Решение № 46 от 24.04.2024, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Решение № 46 от 24.04.2024г., постановено по АНД № 147/2024г. по описа на РС-Несебър

Производството по делото е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпилото в съда Постановление на Районна прокуратура – гр.Бургас, ТО-Несебър от 12.03.2024г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия А.Д.Т. с ЕГН **********, с налагане на административно наказание ЗА ТОВА, ЧЕ На 17.07.2020г. в банков клон на „Уникредит Булбанк“ АД, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, бизнес сграда „Сапфир“, в качеството му на длъжностно лице - охранител във „ВИП - Секюрити“ ЕООД, при изпълнение на службата си, свързана с контрол на достъп на клиенти в банката, чрез нанасяне на удари с юмрук и с ръка, в която държал химикалка, причинил лека телесна повреда на И.Л.С., ЕГН **********, изразяваща се в разлят болезнен оток в лява окосмена област на главата, разкъсно-контузна рана по дясната лицева повърхност, охлузвания в близост до дясната очница и по дясна лицева половина, охлузвания по десния горен крайник, довели до разстройство на здравето на пострадалия, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.1, от НК.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Бургас, ТО-Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия Т..

Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.78, ал.1 от НК, предвид възстановената сума на пострадалата Димитрова в хода на съдебното следствие. С оглед на това, представителят на обвинението предлага подс.Капков да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание – глоба в предвидения от закона максимален размер от 1000 /хиляда/ лева, с оглед необремененото му съдебно минало. Наред с това акцентира върху поведението на пострадалия по време на деянието.

В съдебно заседание, обвиняемият Т. се явява лично и упълномощения от него защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Не сочи нови доказателства.

Защитникът на обв.Т. пледира за признаване на неговия подзащитен за невиновен, поради несъставомерност на престъплението, за което е привлечен в това му качество. В тази връзка, на първо място заявява, че не е налице квалифициращият признак по чл.131, т.2 от НК, като твърди, че подзащитният му не е имал качеството на длъжностно лице към датата на 1 инкриминираното деяние. На следващо място сочи, че по делото не е доказан механизма на получаване на телесните увреждания от пострадалия. Твърди, че след приключване на „схватката“ между подсъдимия и пострадалия, последният не е имал никакви наранявания, нито следи от насилие, възникнали в резултат на нанесени от обвиняемия юмручни удари или удари с химикал. Навежда възражения за несъставомерност на деянието и от субективна страна, като заявява, че конкретната ситуация е била изключително напрегната и стресова, което е оказало влияние върху възможността на подзащитния му да реагира адекватно, съответно да прецени по какъв начин на неутрализира пострадалия. Твърди, че обв.Т. е действал при условията на неизбежна отбрана, доколкото е било необходимо да защити себе си, служителите в касовия салон и имуществото на банката.

Счита, че дори подзащитният му да е превишил пределите на неизбежната отбрана, това се е случило от уплаха и смущение. В случай, че се приеме, че обвиняемият е извършил вмененото му във вина деяние, защитата заявява, че същото е извършено при форма на вината – непредпазливост, и по-конкретно – небрежност, поради което е несъставомерно.

Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.07.2020г., в 17.01 часа, И.Л.С., отишъл в клона на „Булбанк“ АД в КК Слънчев бряг, общ.Несебър. При влизането му в офиса, охранителят /установен впоследствие като А. Т./ му обяснил, че работното време е до 17.00часа и към момента клона на банката не работи. В същото време, служителите в банковия офис броили парите от касите си. С. направил справка в интернет за работното време и установил, че същото е до 18.00 часа. Показал информацията на охранителя, който му обяснил, че работното време с клиенти е до 17.00 часа. Посетителят казал, че е корпоративен клиент и желае да изтегли пари, поради което поискал да говори с управителя, но охранителят му казал да „изчезва“. В отговор клиентът му заявил, че се държи като селянин, а не като банков служител, при което охранителят го нападнал с юмруци и химикал, с който нанасял удари с дясната си ръка по лицето на посетителя, докато последният бил с гръб към него и се опитвал да се защити. Тогава се намесил свид.Д.Г. – служител в банката, който издърпал охранителя настрана и клиента напуснал банката. След преустановяване на конфликта, на С. му прилошало и отишъл до тоалетната в банката. След като излязъл от тоалетната, управителят на клона /свид.Николай Кучумбов/ вече се намирал в банката. Още с появата на С., двамата с охранителя започнали да спорят. На управителя му направило впечатление, че клиентът има кръв по бузата от дясната страна на лицето. Свид.Кучумбов се опитал да успокои и двамата, защото били видимо афектирани. Обяснил на клиента, че въпреки, че са приключили работа, могат да го обслужат, но същият отказал и напуснал банката видимо ядосан. След това, управителят на клона уведомил координатора, който отговарял за сигурността в банката и предупредил 2 охранителя да не влиза в такива ситуации, а да ги предотвратява.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Иван С., Николай Кучумбов, Д.Г. и Илияна Маркова, и отчасти от обясненията на обв.Т., дадени в съдебно заседание.

