Решение № 300 от 27.04.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 915/2025
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193-194 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 343 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 28, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 28, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 42 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 38, ал. 3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 300 гр. Казанлък, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100915 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 341 и сл. ГПК първа фаза на делба по нейното допускане.
Образувано е по искова молба от Н. Г. Р., ЕГН ********** и Х. Г. Р., ЕГН **********, двете с адрес: **********, чрез пълномощника адв. Р. Н. Г., от АК-П., с адрес: **********, тел. **********, против П. К. К., ЕГН **********, с адрес: **********. Процесуалният представител на ищците твърди, че същите са съсобственици заедно с ответницата П. К. К., ЕГН **********, при квоти от по 1/4 за ищците и 1/2 за ответницата на следните недвижими имоти: 1. Втори жилищен етаж с вход от север от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ДВУФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в УПИ
********** /**********/ в кв. ********** /**********/ по плана на с. Д.С., община П.Б., при граници: улица, УПИ **********, **********, **********, който етаж се състои от: коридор, спалня, дневна е кухня и санитарен възел; и 2. 1/2 идеална част (една втора ид. ч.) от УПИ ********** /седми за осемстотин осемдесет и шест/ с площ от 828 кв. метра /осемстотин ********** кв.м/ по нотариален акт, а по скица от 806 кв. м. /осемстотин и шест квадратни метра/ в кв. ********** /**********/ по плана на с. Д.С., община П.Б., при граници: улица, УПИ **********, **********, **********, ********** и улица. Сочи, че гореописаните имоти са придобити посредством сключени два нотариални акта за покупко-продажба. С нотариален акт № ********** г. по описа на нотариус М. П. с рег. № **** при НК на РБ и акт № ********** г. по описа на Служба по вписванията - гр. К. Г.Б.Р., ЕГН ********** и ответницата П. К. К., ЕГН **********, закупили етажа от къща, описан в т. 1 по-горе. С нотариален акт № ********** по описа на нотариус М. П. с рег. № **** при НК на РБ и акт № ********** г. по описа на Служба 1 по вписванията - гр. К. същите лица закупили описаната 1/2 идеална част от урегулирания поземлен имот. Ищците придобили идеалните си части по наследство от техния общ наследодател - баща им Г.Б.Р., ЕГН **********, който починал на ********** г. Най-близки живи родственици на наследодателя и негови наследници към момента на смъртта му били неговите дъщери - Н. Г. Р., ЕГН ********** и Х. Г. Р., ЕГН **********. Ищците не успявали да намерят контакт с г-жа П. К. и съответно нямали връзка с нея.
Поради факта, че не могат по друг начин да уредят отношенията си, желаят имотът да бъде допуснат до делба. Сочи, че с оглед правното положение на страните като съсобственици и сънаследници по отношение на гореописания недвижим имот и предвид желанието на ищците за разделяне на съсобственото имущество, за тях възниква правен интерес от водене на настоящото производство. Моли съдът да допусне да се извърши съдебна делба на следните притежаваните от страните съсобствени имоти: 1. Втори жилищен етаж с вход от север от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ДВУФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в УПИ ********** /**********/ в кв.
********** /**********/ по плана на с. Д.С., община П.Б., при граници: улица, УПИ **********, **********, **********, който етаж се състои от: коридор, спалня, дневна е кухня и санитарен възел; 2. 1/2 идеална част (една втора ид. ч.) от УПИ ********** /седми за осемстотин осемдесет и шест/ с площ от 828 кв. метра /осемстотин ********** кв.м/ по нотариален акт, а по скица от 806 кв. м. /осемстотин и шест квадратни метра/ в кв. ********** /**********/ по плана на с. Д.С., община П.Б., при граници: улица, УПИ **********, **********, **********, ********** и улица, при квоти в съсобствеността - по 1/4 идеална част (една четвърт ид. ч.) за Н. Г. Р., ЕГН ********** и Х. Г. Р., ЕГН ********** и 1/2 идеална част (една втора ид. ч.) за П. К. К., ЕГН **********.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че ответницата П. К. и покойният Г. Р. придобили с посочените в исковата молба два нотариални акта всеки по 1/2 идеална част първо от етажа, после от половината от мястото от процесния имот. Вярно било също, че ищците са наследници на покойния Г. Р..
Не било вярно обаче, че страните по делото са съсобственици в процесния имот. Покойният Г. Р. оставил завещание в полза на ответницата на ********** г., което било обявено на ********** г. - преди вписване на исковата молба по делото в съда. На основание на това завещание, по което е издаден и констативен нот. акт № 1********** на н-с П., ответницата придобила и частта на Г. Р. от имота и така станала еднолична собственица на целия имот, предмет на настоящата делба - втория етаж от двуетажната жилищна сграда и на прилежащата към него 1/2 идеална част от УПИ ********** в кв. ********** по плана на с.Д.С.. Заявява, че с оглед на изложеното искът за делба се явява неоснователен и недоказан и като такъв моли съдът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.
Процесуалният представител на ищците в писмено становище и в откритото съдебно заседание оспори заявеното от П. К., като възрази, че в 2 долната лява страна на листа на завещанието имало положен подпис, който напомнял този на К., т. е съдържало и елемент, който не е изпълнен от завещателя, поради което същото се явява нищожно на основание чл. 42, б. „б" ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН. Това възражение не се поддържа в хода на процеса от ищците.
