Решение № 172 от 12.07.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Карнобат, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20222130100756 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. Е. Д. от село Г. , Община Сунгурларе обл. Бургас чрез пълномощника й и съдебен адресат адв.С. К. , против „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД. Ищцата твърди, че е увредена от ПТП, възникнало на 28.02.2022 година когато отивала на работа като пътник в автобус с рег. № *** , собственост на дружеството превозвач *** по пътя от село Съединение към село Люляково , причинено от това , че същото МПС се е обърнало в канавката край пътя , което превозно средство било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС при ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, като на нея били причинени множество травми . Затова същата е предявила иск направо срещу застрахователя посочен по- горе за осъждане на същия ответник да заплати на ищцата сумата в размер 1250 лв., частично предявен иск от общ размер на същия иск от 10000 лв. представляваща обезщетение са причинените й неимуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания , ведно със законната лихва върху същата главница, считано от предявяване на иска в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане. Правното основание на предявените искове е чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД. Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника – горепосоченото застрахователно дружество , който, чрез пълномощник е подал отговор, с който предявената претенция е оспорена като недопустима и неоснователна.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощника си адв.С. К.. Поддържа предявения иск и иска неговото уважаване изцяло така както е предявен.Претендира за присъждане на направените от нея съдебни разноски.

1

Ответникът респ. ответното дружество ЗК Лев Инс АД в съдебно заседание също се представлява от пълномощник – адв. П. В. , който заявява становище за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Прави искане за присъждане на направените от него разноски по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество е направило искане за привличане на трети лица помагачи на негова страна – *** и Агенция Пътна Инфраструктура гр. София , което искане с нарочно постановено от него съдебно определение съдът е уважил и е конституирал на основание чл. 220 от ГПК същите като трети лица помагачи на страната на ответника ЗК Лев Инс АД гр. София на които също са били връчени съответните съдебни книжа. В съответния срок горепосоченото *** е подало съответното становище с което счита така предявения иск за напълно неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.

В съответния срок Агенция Пътна Инфраструктура е подала също становище в което счита също така предявения иск за напълно неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът намира от фактическа страна следното. Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че на 28.02.2022 г., около 05,50 часа на път 7305 при км.07 е възникнало ПТП като автобус марка Ирисбус с рег. № *** управляван от водача му А. А. М. се е движил в посока от село Съединение за село Люляково , като вследствие на лошите пътни условия – силен страничен вятър , снеговалеж , заснежено и неупесъчено пътно платно, като водача се е движел с несъобразена с тези пътни условия скорост, последният е загубил контрол над управлението на автобуса, като последният е напуснал пътното платно вдясно по посока на движение и се е преобърнал извън същото пътно платно, като в същия автобус тогава е пътувала и ищцата Ф. Е. Д. . По делото респ. в ДП № 50 / 2022 по описа на РУ Сунгурларе е представен заверен препис от застрахователна полица № BG/22/121003521524 /13.12.2021 г., за МПС автобус марка Ирисбус с рег. № *** вА.дна за периода от 20.12.2021 г. до 19.12.2022 г., издадена от застрахователя и ответник ЗК Лев Инс АД от която се установява, че при възникване на произшествието управляваният от свидетелят А. М. автобус е имал вА.дна задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при ответника. От ПТП не се установи точно какви увреждания е получила ищцата – липсват писмени доказателства по делото, като такива не се установяват и от приложения болничен лист № Е 20211902280 издаден от личния лекар на ищцата д-р Б.А. , тъй като в него е записано само- „ други уточнени травми с включване на няколко области от „ , включително и от приложеното разпореждане № 5104-02-44 от 07.04.2022 г. издадено от съответното длъжностно лице при Териториално отделение Бургас към НОИ където също е записано , че ищцата е получила „ други уточнени травми с включване на няколко области от тялото „ . В съдебно заседание е разпитан 2 като свидетел лицето Ю.Д. , съпруг на ищцата с чиито показания ищцата се опита да установи , че е получила такива , който свидетел посочва , че тя е получила увреждания които се изразявА. в синини и натъртвания по целия й десен крак , подутина над дясното й ухо и нарязано също дясно ухо , но тъй като същият се явява както бе посочено съпруг на ищцата , то съдът прецени неговите показания като дадени при условията на чл. 172 от ГПК тъй като същият се явява заинтересовано лице от настоящия правен спор щото същият да е в полза на ищцата – негова съпруга , като понеже същите не се потвърждават от каквито и да е било други обективни събрани по делото доказателства , съдът не ги цени като достоверни. Възникналото ПТП било посетено от органи на МВР, в лицето на служители на РУ – Сунгурларе при ОДМВР – Бургас, в това число мл.контрольор Е. П. ., който съставил констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 4 / 2022 г. , препис от която е представен по делото, като в същия е отразил участниците в ПТП – вкл. ищцата Ф. Д. , вид на ПТП, най-вероятна причина и обстоятелства за ПТП – нарушение на водач – в случая А. М., посочил е и пострадА.те лица , но в него липсва като записана като пострадала ищцата. Във връзка с процесното ПТП започнало и досъдебно производство № 50 / 2022 г. на РУ Сунгурларе при ОДМВР – Бургас, наказателното производство по което към настоящия момент още продължава. В същото ДП е извършена автотехническа експертиза от която несъмнено се установява, че отговорност за процесното ПТП носи водачът А. М. М. , който нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, като поведението му е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилото ПТП , вследствие на което част от пътниците в автобуса са получили наранявания, но същата не е назначена в настоящото гражданско производство и съдът затова не може да я цени като доказателство по настоящото дело . Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното. Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. 2 По силата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност.

Обединяващият елемент на всички останА., за да е нА.це фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр. д. № 1740/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК). За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД следва да се установи нА.чие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

3

Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди – Решение № 177 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г., III г. о., ГК на ВКС. В случая ищцата не установи при условията на пълно и главно доказване нА.чието на причинната връзка между претърпяната от нея вреда, която е спорна, и поведението на дееца, както и не установи безспорно, че поведението на последния е противоправно.

Посочените противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и вредите ищцата счита за установена от горепосочения констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 4 /2022 г. . Съгласно чл.179, ал.1 ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства в случая например съответна съдебна автотехническа експертиза , когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава – Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК на ВКС. В случая същия констативен протокол за ПТП с пострадА. лица по чл.3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не съдържа непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, нито волеизявление на водач, съдържащо неизгодни факти за лицето, нещо повече не съдържа каквито и да е факти, относно нарушения на конкретен водач, поради което въз основа на същия не може да се установи по безспорен и несъмнен начин противоправно поведение на застрахования при ответника водач, още по-малко нА.чието на причинна връзка между такова поведение и настъпилите вреди. Противоправността на деянието на застрахования, както и нА.чието на причинна връзка между същото и вредите, не се презюмират от обстоятелството дА. е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респ. не се изключват при неангажиране на същата, както и не се установяват от акт , тъй като съгласно чл.300 ГПК, единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд /респ. решение по чл.78 НК/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дА. е извършено 4 деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид изложеното и тъй като по делото не са ангажирани от ищцата каквито и да е други доказателства за установяване на горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и вредата, предявения иск се явява недоказан, като такъв е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид изхода от спора, с оглед направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищцата следва да се възложат разноските на ответника по делото в размер 520 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, който размер не е прекомерен предвид защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, както и заплатения от него депозит за призоваване на свидетел. Предвид неоснователността на претенцията разноски на ищцата не се дължат, поради което искането й са присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.