Решение № 83 от 11.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от С. М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600207 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 20, ал.1 – 2 от ЗЕЕЗА вр. чл.17 от ЗЕЕЗА. Образувано по въззивен протест против решение, с което е отказана екстрадиция по искане на друга държава.

С решение №190 от 30.09.2022г. на ЧНД №1112/2022г. Бургаският окръжен съд е отказал екстрадицията на руския гражданин Й. З. по искане на съдебните власти на Руската федерация за осъществяване на наказателно преследване за извършени престъпления: по част 1 от член 210 от НК на Руската федерация, по част 4 от член 159 от НК на Руската федерация и по част 3 от член 174 от НК на Руската федерация.

В протеста се твърди, че данните по делото разкриват наличие на предпоставките по чл.5 от ЗЕЕЗА за допускане на екстрадиция на исканото лице Й. З., като същевременно отсъстват пречките, установени в чл.6 от ЗЕЕЗА. Описвайки фактическите обстоятелства по обвиненията срещу З. и квалификацията на деянията по текстовете от НК на Руската федерация, във връзка с разследването на които е поискана екстрадицията на същия, прокурорът сочи аналога на тези деяния по българския НК, като цитира и акта на националния съд на молещата държава, с който спрямо З. е определена 1 мярка за неотклонение „задържане под стража“. Оспорва аргументацията на съда, с която е прието наличие на основание по т.5 на чл.7 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция на руския гражданин. В противовес на ангажираната в съдебното решение позиция, че съществува риск исканото лице да бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително отношение, в протеста се изтъква, че представените от Генералната прокуратура на Руската федерация с нарочно писмо гаранции, не са с условен или декларативен характер, а са ясни и конкретни такива, поради което и същите не следва да бъдат игнорирани, а да се отдава доверие на информацията, съдържаща се в докладите на правозащитните организации, характеризираща се като обобщена и в определени части – абстрактна. Изтъква също, че молещата държава е представила конкретни данни за максимално допустимия срок на задържане на исканото лице и за мястото, в което то ще бъде настанено при задържането му, като описаните характеристики на същото и създадените условия за пребиваване са такива, съответстващи на законоустановените изисквания за хигиена, санитарна обезпеченост и пожарна безопасност. Подчертава, че наличните по делото данни, според които З. не е участвал в организирани форми на политическа дейност и антиправителствени структури като противник на официалната власт, разколебават съмнението за съществуващ риск в рамките на воденото срещу него разследване по конкретните обвинения той да бъде подложен в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко отношение. Позоваването в мотивите на съда на осъдителни решения на ЕСПЧ срещу Руската федерация по чл.3 от Конвенцията, с които се защитава решението за отказ от екстрадиция в хипотеза по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, се критикува с констатация, че във времето след постановяването им Окръжен съд - Бургас е уважавал не една молба за екстрадиция на руски граждани. По изложените съображения и с отбелязване, че препоръките към държавите членки на ЕС, отправени от проведения на 0304.03.2022г. Съвет по „Правосъдие и вътрешни работи“ относно съдебното сътрудничество по наказателни дела с Руската федерация и Беларус, не установяват забрана по отношение на всички аспекти на сътрудничество с упоменатите държави, в т. ч. по молби за екстрадиция, а указват извършване на преценка за основателност на отправените молби за екстрадиция за всеки отделен случай, прокурорът прави искане за отмяна на атакуваното решение 2 на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което бъде допусната екстрадиция на руския гражданин Й.

З. по молбата, отправена от компетентните власти на Руската федерация.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас заяви, че поддържа протеста по изложените в него съображения. Обстойно мотивира наличие на изискуемите предпоставки по ЗЕЕЗА за допускане екстрадицията на исканото лице Й. З..

Счита, че позицията на първостепенния съд за отказ да уважи молбата на Руската федерация за екстрадиране на лицето, оБ.на с основанията по т.5 на чл.7 от ЗЕЕЗА, е неправилна. Подчертава, че молещата държава отправя настоящото искане за екстрадиция на З. с цел неговото наказателно преследване за извършени криминални деяния, а не за политически престъпления. Намира дадените от компетентните власти на Руската федерация гаранции за охраняване правата на исканото лице за убедителни и заслужаващи доверие. Като отстоява тезата, че Й. З. няма да бъде подложен на унизително отношение, малтретиране и изтезания в искащата държава, пледира да се отмени акта на първата инстанция и да се постанови решение, с което да бъде допусната екстрадицията на исканото лице в Руската федерация.

Исканото лице Й. З. и неговият упълномощен защитник изразяват становище за неоснователност на подадения протест. Излагат доводи за наличието на основания по чл.7, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция на З. в Руската федерация. Позовават се на актуални актове и доклади на европейски и други международни органи и организации, които разкриват погазване на човешките права в Русия и грубо нарушаване на ЕКПЧ и Международния пакт за граждански и политически права. Молят за потвърждаване на протестираното решение на първоинстанционния съд, с което е отказано екстрадирането на исканото лице..

В своя лична защита исканото лице моли да не се допуска неговата екстрадиция, тъй като смята, че е застрашен от физическо насилие и нечовешко отношение в Руската федерация. Изразява опасения, че няма да получи защита на личните си права във водения срещу него процес. Заяви, че не се е укривал от компетентните власти, никой не го е търсил на адреса му в Литва и недоумява защо го издирват чрез Интерпол.

