700/14.11.2025 г. на СГС, ЧЖ- ІІ- А състав по гр.д. № 6905/25 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2