За нанесените удари, пострадалият С. представил СМУ № 27-II/2020г., издадено от съдебен лекар /л.43, том 1 по ДП/. В заключението на същото, при извършения преглед на пострадалия С., съдебният лекар е установил:

Разлят болезнен оток по лява окосмена област на главата. Разкъсно-контузна рана по дясна лицева повърхност. Охлузвания в близост до дясната очница и по дясна лицева половина. Охлузвания по десен горен крайник. Според съдебният лекар, описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения. Установените травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.129 и чл.128 от НК.

Съдът намира за неоснователни твърденията на защитата в хода на съдебните прения относно липсата на квалифициращ признак по чл.131, ал.1, т.2 от НК, а именно – качеството на длъжностно лице на обв.Т. към датата на инкриминираното деяние. От приложените към досъдебното производство трудов договор № 9362 от 28.02.2017г. и допълнително споразумение от 17.05.2018г. към трудовия договор /л.75-76 вкл., т.1 от ДП/ се установява, че на 28.07.2017г., обв.Т. е бил назначен на длъжността "охранител" във „ВИП Секюрити“ ЕООД, на което дружество „Уникредит Булбанк“ АД е възложило осъществяването на охраната на филиала на банката в КК Слънчев бряг.

Съгласно утвърдената длъжностна характеристика /л.78-79 вкл., т.1 от ДП/, на Т. е била възложена работа, свързана с пазенето на чуждо имущество, като същият е изпълнявал „задачи по охраната на обекта, като стриктно се придържа към плана за охрана, инструкциите за безопасност и Закона за частната охранителна дейност“. Основното му задължение е било да контролира достъпа до охранявания обект, вкл. да следи и регистрира движението на хора, превозни средства, техника и материали, които дейности са свързани с пазене на чуждо имущество. Съгласно чл.65 от ЗЧОД, при и по повод изпълнение на трудовите задължения, лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "б" от Наказателния кодекс.

За да е налице престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр.чл.130 НК, е необходимо леката телесна повреда да е причинена на длъжностното лице “при или по повод изпълнение на службата или функцията му”, която е осъществявана към момента на извършване на деянието. Деянието може да се осъществи „при изпълнение на службата“, когато тя е определена с трудовия договор или с длъжностната характеристика. Изискването обвиняемият да е длъжностно лице в момента на изпълнение на службата или функцията си, 3 означава деянието да е извършено през работно време, като е без значение дали става дума за редовните установени часове на работа или пък за извънреден труд (оставане след приключване на работата и др.).

Изпълнението на длъжностното качество неминуемо налага извода за непосредствено изпълнение на работата – в процеса на полагане на съответните задължения. Връзката с длъжностното качество е налице както при ефективно изпълнение на възложената работа, така и на свързаните с нея предшестващи, съпътстващи и заключителни действия – подготвителни, спомагателни и последващи работи.

В настоящият казус, от данните по делото се установява, че по време на извършване на деянието, обвиняемият е бил длъжностно лице при изпълнение на службата си. Същият е бил на работа, облечен със съответната униформа, като е извършвал дейност по осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект, по опазване на телесната неприкосновеност на физическите лица, пребиваващи в обекта, и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото, находящо се в него, както и по тяхното предотвратяване, обстоятелство, което не се оспорва и от самия обвиняем.

На следващо място, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата за липса на доказателства относно механизма на получаване на телесните увреждания от пострадалия, както и твърденията на защитата, че обвиняемият не е нанасял удари на пострадалия. В тази връзка, заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза на видеофайловете от представените записи от камерите в банковия клон, ясно описва поведението на двамата участници в конфликта /л.42-50 вкл., том 2 от ДП/. Видно от същото, в 17:02:03 часа на 17.02.2020г. в помещението на банката влиза лице от мъжки пол, облечено с тъмна тениска и тъмни къси панталони. След като лицето, облечено с тъмна тениска показва на охранителя малък тъмен предмет, наподобяващ мобилен телефон, в 17:02:36 часа, охранителят на банката напада лицето от мъжки пол с тъмна тениска, като го хваща с две ръце за лицето /гърлото/ и го изблъсква напред, при което лицето с тъмната тениска се опитва да се предпази, като поставя ръцете си пред лицето си и се опитва да се отдръпне от охранителя, но охранителя продължава да го атакува, като го хваща с две ръце, докато лицето с тъмната тениска е с гръб към него и се опитва да избяга. В 17:02:39 часа двете лица излизат от обсега на камерата. Седем секунди по-късно, двете лица отново влизат в обсега на камерата, като охранителят е хванал с двете си ръце лицето, облечено с тъмна тениска и блъска главата му в намиращ се пред тях закачен на стената предмет, наподобяващ картина. В следващ момент се вижда как друго лице от мъжки пол /служител на банката/ се опитва да издърпа охранителя и да го отстрани от лицето с тъмната тениска, но охранителят пак се опитва да го нападне, като този път лицето с тъмната тениска успява да избяга и да излезе от входа на банката.

Съдът счита, че дори и пострадалият С. да се е държал арогантно с 4 обв.Т. след влизането му в банката, последният не е следвало да се саморазправя със С., стресирайки и служителите в банката, които точно в този момент са броили парите от касите им, а е следвало да сигнализира органите на МВР или най-малко управителят на клона, който очевидно се е намирал в близост до банката в този момент.

Разпечатката съдържа 21 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/069ccfc3-3866-4bd7-8acb-0373a5c111ec