3

След като се запозна с постъпилия протест, изслуша становищата на страните, прецени данните по делото и съобрази закона, въззивният съд прие, че протестът е процесуално допустим, но по същество е неоснователен.

Първоинстанционното производство е образувано по повод внесено за разглеждане от Окръжен прокурор при ОП - гр. Бургас искане на съдебните власти на Руската федерация, изпратено с писмо изх. № № 81/3-1545-2021 чрез Интерпол - Москва за екстрадиция на литовския гражданин Й. З..

Въпросното искане по същество е свързано с молба по смисъла на чл. 16 от ЗЕЕЗА.

Към преписката по молбата за екстрадиция са приложени всички документи, съгласно изричното им упоменаване в чл.12 от Европейската конвенция за екстрадиция и чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА, както следва: заверени копия на решение за образуване на наказателно дело №28459 и наредба за разделяне на наказателното производство от 12.07.2013г., с която е постановено да се отделят от дело №28459 материали в ново дело №24528; заповед за арест на Й. З. от 14.10.2021г., издадена от съдия при окръжен съд Тверской гр.

Москва, Русия; справка от Генералния прокурор на Русия, удостоверяващо, че с решение от 08.09.2013г. наказателното преследване по н. д. №24528 е спряно поради неустановяване местоположение на обв. З.; решение от 17.09.2021г. за обявяване на обв. З. за международно издирване на територията на всички държави – членки на Интерпол за целите на неговото задържане и екстрадиция; решение от 20.09.2021г., с което е отменено решението за спиране на наказателното преследване и е определен срок от един месец, в който н. д. №24528 е прието от следователя М. М. Мамченко; запитване за изготвяне на справка за съдимост и за административни нарушения; справка за съдимост; справка за административни нарушения; писмено заключение за наличието руско гражданство.

ОБ.на е констатацията, че молбата за екстрадиция е подадена от компетентен орган на молещата държава - Генералната прокуратура на Руската федерация, в писмена форма до съдебните власти на Република България. Република България и Руската федерация са страни по международен договор, какъвто се явява Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г., приета от Съвета на Европа с цел правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между 4 подписалите я държави. Република България и Руската федерация са подписали и ратифицирали тази конвенция и тя е влязла в сила съответно на 15 септември 1994 г. за първата и на 9 март 2000 г. за втората.

Наличните по делото материали установяват, че молбата за екстрадиция, издадена от руската Генерална прокуратура, е мотивирана с образуваното наказателно разследване срещу Й. З. и други лица за криминални престъпления, наказуеми по част 1 от член 210, по част 4 от член 159 и по част 3 от член 174 от НК на Руската федерация - за това, че Й. З. създал и заедно с други установени и неустановени в хода на разследването лица, в периода от 01.11.2008г. до 01.12.2009г., ръководил престъпна общност (престъпна организация), имаща за цел извършване на измами в особено големи размери и легализация на незаконно придобити имоти. Исканото лице З. е обвинен в това, че в цитирания период заедно с лицата Щраер М. и Броников С. е създал още три структурни звена в организацията, като е станал лидер на едното от тях и заедно със своите съучастници са изготвяли фалшиви удостоверения за право на наследство по закон, като по този начин незаконно са придобили осем апартамента в гр. Москва, на стойност най-малко 50 000 000 рубли. В резултат на тази престъпна деятелност са били причинени материални щети в особено големи размери на Министерството на жилищната политика и жилищния фонд на Москва.

Съгласно отразеното в молбата за екстрадиция и съпровождащите я документи с превод на български език, по силата на националния наказателен закон на молещата държава, престъпленията, реализирани на територията на Руската федерация, за чието извършване З. е обвинен и се издирва, са с установени наказания лишаване от свобода и с глоба, като най-тежко наказуемо е престъплението по част 1 от член 210 от НК на Руската федерация, за което се предвиждат наказания лишаване от свобода от 12 до 20 години, глоба до пет милиона рубли или в размер на работната заплата или друг доход за период до пет години или без него и с ограничение на свободата за срок от една до две години.

Правилно, изхождайки от фактическото описание на престъпленията, във връзка с които се издирва Й. З., съдът е направил извод, че същите намират аналог и в българския наказателен закон, както следва: престъпления против реда и общественото спокойствие по чл.321, ал.1 и ал.2 от НК, наказуеми с 5 лишаване от свобода от три до десет години по ал.1 и от една до шест години по ал.2; престъпление по чл.212, ал.1 от НК с предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и престъпление по чл. 253, ал, 5 от НК с предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като последните два състава на посочените престъпления са осъществявани под формата на продължавани престъпления по смисъла на чл.26, ал. 1 от НК. Освен това са налице данни, при които съгласно българското законодателство първото деяние би могло да се квалифицира като престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. второ, вр. с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, както и данни, че второто деяние би могло да се квалифицира като престъпление по чл.212, ал.5 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Следователно, налице е предвидената в чл. 5 от ЗЕЕЗА двойна наказуемост. Същевременно не е изтекла давността за наказателно преследване както по правото на Руската федерация, така и по българското законодателство.