Решение № 182 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. П., 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500124 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от ИСУФ А. П., ЕГН ********** и Р.

М. Ч., ЕГН ********** (съпрузи), А. А. П., ЕГН **********,А. С. П., ЕГН ********** и четиримата от с.Д., общ.В.,ул."З." №3, и М. М. Ф., ЕГН ********** от с.Д.,общ.В.,ул.“Б."№3, Ю. З. П., ЕГН ********** от с.Д., ул."П."№10, всичките представлявани от адв.П. П. от АК П., против М. А. Д., ЕГН **********, Ф. А. В., ЕГН ********** и М. А. Д.,ЕГН ********** и тримата от с.Д., общ.В., ул."П."№12.

С Решение № 332/ 07. 12.2022г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 740/2021г. по описа на същия съд, предявените искове са уважени изцяло . деловодни разноски.

Присъдени са съдебно-

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят изцяло предявените искове .

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

1

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ответници в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуална недопустимост.

Възраженията са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

І.Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма по чл.

108 от ЗС .

Районният съд е сезиран с положителен, осъдителен , вещен, ревандикационен иск за собственост. Правното основание на иска е по чл. 108 от ЗС.

Фактическият състав на правната норма предпоставки: изисква наличието на следните кумулативни

1/ В тежест на ищеца е да установи,че е собственик на ревандикираната вещ .

2/ В тежест на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .

3/ По делото трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно основание или на отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи,че владее вещта на правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че владее вещта на основание , което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое твърдение.

Липсва ли някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.

Задължителни указания за съдилищата по отношение правната природа на ревандикационния иск за собственост са дадени в т. 2А на ТР № 4/ 2014г. от 14. 03. 2016г. на ОСГК на ВКС.Посочено е ,че иска съдържа в себе си две искания за правна защита – да бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот и искането да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота(вещта) .

За да бъде решен предявения с иска по чл. 108 от ЗС гражданскоправен спор ,на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение ,тъй като само доспозитива е източник на силата на присъдено нещо на решението . Хипотезите , които 2 са разгледани по отношение основателността на иска са следните :

-Ако бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот и ответника го владее без основание, което е противопоставимо на собственика , съдът следва да уважи и двете искания ;

-Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца

,съдът ще отхвърли и двете искания за защита ; върху процесния имот

-Ако се установи ,че ищецът е собственик на процесния имот , но ответника не владее този имот или го владее на правно основание , което е противопоставимо на собственика,съдът следва да признае с установителен диспозитив ,че ищеца е собственик на имота ,а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за предаване владението върху имота . Така решението ще формира сила на присъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.

ІІ. Правни изводи .

Установено е по делото ,че ищците са собственици на дворно място ,за което е отреден УПИ ІІ-620 в кв. 60 по плана на с. Д. ,ведно с построените в имота сгради . Собствеността е придобита по силата на няколко нот. акта за собственост , които са описани в мотивите на обжалваното решение.

От нот. акт № А-46, том І, н.д.№82 от 18.02.1988г. , издаден от Районен съд В., за право на собственост на недвижим имот по регулация, се установява,че към парцел № ІІ, отреден за имот пл.№ 620 в кв.60 по плана на с.Д., собственост на М.М. П. и М.А. П. от с.Д., се придават следните части:

-от имот пл.№ 621 собственост на наследници Келчеви се придават по регулация 20кв.м. празно дворно място;

-от имот пл.№ 624, собственост на Ц.Ц. Д., се придават 51кв.м. празно дворно място;

-от имот пл.№ 625, собственост на Аспарух А.Д. се придават 95кв.м. празно дворно място;

-от общински имот се придават 40кв.м. празно дворно място ;

От представената по делото вносна бележка №5881 от 23.06.1987г на БНБ В., се установява, че регулационните сметки в размер на 412 лв. са уредени със заинтересованите лица .

Касае се за придаваемо място по регулация, по плана от 1982г. Съгласно чл.110 ал.1 от ЗТСУ(отм) дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като разместване на собствеността настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена.

По делото е безспорно установено,че регулацията е приложена, като ищците са станали собственици на процесното придаваемо дворно място от 51 кв. м. по силата на регулационното изменение.

Установено е, че ответниците са наследници по закон на Асан А. Д. (Ц.Ц. Д.), бивш жител 3 на с.Д., обл.П., починал на 19.11.1998г., По делото е представена скица № 385/23.06.2021г. на УПИ ІІ-620 в кв.60 по плана на с.Д. от 1982г., според която ответниците са собственици на съседен от изток имот,за който е отреден УПИ ІІІ-624, 625 , образуван от имоти с пл.№ 624 и 625.

Две са основните възражения на ответниците против предявения иск.

1/ За това ,че са придобили процесната част от 51 кв. м. по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години , считано от 05. 04. 1969г. до настоящия момент .

2/ Че ищците не са станали собственици на придаваемото се по регулация дворно място, тъй като не са заплатили на собствениците дължимите пари за обезщетение.

И двете възражения са неоснователни .

По първото възражение.

Възражението е неоснователно на първо място , според разпоредбата на чл.299 от ГПК за „непререшаемост“ на спора .

Според цитираната правна норма , спор който е разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако закона разпорежда друго .Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда .

Установено е по делото ,че между страните е водено друго дело, а именно гр.д.

№391/2012г. на В.ски районен съд. По това дело ответниците са ищци, а ищците съответно ответници по него. Предмет на това дело са били обективно съединени искове,като при условията на евентуалност е предявен положителен установителен иск , с който е поискано да се приеме за установено, че М. А. Д., Ф. А. В. и М. А. Д. са собственици на придаваемото към УПИ II-620 празно дворно място от 51 кв.м., по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 05.04.1969г.

С Решение №48/17.02.2014 г. на РС-В. всички предявени искове са отхвърлени като неоснователни. С Решение №288/23.06.2014г. по в.гр.д.№342/2014г. на ОС П., решението на В.ски районен съд е обезсилено в частта, в която е бил отхвърлен като неоснователен първият от предявените три иска, като процесуално недопустим.