Решение № 3171 от 29.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3171 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена А.

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20231100509424 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 01.08.2023 г. от Р. К. С., чрез адв. Д. И., срещу отказ за извършване на въвод по изпълнително дело № 20197810400381 по описа на ЧСИ Г.Д., обективиран в уведомление изх. № 08689/19.07.2023 г.

В жалбата се поддържа, че с решение от 28.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1674/2021 г. СГС е отменил отказ за извършване на въвод по гореописаното изпълнително дело, като изпълнителните действия не са продължени въпреки влязлото в сила съдебно решение за отмяна. Сочи се, че с оглед посочената от състава на СГС неяснота в решението, с което жалбоподателят е признат за собственик, той е поискал тълкуване, като с решение № 260049 от 05.01.2022 г., по гр.д. № 3052/2009 г. на Софийски градски съд, I ГО, 3 с-в, е констатирано, че не е налице неяснота на волята на съда, която да бъде предмет на тълкуване.

В жалбата се поддържа, че жалбоподателят (взискателят) е искал извършване на въвод с молби от 26.06.2023 г. и от 17.07.2023 г., като счита, че в издадения изпълнителен лист от 07.06.2019 г., по гр.д. № 3052/2009 г. на Софийски градски съд, I ГО, 3 с-в, изрично са посочени границите, в рамките на които следва да бъде извършен искания въвод. В молбата от 17.07.2023 г. Р. С. изрично е посочил, че в хода на производството по иска за собственост, никога не са установявани граници на част от имота, а първоначалния му иск е отхвърлен за „площ над 3200 кв.м.“, без да се изследват граници на реална част от процесния имот, което води до единствен извод, че съгласно волята на постановилия решението съд, е признат за собственик на идеална част от имота - т.е. признат е за собственик на площ от 3200 кв.м., в имот с обща площ от 6300 кв.м. Поддържа се, че от депозираните по изпълнителното дело удостоверение и скица, е видно че е идентифициран имота с площ 6300 кв.м., като именно в тези граници жалбоподателят иска да бъде въведен, за да ползва присъдените му 3200 кв.м. Счита, че повторен отказ за извършване на същото изпълнително действие, а именно – въвод, е недопустим, след като с влязло в сила решение първоначалният отказ на ЧСИ Дичев, е отменен. Сочи, че целият ПИ № 391 попада в 1 границите на друг имот, собственост на дружеството длъжник, а именно ПИ № 826, представляващ УПИ IV, кв. 3, по плана на гр. София, м. „Индустриална зона Гара Искър II – част „НЗП Искър – север“, находящ се в гр. София, „******* *******, целият с площ от 83 233 кв.м. по документи за собственост и 79 268 кв.м. по скица. Сочи, че видно от представената комбинирана скица от ГИС, както и от заключението на вещото лице и представената от него комбинирана скица от ГИС, имот с пл. № 391 е индивидуализиран като граници и местоположение и попада в имота на длъжника, поради което за разликата от собствените на Р. С. 3200 кв.м. до 6300 кв.м. от целия ПИ 391, длъжникът по делото се явява съсобственик на Р. С.. Поддържа, че в производството по гр.д. № 3052/2009 г. на СГС, I ГО, 3 състав, не е изследвано с какви граници са собствените му 3200 кв.м. Сочи, че съставът постановил подлежащото на изпълнение решение СГС, приема, че искът е уважен за идеална част от претендираната площ, като в този смисъл са събирани и доказателства по делото и в хода на съдебното производство. Счита, че дори в решението тези 3200 кв.м. да са посочени като процент от цялото, то този процент би имал същото изражение в кв.м. – 3200 кв.м. от цялото 5300 кв.м.

Моли да бъде отменен постановения отказ от 19.07.2023 г. и да бъде задължен ЧСИ Г.Д. да извърши изпълнителното действие, а именно въвод по представения изпълнителен лист.

В отговора на частната жалба „И.Д.“ ООД я оспорва, като счита че е неоснователна.

Поддържа, че жалбоподателят с жалбата се опитва да поправи процесуалните си пропуски от 2009 г., когато неточно е формулирал петитума на исковата си претенция. Сочи, че не е възможно изпълнение, тъй като вземането не е индивидуализирано, като не може да бъде установено местоположението на процесните 3200 кв.м. Поддържа, че съдебният изпълнител носи отговорност за действията си и не може да извърши изпълнение на неизпълним съдебен акт, поради некоректно формулиран от ищеца петитум.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Г.Д. поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи, че при осъществяване на своите правомощия съдебния изпълнител е ограничен от обективните и субективните предели, очертани в изпълнителния лист от 07.06.2019 г. В случая, дори и след проведено допълнително исково производство и представен втори изпълнителен лист, отново е възпроизведено същото несъответствие изрично е допълнено, че имот с пл. № 391 е с площ от 6300 кв.м., но в полза на взискателя са присъдени 3200 кв.м., като с последната формулировка изпълнителния титул става практически неизпълним. Присъдените 3200 кв.м. (реална част от имота) не са индивидуализирани с безспорни и ясно посочени граници, в рамките на които да бъде въведен взискателя. В същото време в изпълнителния лист липсва уточнение, че в конкретния случай се касае за въвод в идеални части, което да обоснове правна възможност да извършване на въвод в целия имот с планоснимачен номер 391 за собствените на взискателя идеални части от него.

