Разпореждане № 95149 от 05.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 95149 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № 20261110120959 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.524 ГПК

Производството е образувано по молба с вх. № 234060/22.07.2026 г. от В. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, Район Слатина, ж.к. Х* срещу Б. Г. Я., ЕГН ********** с правна квалификация чл.524 ГПК, с която се иска да бъде постановено определение, с което да БЪДЕ СПРЯНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп. дело № 20268480400493 г. по описа на ЧСИ Р*, рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София, Район Слатина, ж.к. Х*.

В молбата са изложени обстоятелства, че молителят притежава качеството на трето лице с учредено пожизнено право на ползване върху процесния недвижим имот по силата на дарение, обективирано в нот. акт № 106, дело № 46691/1997 г., том LLLLXXXVII от 19.12.1997 г. на I Нотариус при Нотариална служба при СРС, с което, заедно със съпруга си Г* Я., са прехвърлили правото на собственост върху имота на сина им - взискателя Б.

Г. Я., и са си запазили пожизнено право на ползване заедно и поотделно.

Твърди се, че след смъртта на Г* Я. взискателят е счел, че притежава неговата ½ ид. част от правото на ползване, което молителят намира за неоснователно.

Излагат се твърдения, че в рамките на правомощията си по чл. 56 ЗС молитЕ.та е предоставила безвъзмездно ползване върху жилището на Е. С. Х. по силата на Договор за ползване, за което счита, че не е имала задължение да уведомява взискателя.

Молителят твърди още, че взискателят е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот на внука си Д* с нот. акт № 68, том В1, рег.

№ 762, дело № 59 от 30.08.2023 г. на нотариус С*, рег. № 045.

Молителят сочи, че липсва годно изпълнително основание за 1 въвод/предаване на владение на взискателя.

Излага твърдения, че на 20.07.2026 г. при извършване на изпълнителното действие ЧСИ е установил и вписал в Протокол за отлагане на въвод/предаване на владение, че взискателят лично е отворил входната врата на жилищния блок със свой чип, както и че притежава два ключа от външната входна врата на процесния апартамент, поради което счита, че той има свободен достъп до имота, съответно за него липсва правен интерес от принудителната мярка.

Моли съда да бъде спрян въводът във владение.

С допълнителна молба с вх. № 245565/04.08.2026 г . уточнява, че е установила владение на 07.02.1991 г., съгласно Договор за покупко-продажба на ДНИ и н.а. от 1997 г., с който си е запазила правото на ползване върху целия имот, пожизнено. Твърди, че правният интерес идва от факта, че въз основа на договор за послужване е предоставила право на съвместно ползване на Е. Х., тъй като е 86 годишна жена и се нуждае от помощ и липсва основание Е. Х. да предаде владението.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Копие от Протокол на ЧСИ Р* за отлагане на въвод/предаване на владение от 20.07.2026 г.; 2. Копие от нот. акт № 106, дело № 46691/1997 г.; 3. Копие от Договор за ползване от 11.10.2025 г.; 4. Копия от писмени възражения пред ЧСИ; 5. Препис-извлечение от акт за смърт на Г* Я.; 6. Документ за платена ДТ; 7.Пълномощно.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Молителят се представлява от адв. В. С. П. със съдебен адрес: гр.

София, ул. „П*, +*, *, която представителна власт важи за всички инстанции (л. 18 от делото).

По държавната такса

Молбата касае спиране на изпълнителни действия, поради което дължимата държавна такса се определя по чл.16 ТДТССГПК, а именно 12,78 евро. Представен е документ за внесена държавна такса (л.3 от делото).

По редовността на молбата

Съдът приема, че молба е редовна. Заплатена е необходимата държавна такса, подадена от лице с представителна власт и съдържа необходимия брой преписи.

По допустимостта ще се произнесе след становището на ответника.

Предварителни въпроси

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа 2 по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Водим от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, които ДЕ ФАКТО се намира в молба с вх. № 245565/04.08.2026 г., както и ПРЕПИС от МОЛБА с вх. № 245565/04.08.2026 г., на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността 3 на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на 4 страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.

(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.

Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.

(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.

(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.