На второ място, се оспори автентичността на саморъчно завещание, което отново се явява и възражение по чл. 42, б. "б" ЗН за неговата нищожност, и ищците поискаха открИ.е на производство по чл. 193 от ГПК за оспорването истинността му. От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, се установи, че подписът е на завещателя и саморъчното завещание е автентично.
При условията на евентуалност, в случай че се установи автентичността на завещанието, искаха да се допусне за разглеждане възражение по чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя им и да се възстанови запазената част от наследството на ищците.
Районен съд - Казанлък, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС, както и възражение с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН.
По иска за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС , съдът намира следното:
Предмет иска за делба, който е конститутивен е правото да се иска от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество.
Във фазата по допускане на делбата се установява страните, обектите на делбата и квотите в собствеността, като в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи наличието на тези условия.
С нотариален акт за покупко-продажба № ********** по описа на нотариус М. П. с рег. № **** при НК на РБ и акт № ********** г. по описа на Служба по вписванията - гр. К. П. К. К., ЕГН ********** и Г.Б.Р. с ЕГН **********, придобили недвижим имот в съсобственост при равни квоти на :
1. Втори жилищен етаж с вход от север от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ДВУФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в УПИ ********** /**********/ в кв. ********** /**********/ по плана на с. Д.С., община П.Б., при граници: улица, УПИ **********, **********, **********, който етаж се състои от: коридор, спалня, дневна е кухня и санитарен възел.
С нотариален акт № ********** по описа на нотариус М. П. с рег. № **** при НК на РБ и акт № ********** г. по описа на Служба по вписванията - гр. К. същите лица закупили при равни квоти 1/2 идеална част (една втора ид. ч.) от УПИ ********** /седми за осемстотин осемдесет и шест/ с площ от 828 кв. метра /осемстотин ********** кв.м/ по нотариален акт, а по скица от 806 кв. м. /осемстотин и шест квадратни метра/ в кв. ********** /**********/ по плана на с. Д.С., община П.Б., при граници: улица, УПИ **********, **********, **********, ********** и улица. Поземленият имот 1/2 идеална част може да е предмет на делба. По принцип иск за делба на идеални части от имот е недопустим, освен ако не се поиска конституиране на лицата, които притежават останалите идеални части от обекта. Също така, недопустима е 3 делба на общите части в етажната собственост - чл. 38, ал. 3 ЗС, тъй като освен че законът предвижда това, делбата е несъвместима и с оглед предназначението на общите части - да обслужват отделните етажи или части от етажи. Недопустима е делба на съсобствен парцел, ако в него съсобствениците имат отделни сгради. Това са общи постановки, които несъмнено са верни, но в конкретния случай е налице изключение, което очертава както допустимостта на исковата претенция, така и допустимостта на делбата. Няма спор между страните, че в поземления имот е изградена жилищната сграда, която е двуетажна. Доказа се, че страните са съсобственици по отношение на втория жилищен етаж и по отношение на 1/2 ид. ч. от поземления имот. Не е спорно още, че собственици на първия жилищен етаж и на останалата 1/2 ид. ч. от дворното място са други лица.
Това положение е аналогично на етажна собственост. При наличието на съответствие между собствениците на етажите и на терена се налага и следващият правен извод – че поземленият имот е обща част на съществуващата етажна собственост. Вярно е, че е недопустима делбата на дворното място между собствениците, притежаващи отделни обекти в сградата, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост до делба се допуска и припадащата му се част от земята. В този смисъл е решение № 309/18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., ВКС, ІІ г. о., но също и решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г., I г. о., ГК. В случая делбата се търси само между съсобствениците на единия от обектите на етажната собственост и това предпоставя допустимостта на делбата на идеалните части от терена, който е обща част. Въпрос на формулировка е дали идеалните части от поземления имот ще се допуснат до делба като "прилежащи", "припадащи се" към етажа. / в този смисъл:
Определение № 160 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4796/2019 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова/.
Видно от Удостоверение за наследници № **********г. на О.К., Г.Б.Р., починал на ********** г. като разведен и към онзи момент е оставил наследници съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН ищците и негови дъщери - Н. Г. Р., ЕГН ********** и Х. Г. Р., ЕГН **********.
Между страните е спорно какви са квотите в съсобствеността на всеки от съделителите.
Ако в документ за собственост (нотариален акт, договор) не са изрично вписани квотите (размерите на дяловете) на съсобствениците, законът приема, че те са равни. Тази презумпция действа до доказване на противното, като всеки съсобственик може да докаже различен размер на своя дял в съдебен ред. Съгласно посоченото наследодателят на ищците и ответницата са придобили имотите при равни квоти.
Съгласно чл. 5 ЗН децата на наследодателя наследяват по равно, При липса на разпореждания преди смъртта на наследодателя по отношение на процесните имоти, децата на Г.Б.Р., наследяват при квоти от по 1/4 идеална част от процесните имоти. Останалите 1/2 идеална част са собствени на ответницата.
Относно саморъчното завещание от ********** г.:
По делото е приет като писмено доказателство саморъчно завещание от 4
********** г. от Г.Б.Р. с ЕГН **********, с което е завещал на П. К. К., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество и влогове. Това завещание има характер на универсално завещание и придава качеството наследник на ответника К.. /чл. 16, ал. 1 ЗН /.
По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза от вещо лице И. З.
И., в заключението на която е прието, че почеркът в представеното „завещание“ и подписа, след изписване на думата „подпис“, са поставени / изпълнени от Г.Б.Р. ЕГН **********, б.ж. на гр. Казанлък, починал на 29.08.