Определение № 374 от 10.07.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Монтана, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500247 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413 от ГПК, образувано по частна жалба на „А.к.п.в.“ АД против Заповед за изпълнение № */12.05.2026 г., издадена от РС - * по ч. гр. д. № 247/2026 г., в частта й за разноските.

Жалбоподателят „А.к.п.в.“ АД твърди, че възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв, определено на пълномощника на заявителя в заповедното производство, е прекомерно високо. Посочва, че то е определено по правилата на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и не съответства на действително положения труд и сложността на делото. Изтъква, че пълномощникът е попълнил бланково заявление за издаване на заповед за изпълнение и с това работата по делото е била изчерпана. Поддържа становище, че възнаграждението следва да се определи като за изготвяне на документи като напр. нотариална покана, молба за отказ или за приемане на наледство. Жалбоподателят развива доводи, че чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата препраща към Наредба № 1/2004 г., но последната противоречи на правото на ЕС, защото е приета от съсловна организация и има характера на картелно споразумение.

Прави съпоставка между възнагражденията за оказване на безплатна правна помощ, предоставена по реда на ЗПП и посочва, че те са значително по-ниски от тези по Наредба № 1/2004 г. и варират от 40,90 евро до 117,60 евро и по този начин е налице непропорционалност на възнаграждения за един и същи труд. Аналогични изводи развива и по отношение юрисконсулстските възнаграждения.

Жалбоподателят моли да бъде отменена заповедта за изпълнение в частта за разноските, като определеното по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв възнаграждение бъде намалено до минималния размер по чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Въззиваемата страна В.Л. чрез адв. Т. Д. оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че жалбоподателят не е доказал плащане на по-ниско 1 възнаграждение на собствения си процесуален представител, поради което не може да претендира намаляване на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК в редакцията му след изменението с ДВ бр. 17/2026 г. Заповедният съд е преценил сложността на делото, приложил е относимите критерии и е присъдил възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., поради което заповедта за изпълнение в частта за разноските е правилна и законосъборазна.

Доказателствата по делото са писмени. МОС обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок поради което е порцесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Пред *ския районен съд е било образувано производство по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу „А.к.п.з.“ АД. Заявителят В.Л. е бил представляван от упълномощен адвокат при условията на чл. 38 от ЗАдв. *ският районен съд е уважил заявлението и е издал на основание чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение № */12.05.2026 г., с която е осъдил дружеството да плати на заявителя главница от 254,52 евро заедно със законна лихва, а на адвокат Т. Д. е определил възнаграждение от 204,50 евро, което длъжникът следва да плати.

Видно от представения договор за правна помощ адвокат Д. е оказал правната помощ безплатно. В този случай на основание чл. 38 от Задв при уважаване на искането насрещната страна следва да плати възнаграждението на пълномощника, така както дължи и разноските. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът определя размера на възнаграждението като прилага въведените с чл. 36, ал. 3 от ЗАдв критерии: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В случая ЛРС е използвал размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, като е присъдил минималното възнаграждение, изчислено по правилото на чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Наредбата.

Въззивният съд приема, че определеното възнаграждение съответства на неголемия обем работа, който адвокатът е следвало да извърши: да проучи условията на облигационната връзка между заявителя и длъжника и да подготви заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК. Използването на възнагражденията, посочени в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, има смисъла на прилагане на измерител, съпоставим по всички дела от този вид и с такава правна и фактическа сложност. Водещ мотив при възлагане на възнаграждението е не Наредбата, а критериите, зададени в чл. 36 от ЗАдв. Наредба № 1/2004 г. служи само като ориентир 2 без да има обвързващо за съда приложение (с оглед произнасянето на СЕС по дело С438/22). Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв препраща към чл. 36, ал. 2 от Задв, който въвежда значимите за оценяване труда на адвоката критерии. Именно те са приложени при определяне на възнаграждението на адв. Д., като въззивният съд намира, че е налице съвпадане на изводите на двете инстанции относно съответствието на определения хонорар с действително положения труд, поради което потвърждава заповедта за изпълнение в обжалваната част.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИНИЕ частна жалба на „А.к.п.з.“, ЕИК*, против заповед за изпълнение № */12.05.2026 г. по ч. гр. д. № */2026 г. по описа на *ския районен съд в ЧАСТТА, с която „А.к.п.з.“ АД, е осъдена да плати на адвокат Т.Д., с личен номер **********, ЕИК*, от Адвокатска колегия - *, сумата 204.50 евро, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3