Частната жалба е допустима и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК), но следва да се остави без уважение, поради следното:

Изпълнително дело № 20197810400381 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба от 26.06.2019 г. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Г.Д., по първоначално образуваното дело № 20147800400378 на ЧСИ В.Л., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.04.2012 г., от САС, 2 - ри състав на ГО, по гр.д. № 2796/2011 г. по описа на САС.

Видно от изпълнителния лист от 21.04.2012 г. е осъдено „И.Д.“ ООД да предаде на основание чл. 108 от ЗС на Р. К. С. владението върху неурегулиран поземлен имот - нива имот с пл. № 391, находящ се в м. „Гара Искър по кадастралния план на гр. София, одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен план и кадастрален план на гр.

София в УПИ IV, кв. 3,м. „Индустриална зона „Гара Искър“, ул. „******* *******, целият с 2 площ от 3200 кв.м., при съседи по нотариален акт: Л.Т., К. Л. по мъж А., Ц. ст. Л. и братя Г..

Видно от изпълнителен лист от 07.06.2019 г., издаден СГС, I ГО, 3 с-в, е осъдено „И.Д.“ ООД да предаде на основани чл. 108 ЗС на Р. К. С., владението на 3200 кв.м. от неурегулиран поземлен имот – нива – имот с планоснимачен номер 391, находящ се в м.

„Гара Искър“, по кадастралния план на гр. София, одобрен през 1959 г., попадащ по сега действащия регулационен и кадастрален план в УПИ IV, кв. 3, м. „Индустриална зона „Гара Искър“, ул. „******* *******, целият с площ от 6 300 кв.м., при съседи по нотариален акт:

Л.Т., К. Л. по мъж А., Ц. Ст. Л. и братя Г..

В протокол от 21.07.2020 г. на ЧСИ (за неизвършен въвод) е посочено, че вещото лице инж. В. С. може да трасира в момента имота с площ от 6300 кв.м., но не може да означи къде в него са притежаваните от взискателя 3200 кв.м., които са предмет на изпълнението.

С решение № 264222 от 28.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1674/2021 г. на СГС, ГО, е отменено по жалба на взискателя Р. К. С. постановление от 30.12.2020 г. по изп. дело № 20197810400381 по описа на ЧСИ Г.Д., за отказ от извършване на въвод във владение. В мотивите е прието, че липсва индивидуализация на собствената на взискателя реална част, в която следва да бъде въведен във владение - не е посочено къде са разположени 3200 кв.м. и при какви граници в рамките на целия имот, което представлява неяснота на съдебното решение по въпроса относно индивидуализацията на подлежащата на предаване реална част и е налице необходимост от тълкуването му.

След постановеното решение в производството по чл. 435 ГПК, взискателят отново е поискал извършване на въвод, с като молби от 26.06.2023 г. и 10.07.2023 г., както и искане от 17.07.2023 г. е поискан въвод във владение в идеални части, което е оставено без уважение с резолюция на съдебния изпълнител от 18.07.2023 г.

Взискателят е уведомен за отказа, с уведомление изх. № 08689/19.07.2023 г., тъй като контролно - отменителна инстанция на СГС с решение от 25.06.2021 г. постановява, че подлежаща на изпълнение е реална част от имот с пл. № 391, който отказ е предмет на обжалване в настоящето производство.

Видно от исковата молба от 31.03.2009 г., по която е образувано гр.д. 3052/209 г. на СГС, I ГО, 3 с-в, предявен е иск по чл. 108 ЗС от Р. К. С. срещу „И.Д.“ ООД, за целият имот с пл. № 391, с площ от 6300 кв.м.

С влязло в сила решение от 15.06.2011 г., постановено по гр.д. № 3052/2009 г. на СГС, I ГО, 3 с-в, е признато за установено по отношение на „И.Д.“ ООД, че Р. К. С. е собственик на неурегулиран поземлен имот – нива, имот с пл. № 391, находящ се в м. „Гара Искър по кадастралния план на гр. София, одобрен през 1959г., попадащ по сега действащите регулационен план и кадастрален план на гр. София в УПИ IV, кв. 3,м.

