Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260002 от 26.10.2023, Районен съд - Кубрат

Съд
Районен съд - Кубрат
Дело
Гражданско дело 11/2020
Вид
Решение № 260002
Подписан
26.10.2023
В сила
28.11.2023
Състав
АЛБЕНА ДЯКОВА ВЕЛИКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260002 гр. Кубрат,

26.10.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Албена Великова при секретаря Вера Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11 по описа на РСКт за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК – отрицателен установителен иск и по чл. 341 и сл. от ГПК – съдебна делба на съсобствен недвижим имот във фазата по допускането й.

Ищците К.С.М. и Л.А.М. чрез пълномощник а.С. *** твърдят, че са законни наследници на А. Р. М., б. ж. на гр. Белослав, обл. Варна, поч. на 07.05.2018 год. Заявяват, че А. Р. М. е бил наследник на своя баща Р. С. М. (Р.М. ***, поч. на 13.03.2009 г. Посочват, че преди смъртта си Р. С.

М. е бил собственик на УПИ № V-11 в кв.10 по плана на село Сеслав, обл.

Разград, на ул. „Трети март“ № 14, в който били построени три сгради – жилищна сграда, пристроена към нея по-малка сграда и второстепенна сграда. Твърдят, че Р. М. дал на сина си А. М. двете сгради – жилищната и пристроената по-малка, а той и съпругата му останали да живеят във второстепенната сграда. Заявяват, че първата ищца и съпругът й съборили двете сгради през 1996-1997 г. и започнали строеж на нови такива. През 2000 г. построили по-малката и обитавали нея докато са на село и докато построят по-голямата двуетажна жилищна сграда. През месец февруари 2011 г. Г.Р.Г., сестра на А. М. била поканена от брат си да живее в къщата им в село Сеслав, както и да се грижи за овдовялата им майка С.А.С..

През този период първата ищца и съпругът й продължили да строят двуетажната сграда, включително и ползвайки банкови кредити за това. Твърдят, че след смъртта на А. Р. М., през месец ноември 2018 г. ответницата Г.Р.Г. се е снабдила с документ за собственост на свое име и за трите сгради, находящи се в имота на ул. „Трети март“ № 14. Като заявяват, че към датата на съставяне на процесния нотариален акт не е била изпълнена хипотезата на чл. 79, ал.1 от ЗС, претендират съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Г.Р.Г. не е изключителен собственик на процесните имоти и да извърши съдебната им делба при квоти по 1/8 ид. ч. за всеки от ищците и по 2/8 ид. ч. за всеки от ответниците. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесните имоти са придобити от общия наследодател и съпругата му С.А.С. в режим на СИО, претендират делбата да се допусне при квоти по 1/16 ид. ч. за всеки от ищците, 10/16 ид. ч. за първата ответница и по 2/16 ид. ч. за втория и третия ответник. Заявяват, че исковата молба е и покана към Г.Р.Г. за заплащане на месечно обезщетение в размер на по 50 лв. за всяка от ищите, считано от датата на завеждане на исковата претенция в съда, платими до 15-то число на съответния месец.

Ответниците С.А.С., Р. Р. Ю. и Г.Р.Г. чрез пълномощник адв.Е.С. *** депозират писмен отговор, с който заявяват становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни.

Оспорват твърденията на първата ищца, че заедно със съпруга си са строили нови жилищни сгради, както и че са влагали средства от получени кредити в ремонт на процесните имоти. Заявяват, че първата ответница през 1968 г. заедно с наследодателя Р. С. М. закупили процесния имот с построена в него стара къща, на мястото на която през 1975 г. построили нова едноетажна жилищна сграда (по-голямата жилищна сграда), в която заживели с трите си деца. Посочват, че ответницата Г.Р.Г. и след като се омъжила през 1982 г. продължила да живее в къщата заедно със съпруга си, там се родили и двете им деца. През 1988 г. Г. ***, в който се преместила да живее, а синът й останал в процесния. През 1989 г. Г. заедно със съпруга си построили по-малката жилищна сграда. Твърдят, че първата ищца и съпругът й сключили брак през 1992 г. и заживели в дома на родителите й в гр.Белослав. Идвали рядко на гости в село Сеслав, тъй като А. Р. М. бил полицейски служител. Първата ищца се регистрирала формално на адреса в село Сеслав, за да може впоследствие да се регистрира и като земеделски производител. Заявяват, че през 1994 г. родителите и трите им деца взели решение процесния имот със сградите да остане в собственост на Г.Р.Г., която да ти издържа и изгледа до смъртта им. Делът на втората ответница бил уравнен в пари, а А. М. бил подпомогнат финансово да закупи друг имот в село Сеслав, а именно описания в Договор от 20.10.2008 г. След това разпределение Г.Г. заедно със съпруга си и с помощта на своите родители надстроили втори етаж върху по-голямата жилищна сграда. Ремонтните дейности по този етаж били прекъсвани и възобновявани, като и понастоящем не са приключили. Поради това молят за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ответницата Г.Р.Г. – адв. Георги Панов от АК–Русе моли съда като прецени събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани, като им присъди сторените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от Удостоверение за наследници изх. №

175/06.12.2018 г., издадено от Кметство с. Сеслав и Удостоверение за наследници изх. № УН-11/09.01.2020 г., издадено от Община Белослав, страните в процеса са наследници на Р.М. ***, поч. на 13.03.2009 г. в с. с.

– ищците К.С.М. и Л.А.М. са съответно съпруга и дъщеря на починалия му син А.

Р. М., поч. на 07.05.2018 г. в гр. София; ответницата

С.А.С. – преживяла съпруга и ответниците Р. Р. Ю. и Г.Р.Г.

– негови дъщери.

Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 1900/18.10.2018 г. издадено от Община Кубрат установява, че имената Р.М. С. и Р. М. С. са на едно и също лице.

Ответницата С. А.С. и Р.М. С. са сключили брак през 1970 г. с Акт за женитба № 15/17.12.1970 г.

Липсват писмени доказателства, но се твърди, че спорният имот – УПИ № V-11 в кв.10 по плана на село Сеслав, обл.

Разград, на ул. „Трети март“ № 14 заедно с построени в него стара къща и стопанска постройка е закупен от двамата съпрузи Р. и С. С.и, а през 1975 г. те построили на мястото на старата къща нова едноетажна жилищна сграда, която обитавали заедно с трите си деца.

Признава се от ответниците и не се спори, че през 1984 г. Р. Р. Ю. се е омъжила и напуснала жилището на родителите си. Г.Р.Г. се е омъжила през 1982 г. и заедно със съпруга си и двете им деца е живяла в бащиния си дом до 1988 г., до когато, както признава, е закупила съседен недвижим имот, в който заживяла със семейството си. Синът й продължил да живее при своите баба и дядо.

В писмения отговор ответницата Г.Р.Г. твърди, че през

1989 г. със своя съпруг построили по-малката жилищна сграда в процесния имот.

Не е спорно, че наследодателят на ищците А. Р. М. е учил първоначално в гр. Русе, а после завършил средно образование в СМУ гр.

Пазарджик. Не се спори, че първата ищца и А. Р. М. са съпрузи, сключили граждански брак на 02.05.1992 г. (л.232 от том 2), а на *** г. е родена дъщеря им Л. – втората ищца.

Не е спорно, че семейството на А. Р. М. е живяло преимуществено в гр. Белослав, обл. Варна, а той е работил като полицейски служител в ОДМВР гр. Варна, като е участвал и в мисии в Косово.

Първата ищца твърди, че през 1996-1997 г. със съпруга си съборили двете предишни жилищни сгради и започнали да строят две нови. През 2000 г. завършили по-малката, построена върху предишната пристройка, в която живеели, когато са на село и докато се построи новата двуетажна жилищна сграда. Ищцата твърди, че съпругът й участвал в строителството и със средства, и с личен труд. През 2002 г. тя се регистрирала като земеделски производител, поради което и със съпруга й А. Р. М. са получили кредит в размер на 10 000 лева, съгласно представения НА за договорна ипотека (л.13 от том 1). В качеството си на земеделски производител първата ищца е регистрирала животновъден обект на територията на село Сеслав, а за отглеждането на животните е ангажирала и роднини на съпруга си, видно от представените писмени доказателства. Посочва, че средства от тази й дейност влагали в строежа на новата двуетажна сграда.

Първата ищца и съпругът й живели съвместно до 2015 г., когато се разделили, а той впоследствие заживял с друга жена.

През 2017 г. общият наследодател на ищците се разболял, започнал лечение в различни болнични заведения в страната и в чужбина. Междувременно подал искова молба за развод с К.С.М., образувана в гр. д. № 900/2018 г. по описа на РС–Варна (приложено като доказателство).

На

07.05.2018 г. в гр. София А. Р. М. е починал, а образуваното бракоразводно дело е било прекратено.

С

Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 96, том IV, рег. № 5887, дело № 600/15.11.2018 г. на Нотариус рег. № 573 на НК ответницата Г.Р.Г. била призната за собственик по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот, находящ се в строителните граници на село Сеслав, представляващ: Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 83.00 кв. метра;

Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 30 кв. метра и второстепенна постройка с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 15 кв. метра, разположени в общински Урегулиран поземлен имот № V-11, с площ 1078 кв. метра от кв. 10 по подробния устройствен план на село Сеслав, одобрен със Заповед № 602/1992 г., с адрес ул. „Трети март“ № 14, при граници: УПИ № VI-12, УПИ № I-8, УПИ № III-10 и УПИ № IV-13.

От заключението на първоначално изготвената СТЕ (том 2, л. 648), което съдът възприема изцяло като обосновано и компетентно извършено, се установява, че за село Сеслав са налице два ПУП – от 1932 г. и от 1992 г. По плана от 1932 г. процесният имот, съставляващ УПИ № V-11 в кв.10 по плана на селото, одобрен със Заповед № 602/1992 г. е идентичен с част от парцел II от кв. 14 по отменения план на село Сеслав от 1932 г. По отменения план парцел II от кв. 14 е незастроен и в разписния лист няма запис за него.

По ПУП от

1992 г. в УПИ № V-11 в кв.10 в парцела са отбелязани две сгради – едноетажна масивна жилищна сграда с размери около 11.50 м/8.50 м и едноетажна масивна сграда с навес с размери 4.00 м/8.00 м на масивната част и навес с приблизителни размери 4.00 м/3.50 м.

В разписния лист на плана от1992 г. като собственик е записан Р. С. М., а документът за собственост е Акт № 1275/06.06.2003 г. за частна общинска собственост.

При извършения на 16.09.2020 г. оглед вещото лице е констатирало, че в процесния имот са построени три сгради: двуетажна жилищна сграда с тавански полуетаж, едноетажна жилищна сграда с тавански полуетаж и стопанска сграда. Двуетажната жилищна сграда е без сутерен , построена на мястото на част от едноетажната масивна жилищна сграда. Къщата не е обитаема към момента на огледа, липсват документи относно събарянето на старата постройка и началото на строителството на новата сграда, липсва одобрен проект, разрешение за строеж и др. Тази нова къща не е завършена липсват част от външни мазилки, част от ел. инсталацията също не е довършена. Сградата е с други размери и геометрия от нанесената в ПУП на селото, одобрен през 1992 г.

Изграждането й вероятно е започнало след 1992 г.

Едноетажната жилищна сграда представлява масивна сграда без сутерен, построена е на мястото на част от едноетажна масивна сграда с навес и част от едноетажната масивна жилищна сграда. Отново липсват строителни книжа, изграждането й вероятно е започнало през 1992 г. и е възможно да е запазена старата постройка или част от нея и тя да е пристроена или надстроена, но поради няма строителни книжа, доказващи периода на извършените строителни дейности и количествата им.

Стопанската сграда – ситуирана северно от жилищните сгради, отново без строителни книжа и няма данни кога е строена. Не е в завършен вид – не е измазана и няма улуци и водосточни тръби.

Вещото лице посочва, че съществуващите към настоящия момент постройки в имота се различават по размери и геометрия от нанесените в плана на селото.