Решение № 4393 от 05.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4393 гр. Варна, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110107430 по описа за 2025 година

Производството образуването по искова молба от Н. В. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *********** № 47, ет. 2, ап. 5 срещу *********** АД ЕИК ***********, със седалище гр. *********** район „***********", бул. „***********" № 87, представлявано от ***********.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ да бъде осъден *********** АД, ЕИК ***********, със седалище гр.

*********** район „***********", бул. „***********" № 87, представлявано от *********** да заплати на Н. В. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

*********** № 47, ет. 2, ап. 5 сумата в размер на 431.21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2024г. до 08.12.2024г. върху главницата от 4004.24 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а.

„***********” с ДК № ***********, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г. реализирано по вина на водача на л.а. „***********“, с ДК № ***********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за което ответното дружество е осъдено с влязло в сила Решение № ***********г., постановено по гр.д.****/2024г. на РС Варна.

1

В исковата молба се твърди, че на 19.02.2024г. около 23:00 часа, гр.

***********, ул. ***********, собственият на ищеца автомобил марка ***********, с рег. № *********** бил блъснат от л.а. ***********, с рег. № ***********, управляван от ***********. ПТП настъпило при следните обстоятелства: На 19.02.2024г. предоставил автомобила на *********** ***********ова И.а. Същата около 23:00 часа, управлявайки л.а. марка ***********, с рег. № *********** се движила по ул. *********** с посока от ул. „***********“ към ул. „ген. *********** ***********ов“. На кръстовището с ул. „ген. *********** ***********ов“ спряла на червен сигнал на светофарната уредба, след което водача на л.а. ***********, с рег. № *********** я блъснал в задната част. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него съставили Протокол за ПТП с № 1807172.

В Протокола за ПТП, като виновен бил посочен водача на л.а.

***********, с рег. № ***********, а като причина за настъпване на произшествието, посочили, че водача на л.а. ***********, с рег. № *********** поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с л.а.

***********, с рег. № ***********. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания *********** АД, със срок на действие 30/01/2024г. - 29/01/2025г.

На 01.03.2024г., уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият, извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета № ***********/01.03.2024г. В описа като увредени детайли били посочени: облицовка задна броня, стоп десен външен и врата на багажник. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 775.22 лв., с която не можел да покрие нанесените му щети.

С Решение № ***********г., постановено по гр.д. № 2024311010**** по описа на Варненски районен съд, 20 състав, ответното дружество било осъдено да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 4 054.24 лв., ведно със законната лихва, както следва: върху главницата от 4 054.24 лв. от датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК - 09.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и върху главницата от 50.00 лв. от 2 датата на подаване на исковата молба - 08.07.2024 г. до 08.12.2024 г.

В случая ищецът на 01.03.2024г. уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 19.02.2024г., поради което следва да се приеме, като датата, от която ответникът е в забава.

След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 4 004.24 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава и следвало, да му заплати законната лихва за периода от 01.03.2024г. датата на уведомяването до 08.12.2024г., - (деня преди датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК) в размер на 431.21 лева.

Въз основа на тези мотиви се иска уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него той твърди, че иска е недопустим, тъй като ищецът не е предявил първо претенцията си пред застрахователя предвид разпоредбата на чл.498 от КЗ. Поради това се иска прекратяване на производството.

Твърди, че не е давал повод за завеждане на делото.

Твърди, че в случай, че съдът приеме иска за допустим, то той бил основателен, тъй като превел по личната банкова сметка на ищеца претендираната сума.

В открито съдебно заседание представител на ищеца поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Ответникът не изпраща представител, в писмена молба поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От събраните по делото доказателства Свидетелство за регистрация Част І, Решение № *********** г. постановено по ГД № ****/2024 г. на РС – Варна, 20 състав, гд № ****/2024 г. на РС- Варна се установява, че ищецът е собственик на л.а. „***********” с ДК № ***********.

Той е подал искова молба срещу ответника на 08.07.2024г., по която е образувано гр.д.****/2024г. на ВРС с предявен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4062,38 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл. 214 от ГПК в осз на 3

09.12.2024г. от 50 лева на 4062,38 лева), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а.

„***********” с ДК № ***********, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г. реализирано по вина на водача на л.а. „***********“, с ДК № ***********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.07.2024 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.

Видно от приобщения по гр.д.****/2024г. на ВРС се установява, че ищецът е подал уведомление до ответника за процесната щета на 01.03.2024г.

По делото е постановено Решение № *********** г., с което е осъдено *********** ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.

***********, ул. „***********“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***********“ № 47, ет. 2, ап.5 сумата от 4054,24 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „***********” с ДК № ***********, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г. реализирано по вина на водача на л.а. „***********“, с ДК № ***********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, както следва: върху главницата от 4054,24 лв. от датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК – 09.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и върху главницата от 50,00 лв. от датата на подаване на исковата молба - 08.07.2024 г. до 08.12.2024 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 4054,24 лв. до пълния предявен размер от 4062,38 лв., като неоснователен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ да бъде осъден *********** АД, ЕИК ***********, със седалище гр.

*********** район „***********", бул. „***********" № 87, представлявано от *********** да заплати на Н. В. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

*********** № 47, ет. 2, ап. 5 сумата в размер на 431.21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2024г. до 08.12.2024г. върху главницата от 4004.24 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а.

4

„***********” с ДК № ***********, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г. реализирано по вина на водача на л.а. „***********“, с ДК № ***********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за което ответното дружество е осъдено с влязло в сила Решение № ***********г., постановено по гр.д.****/2024г. на РС Варна.

Съдът вече се е произнесъл с одобрения по делото доклад, че намира предявения иск за допустим предвид на това, че уведомяването по чл.498 от КЗ е изискване за предявяване на иск за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и за лихвите върху него.

Съдът е определил за безспорно между страните, че:

На 01.03.2024г. ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото процесно ПТП на 19.02.2024г. с влязло в сила Решение № ***********г., постановено по гр.д.****/2024г. на РС Варна, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „***********” с ДК № ***********, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г. реализирано по вина на водача на л.а. „***********“, с ДК № ***********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, както следва: върху главницата от 4054,24 лв. от датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК – 09.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и върху главницата от 50,00 лв. от датата на подаване на исковата молба - 08.07.2024 г. до 08.12.2024 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като иска е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 4054,24 лв. до пълния предявен размер от 4062,38 лв., като неоснователен.

Размерът на законната лихва върху главницата от 4004.24 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „***********” с ДК № ***********, настъпили при ПТП от 19.02.2024 г. реализирано по вина на водача на л.а.

„***********“, с ДК № ***********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за което ответното дружество е осъдено с влязло в сила Решение № ***********г., постановено по гр.д.****/2024г. на РС Варна за периода от 01.03.2024г. до 08.12.2024г. е 431.21 лева.

Ищеца, няма факти, за които да носи доказателствена тежест предвид тяхната безспорност между страните.

В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните от ищеца лихви по банковата му сметка.

Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на отправяне на застрахователна претенция към застрахователя по чл. 380 КЗ, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, 5 не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.

493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

Предвид горното, приетите по делото за безспорни факти и липсата на доказване от страна на ответника за заплащане на ищеца на претендираната от него сума, предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.

Страните са претендирали разноски. Съобразно изходът по делото на ищецът се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ответникът с поведението си по незаплащане на претендираното възнаграждение е дал повод на ищеца да заведе настоящия иск, и поради неговата основателност дължи сторените разноски на ищеца. Според представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за разноски по делото ищецът е сторил следните разноски: 50 лева държавна такса и 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение.