Решение № 271 от 05.03.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1848/2023
- Вид
- Решение № 271
- Подписан
- 05.03.2024
- В сила
- 05.03.2024
- Състав
- Мария Гецова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 271 гр. Русе, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520101848 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище гр. София, представлявано от Борислав И.
Николчев, чрез юрк. А. Г., с която са предявени установителни искове по чл.
422 от ГПК срещу С. Й. И., ЕГН **********, от гр. Русе, за следните вземания:
1/ вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за сумата 500 лв. – неплатена главница, заета по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 347097/19.07.2021 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, усвоен чрез превод по банкова сметка на ответника в Банка ДСК АД, със срок за погасяване до 15.01.2022 г. на месечни вноски, като няма плащания по договора.
2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 57,69 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена в размер на 40,15 % ГЛП и 48,44% ГПР, за периода от 18.08.2021 г. /датата на първата вноска/ до 15.01.2022 г.;
3/ вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата размер на 13,47 лв.
1 обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ върху просрочената главница, за периода от 15.01.2022 г. настъпване на изискуемост до 21.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2022 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 23165/2022 г. на СРС до окончателното изплащане.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит “Изи Финанс” ЕООД е предоставило на ответника сума в размер не по – малък от претендираната главница, а ответника се е задължил да я върне съобразно уговорените условия, заедно с възнаграждението за ползване, като по възникналото вземане ответникът е в забава за изпълнение. За вземането има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3924/2022 г. на РРС. Претендират се и направените в настоящото дело и заповедното производство разноски.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ответникът С. Й. И. се явява лично и заявява, че признава вземането изцяло и не оспорва иска по основание и размер. Моли да се постанови разсрочено плащане на сумата.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба от 01.02.2024 г., чрез пълномощника си чрез юрк. А. Г., молят съда да уважи иска, като с оглед представените по делото писмени доказателства, счита иска за основателен и доказан. Молят да се постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК в случай, че са налице предпоставките за това. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК от “Изи Финанс” ЕООД, представлявано от Борислав И. Николчев, против ответника С. Й. И.: да бъде установено, че ответникът му дължи сумите: 500 лв. – неплатена главница, заета по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 347097/19.07.2021 г.; 57,69 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, за периода от 18.08.2021 г. /датата на първата вноска/ до 15.01.2022 г.;
13,47 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ върху 2 просрочената главница, за периода от 15.01.2022 г. настъпване на изискуемост до 21.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2022 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23165/2022 г. на СРС до окончателното изплащане, за които вземания има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3924/2022 г. на РРС.
Ищецът, чрез пълномощника си юрк. А. Г., направи искане съдът да постанови решение, с което да се уважат исковете, които ответника признава изцяло, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответникът, направи изрично изявление за признание на исковете: за сумата в размер на общо 571,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата и разноските, като моли да се постанови разсрочено плащане на задължението.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените установителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК, за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. На основание чл. 241 ал. 1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи изпълнението, с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В случая по делото е направено искане от ответника, но липсват данни и доказателства за неговото имотното състояние, въз основа на които съдът да прецени, поради което не следва да се произнася. В съдебното изпълнение длъжникът може да направи искане за разсрочено изпълнение и да представи доказателства.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение разноски по заповедното производство, за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3924/2022 г. на РРС.
3 и 125 лв. държавна такса за настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение, което определя в размер на 150 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност и признанието на иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище гр. София, представлявано от Борислав И. Николчев, че ответника С. Й. И., ЕГН **********, от гр. Русе, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество следните вземания:
1/ вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за сумата 500 лв. – неплатена главница, заета по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 347097/19.07.2021 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, усвоен чрез превод по банкова сметка на ответника в Банка ДСК АД, със срок за погасяване до 15.01.2022 г.;
2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 57,69 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 18.08.2021 г. /датата на първата вноска/ до 15.01.2022 г.;
3/ вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата размер на 13,47 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ върху просрочената главница, за периода от 15.01.2022 г. настъпване на изискуемост до 21.04.22 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 03.05.2022 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23165/2022 г. на СРС до окончателното изплащане, за които вземания има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3924/2022 г. на РРС.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, от гр. Русе, ДА ЗАПЛАТИ на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище гр. София, представлявано от Борислав И. Николчев сумата 275 лв. разноски по настоящото производство и 75 лв. разноски по
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд 4 в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5