Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3459 от 28.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6534/2022
Вид
Решение № 3459
Подписан
28.06.2023
В сила
28.06.2023
Състав
Станимира Иванова, Петя Попова, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 3459 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506534 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20198825/15.10.2021г. по гр.д. № 75278 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 90-ти състав :

1. е признато за установено по предявени на 27.12.2019г. отрицателни установителни искове от З. Б. Б., ЕГН ********** срещу „т.с.” ЕАД, ЕИК ****, че Зд. Б. Б., ЕГН ********** не дължи на „т.с.” ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата в размер на горницата над 538,59лв. до 539,25лв., представляващи мораторна лихва за заплащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. До 27.08.2019г.; сумата в размер на горницата над 4,50лв. до 4,78лв. , представляваща мораторна лихва за забава на плащането на главницата за цена на дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 30.09.2016г. До 27.08.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение от 02.12.2019г. По чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50698/2019г. по описа на Софийски районен съд, 174-ти състав, като т.с.“ЕАД е осъдена да заплати на З. Б. Б. съдебни разноски от 0,08лв.; т.с.“ЕАД е осъдена да заплати на адв. Д. Д. възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от Задв. В размер на 0,14лв;

2. са отхвърлени като неоснователни отрицателни установителни искове предявени с искова молба вх.№ 2033865/27.12.2019г. , уточнена с молба вх. № 5102918/28.07.2020г. на З. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** и съдебен адрес: адв. Д. Д., гр. София, ж.к. **** срещу „т.с.” ЕАД, ЕИК 1

****, с адрес: гр. София, ул. **** за признаване за установено, че З. Б. Б., ЕГН ********** не дължи на „т.с.” ЕАД, ЕИК **** заплащане на ответника на сумите, като следва: сумата от 2390,07лв., ведно със законната лихва от 03.09.2019г. до изплащането й, представляващи ½ от цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. в апартамент № 3 в гр. София, ул. **** абонатен № 339848; сумата от 538,59лв. , представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; сумата от 21,60лв., едно със законната лихва от 03.09.2019г. до изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 4,50лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 30.09.2016г. до 27.08.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение от 02.12.2019г. по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50698/2019г. по описа на Софийски районен съд, 174-ти състав, като З. Б. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на „т.с.” ЕАД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 599,81лв. по исковото дело и 84,09лв. по заповедното дело № 50698/2019г. по описа на СРС, 174-ти състав.

С Определение № 20030592/18.04.2022г. По гр.д. № 75278/2019г. На СРС, 90-ти състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на З. Б. Б., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за разноските, като разноските за юрисконсулт на ответника по заповедното дело и по исковото дело бъдат намалени до 100лв. общо за исковото и за заповедното дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25168734/24.11.2021г. , уточнена с молба вх. № 25026902/30.03.2022г. от ищеца З. Б. Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че с отговора на исковата молба ответникът посочил доводи за настъпването на изискуемостта на задълженията , своевременно след тази молба поискал като основание за недължимост на сумите да се приеме и погасяването им по давност, неправилно районният съд не приел същото за разглеждане по делото Основание на отрицателния установителен иск можело да бъдат всички правопогасяващи факти, включително и погасителната давност, всяко едно възражение било отделно основание , въвеждането на ново такова в първото съдебно заседание било допустимо съобразно правилата на чл. 214 от ГПК Дори да се приемело че искането му не било добавяне на ново основание по реда на чл. 214 от ГПК, то същото следвало да се цени като ново възражение за недължимост на сумата, срок за което ищецът нямал, защото същото било обосновано с наведените в отговора на исковата молба факти от ответника. Неправилно районният съд бил приел, че между страните за процесния период съществува договорно правоотношение за доставена топлинна енергия, че е доставена 2 такава в количества и на стойност за които иск е отхвърлен, че дължи цената на дяловото й разпределение и че е изпаднал в забава на плащанията на тези суми. Нямало сключен писмен договор, не били приети Общи условия към такъв договор, нито решение на КЕВР за одобряването им, че такива са публикувани в поне един ежедневник. Не било доказано по делото топломер да е бил годен да измерва потреблението. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за възнаграждение за юрисконсулт за горницата над минималния размер по чл. 25 от наредбата за заплащане ан правната помощ.

Въззиваемият-ответник по исковете –„т.с.” ЕАД, ЕИК **** не е изразил становище в срока за отговор. С молба от 29.05.2023г. е оспорил жалбата, като е претендирал разноски Оспорил е претенцията на въззивника за разноски, като е посочил че няма основание и за присъждане на възнаграждение на ангажирания от въззивника адвокат поради липса на материално-правни предпоставки за безплатна правна помощ на въззивника.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – Нелбо“АД, ЕИК 175367099 не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с с искова молба вх.№ 2033865/27.12.2019г. , уточнена с молба вх. № 5102918/28.07.2020г. на З. Б.

Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** и съдебен адрес: адв. Д. Д., гр. София, ж.к. **** срещу „т.с.” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул.

**** за признаване за установено, че З. Б. Б., ЕГН ********** не дължи на „т.с.” ЕАД, ЕИК **** заплащане на ответника на сумите, като следва: сумата о т 2390,07лв., ведно със законната лихва от 03.09.2019г. до изплащането й, представляващи ½ от цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. в апартамент № 3 в гр. София, ул. **** абонатен № 339848; сумата от 539,25лв. , представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; сумата от 21,60лв., едно със законната лихва от 03.09.2019г. до изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 4,78лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 30.09.2016г. до 27.08.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение от 02.12.2019г. по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50698/2019г. по описа на Софийски районен съд, 174-ти състав, като му се присъдят разноски, на процесуалният му представител се присъди възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Навел е твърдения, че за тези суми била издадена заповед за изпълнение на 02.12.2019г. По заповедно дело 50698/2019г. На СРС и в срока за възражение предявявал установителен иск за недължимост на тези суми, 3 защото имал правен интерес със сила на пресъдено нещо да установи недължимостта им можел да защити правата си по два отделни способа – възражение по чл. 424 от ГПК или отрицателен установителен иск, като изцяло от негова преценка зависело кой от тези способи да избере, в случая избрал отрицателния установителен иск. В този смисъл било Решение № 76/07.05.2013г. на ВКС по дело 391/2012г., 4-то Г.О.; Определения на ВКС от 2014г., както и Определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2108/2019г. На ВКС, 4-то Г.О.. Посочил е, че за процесния период бил собственик на ½ от процесния имот по наследство от баща си Б.. Б., но между страните нямало валидно п договорно правоотношение за доставена топлинна енергия, не била доставена такава в количества и на стойност за които иск е предявен, не дължал цената на дяловото й разпределение и не бил изпаднал в забава на плащанията на тези суми. Нямало сключен писмен договор, нито Общи условия към такъв договор, одобрени от КЕВР зи публикувани в поне един ежедневник, нямало и ценово решение на КЕВР, ответникът нямал лицензия да извършва дейност за пренос/доставка на топлинна енергия била изготвена изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон, негодни били и уредите, монтирани на радиаторите, методиката за дялово разпределение на енергията била незаконосъобразна, общият топломер не бил годен да измерва потреблението. Поискал е на ответника да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер по наредбата за правна помощ.

Ответникът - т.с.” ЕАД, ЕИК ****, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на части от имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в него, дължал процесните суми за доставена енергия в имота и за дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им с изтичане на 30 дни от периода за който са потребени услугите, изпратена била и покана до ищеца за плащането на сумите в 7 дневен срок от получаването й, страните били обвързани от договор при общи условия. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски за адвокат на ищците.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – Нелбо“АД, ЕИК 175367099 е посочило, че дяловото разпределение на енергията за имота било направено съобразно правилата на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване.

С молба от 26.05.2021г. преди първото о.с.з. ищецът е поискал от районния съд да приеме като основание на иска и недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност. Посочил е, че едва с отговора на исковата молба били наведени твърдения от т.с.“ЕАД за изискуемостта на задълженията, поради което и в срока преди първото о.с.з. въвеждал ново правопогасяващо възражение за недължимост на сумите, за които е предявен иска, като главното основание на иска му било недължимост поради погасяване на задълженията по давност, а евентуалните основания били посочени в първоначалната искова молба.

4

С Определение от о.с.з. от 26.05.2021г. районният съд е приел, че въвеждането на ново основание на отрицателиня установителен иск не е уместно с оглед на защитата на ответника и е отхвърлил молбата за разглеждане на възражението за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност.

По делото е приета заповед за изпълнение издадена на 02.12.2019г.

50698/2019г. по описа на Софийски районен съд, 174-ти състав с която е разпоредено З. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на „т.с.” ЕАД, ЕИК **** сумата от 2390,07лв., ведно със законната лихва от 03.09.2019г. до изплащането й, представляващи ½ от цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. в апартамент № 3 в гр. София, ул.

**** абонатен № 339848; сумата от 539,25лв. , представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; сумата от 21,60лв., ведно със законната лихва от 03.09.2019г. до изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 4,78лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 30.09.2016г. до 27.08.2019г., съдебни разноски от 84,12лв.