Решение № 2898 от 26.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2898 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330119133 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548 против И. Б. И., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер от 1 400 лв. – главница по Договор за кредит “ ***** ” от ***** г., сумата от 197,40 лв. – договорна лихва, начислена на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора за периода от ***** г. до ***** г., сумата от 322,42 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер на 0, 07 % на ден върху усвоена и непогасена главница, дължима за периода от ***** г. до ***** г., сумата от 75,67 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Договора, начислена за периода от ***** г. до ***** г., сумата от 19,03 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Договора, начислена за периода от ***** г. до ***** г., сумата от 305,97 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора, начислена за периода от ***** г. до ***** г., сумата от 181,63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от ***** г. до ***** г., ведно със законна лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.12.2023 г., до окончателното погасяване на задълженията.

1

В исковата молба е посочено, че между страните е сключен договор за кредит “ ***** ” от ***** г. под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит от 1400 лв., по силата на който ответната страна е усвоила сумата от 1400 лв. Твърди, че сумата по кредита е усвоена на ***** г., като ищецът се е съгласил да заплаща текущото си задължение в срок до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на главницата срокът тече от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части – от датата на първото частично усвояване.

Сочи, че с подписване на договора кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие.

Сочи, че към датата на депозиране на исковата молба срокът на договора, определен в чл. 4, ал. 1 от Договора от една година, е изтекъл.

Твърди, че вноските по договора не са анюитетни, а главницата се дължи в края на периода на договора, освен ако кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10-дневен гратисен период.

Сочи, че в чл. 15, ал. 1 до ал. 3 от Договора е установено условие за директен дебит, като при непредставяне на съгласие за директен дебит се начислява неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, която неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на тридесетдневния период.

Сочи, че в договора е установено задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес в срок до 5 дни от подписване на договора и до 2 дни преди изтичане на тридесетдневния период, като при неизпълнение на посоченото задължения се начислява неустойка от 0, 5 % от размера на усвоената и непогасена главница, която неустойка става част от текущото задължение.

Поддържа, че в договора е установена такса ангажимент за установяване на фиксиран лихвен процент от 15 % или 0, 042 % на ден. Сочи, че таксата ангажимент е дължима за допълнителна услуга, с която кредитополучателят се е съгласил, и която се дължи само ако е усвоена сума от кредитния лимит, като посочената такса е включена в годишния процент на разходите по кредита.

Твърди, че в договора е установено задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК в срок до 5 дни от подписване на договора и до 2 дни преди изтичане на тридесетдневния период, като при неизпълнение на посоченото задължения се начислява неустойка от 0, 5 % от размера на усвоената и непогасена главница, която неустойка става част от текущото задължение. Поддържа, че на основание чл. 20, ал. 4 от Договора длъжникът дължи такса по Тарифа за действията по ограничаване на негативните последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Сочи, че доколкото ответникът не е заплатил част от текущите задължения са сторени разходи за изпращане на СМС, електронни писма и ангажиране на 2 служител, който да извършва напомнителни обаждания. Твърди, че цената на тези разходи не може да надвишава 15, 50 лв. за едно просрочено тридесетдневно задължение или 0, 50 лв. на ден, която сума е фиксирана независимо от размера на кредита. Претендира и присъждане на законна лихва за забава върху всяко начислено задължение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като не е постъпил отговор в срок.

Исковата молбата е редовна, а предявените искове – допустими. Делото ще се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Не се спори и от приетия като писмено доказателство договор за кредит " ***** ", сключен на ***** г. между "Вива кредит" ООД и ищеца се установява ,че по силата на договора на ищеца е предоставена в заем сумата от 1400 лв. под формата на кредитен лимит.

Съгласно чл.4.1 от договора срока на кредита е 1 година, ГЛП – 15 % и ГПР 49,32 %.

Уговорено е в заплащане на такса ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената е непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи до края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници.

Съгласно чл.15, ал.1 от договора в 5 дневен срок кредитополучателят се задължава да представи декларация съгласие за директен дебит по банковата сметка за целия срок на договора, като при непредставяне се дължи неустойка – 2% от усвоената, но непогасена главница.

В чл. 15, ал. 4 от договора се сочи, че е въведено изискване за представяне на посочените удостоверения за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при непредставянето се дължи неустойка в размер на 0,5 % от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения.

Освен горните такси и неустойки съгласно чл. 20, ал. 4 от договора при забава на плащане на текущото задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължения в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към договор.

Приета е като писмено доказателство и справка по чл. 366 ГПК за извършени плащания, която не е оспорена от страните, поради и което съдът приема, че същата установява по безспорен начин размера на претендираните суми. От приетата справка е видно, че усвоената сума е в общ размер от 1400 лв., като общо платената от ответника сума е в размер на 350 лв., като с така платената сума са погасени от ищеца частично лихви и такси, като не е погасявана главница по договора за кредит.

С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание и проекто – доклада по делото, приет като окончателен, съдът изрично е указал на ищеца, че е налице служебно 3 задължение на съда да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори, като в този смисъл е категорично установената съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., Iво ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика , както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. EspanoldeCredito SA срещу JoaquinCalderon C./ Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за кредит, то е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени, ако се твърди от ищеца.

Между ищеца и „ ВИВА КРЕДИТ“ АД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вива Кредит" АД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1400 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, 4 дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.