„Индустриална зона „Гара Искър“, ул. „******* *******, целият с площ от 3200 кв.м., при съседи по нотариален акт: Л.Т., К. Л. по мъж А., Ц. ст. Л. и братя Г. и за тази част е осъден ответника да предаде владението, като е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над признатата площ до претендираната от ищеца площ от 6 300 кв.м.

С решение от 04.05.2017 г., постановено по постановено по гр.д. № 3052/2009г. на СГС, I ГО, 3 с-в, са оставени без уважение молбите на Р. К. С. по чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК. С решение № 687 от 22.03.2018г., постановено по в.гр.д. № 5504/2017 г. на САС, ГО, 7 с-в, САС, недопуснато до касация с определение № 230 от 03.05.2019 г. на ВКС, по гр.д. № 4492/2018 г. на ВКС, I ГО, е допусната поправка на явна фактическа грешка в решението от 15.06.2011 г. по гр.д. № 3052/2009 г. на СГС, I ГО, 3 състав, като първите два абзаца от диспозитива на същото, следва да се четат така: „признава за установено по отношение на „И.Д.“ ООД, че Р. К. С. е собственик на 3 200 кв.м. от неурегулиран поземлен имот – нива, имот с планоснимачен номер 391, находящ се в м. „Гара Искър“, по кадастралния план на 3 гр. София, одобрен през 1959 г., попадащ по сега действащия регулационен и кадастрален план в УПИ IV, кв. 3, м.„Индустриална зона „Гара Искър“, ул. „******* *******, целият с площ от 6 300 кв.м., при съседи по нотариален акт: Л.Т., К. Л. по мъж А., Ц. Ст. Л. и братя Г., като осъжда И.Д.“ ООД да предаде владението на тази част от имота на Р. К. С. на основание чл. 108 ЗС; отхвърля иска в останалата му част за разликата над признатата площ до претендираната от ищеца площ от 6 300 кв.м.“.

С решение № 260049/05.01.2022 г., постановено по гр.д. № 3052/2009 г. на СГС, I ГО, 3 с-в е оставена без уважение молбата на Р. К. С. на основание чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното на 15.06.2011 г. решение по гореописаното дело.

С влязло в сила решение № 580/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1584/2022 г. по описа на САС, ГО, 4 с-в е потвърдено решението от 05.01.2022 г. на СГС. В мотивите САС е приел, че „по начина, по който е изразена волята на съда, се налага извод, че волята му, обусловена от влезли в сила съдебни решения, с което като собственик се легитимира праводателя на ищеца, не е била да признае ищеца за собственик на идеална част от имота.

Не е възможно в настоящето производство по тълкуване обаче да се обозначи къде в рамките на 6300 кв.м. е разположена площта от 3200 кв.м., за която искът е уважен и е постановена, така както е поправено решението, да се предаде владението на „тази част“ от имота“.

В диспозитива на съдебното решение на СГС, поправено от САС, съответно въпроизведено в изпълнителният титул не са посочени граници на процесните 3200 кв.м., реална част от имот от 6 300 кв.м., каквато част е присъдена на жалбоподателя, което прави невъзможно фактическото му изпълнение. Видно от съдържанието на исковата молба и мотивите на съдебното решение на СГС от 15.06.2011 г., потвърдено от САС с решение от 27.03.2012 г., по гр.д. № 2796/2011 г. ГО, 2 с-в, недопуснато до касация с определение № 170/22.04.2013 г. по гр.д. № 176782013 г. на ВКС, I I ГО, не е твърдяна, респ. обсъждана съсобственост на процесния имот, а ищецът Р. К. С. е претендирал, че е собственик на целия имот от 6300 кв.м. Едва след провеждане на производството по чл. 251 ГПК, жалбоподателя е поискал въвод във владение в идеални части, което е отказано от съдебния изпълнител, като отказът му за въвод от 18.07.2023 г. е предмет на настоящето производство. От настоящия състав е изискано за послужване гр.д. № 3052/2009 г. на СГС, I – 3 състав, като се установи, че към решението от 15.06.2011 г. на СГС, поправено с решението от 22.08.2018 г. на САС, въз основа на които са издадени първоначалния и втория изпълнителен лист няма изготвена скица, която да послужи за индивидуализация на имота от 3200 кв.м., който е предмет на въвод по изпълнителното дело. Следователно, доколкото съдебният изпълнител е обвързан от обективните предели на изпълнителния титул, при липса на граници на имота, не може да извърши исканото изпълнително действие – въвод във владение. Следователно обжалвания отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.