Решение № 6399 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6399 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20221100509513 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20001572/08.01.2022 г., постановено по гр. д. № 42411/2021 г. на СРС, 66-ти състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* срещу Р. Д. М., ЕГН ********** и А. И. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к. ******* в условията на разделна отговорност установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и е признато за установено, че ответниците ДЪЛЖАТ разделно поравно на ищеца сумите, както следва: за ответника А. И. М., ЕГН ********** сума в размер на 984,87 лева, главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.01.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2020 год. до окончателното й погасяване; сумата от 20,51 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва от 20.02.2020 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 134,30 лева, лихва за забава върху главницата от 984,87 лева за периода от 18.03.2017 год. до 12.02.2020 год. и ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за периода от 01.05.2016 год. до 31.12.2016 год. и за горницата над 984,87 лева до пълния предявен размер; за главница за дялово разпределение като неоснователен за периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год., както и за горницата над 20,51 лева до пълния предявен размер, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата от 134,30 лева до пълния предявен размер, а иска 1 за сумата от 4,50 лева, мораторна лихва, начислена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2017 год. до 12.02.2020 год.; за ответника Р. Д. М., ЕГН ********** сума в размер на 164,14 лева, главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.01.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2020 год. до окончателното й погасяване; сумата от 3,42 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва от 20.02.2020 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 22,38 лева, лихва за забава върху главницата от 164,14 лева за периода от 18.03.2017 год. до 12.02.2020 год. и ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за периода от 01.05.2016 год. до 31.12.2016 год. и за горницата над 164,14 лева до пълния предявен размер; за главница за дялово разпределение като неоснователен за периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год., както и за горницата над 3,42 лева до пълния предявен размер, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата от 22,38 лева до пълния предявен размер, а иска за сумата от 3,00 лева, мораторна лихва, начислена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2017 год. до 12.02.2020 год. Вземанията са възникнали на основание доставена и потребена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* с абонатен номер №294230. Направените по делото разноски са разпределени съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Недоволен от постановеното решение е останал ищеца, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва изцяло постановеното решение, както и по отношение на частта за разноските. Жалбоподателят смята, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, като погрешно е възприето кои общи условия действат към процесния период, а от там и погрешно изчисляване и определяне кои вземания са по давност и кои не. Възразява срещу приетото, че ищцовото дружество не успява да докаже факта на изпадане в забава на ответниците. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло отхвърля предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.

С разпореждане от 14.07.2022 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение, като е дал указания на ищеца да внесе и представи доказателство за внасянето на държавна такса в размер на 50,00 лева, което е изпълнено с молба, постъпила по пощата от 20.07.2022 год., към която е приложено платежно нареждане с отразена съответната сума.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК на 25.08.2022 год. са подали отговор на въззивната жалба и двамата ответници по делото, като оспорват изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна. Смятат, че първата инстанция е постановила правилно съдебно решение, поради което молят съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и 2 законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендират и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* против А.

И. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат при квоти съответно 2/5 и 3/5 на ищеца, както следва: сумата от 2 018, 67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 20.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 275, 32 лв. за периода от 18.03.2017 г. до 12.02.2020 г., сумата от 36, 71 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 20.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7, 50 лв. за периода от 03.03.2017 г. до 12.02.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 17.06.2020 г. по гр. д. № 9160/2020 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.

Подадени са мотивирани възражения, в които длъжниците се позовават единствено на давност. Признават дължимостта на непогасените по давност вземания, станали изискуеми след 20.02.2017 г.

В срока по чл. 131 ГПК са подадени писмени отговори и от двамата ответници по делото, с които ответниците оспорват исковете при твърдения за частично погасяване по давност на сумите. Не оспорват, от една страна, че ответницата си е запазила правото на ползване върху 6/10 или 3/5 ид. ч. от имота, видно от представения нотариален акт от 14.05.2005 год., и от друга страна, че ответника по силата на посочения нотариален акт е получил 6/10 или 3/5 ид. ч. от имота, като сочи, че по силата на наследственото приемство е собственик на 1/10 ид. ч. на имота, понеже същият е бил СИО и след смъртта на баща му наследява наред с майка си и трима братя/сестри.

По предявените искове като безспорно е отделено, че процесният имот топлоснабден и в процесния период по силата на съществуващото между страните облигационно отношение ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; размера на иска. Не спорят и че имотът е придобит от ищцата и Д. М., починал през 1986 г., 3 в режим на СИО; че ответниците са наследници на Д. М. – преживяла съпруга и син, наред с още три деца. Следователно, не се спори по делото и е установено от представеното удостоверение за наследници, че ответниците са наследници – преживяла съпруга и син, на Д. М., починал преди началото на исковия период /през 1986 г. /.

В тежест на ищеца е възложено да докаже твърденията си, че ответникът е собственик или носител на правото на ползване относно сочените 2/5 ид. ч. от имота.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си относно погасяване по давност на сумите.

Съдът е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Първоинстанционният съд, обаче, неправилно е стигнал до крайния извод за недължимост на част от претендираните суми, поради изтичане на установения за този вид вземания давностен срок.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част. Правилно първата инстанция е установила, че в исковия период о т 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., действащи между страните са приетите от "Топлофикация София " ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г., съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.). Следователно, погасени по давност към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, - 20.02.2020 год. са вземанията за периода от 01.05.2016 год. до 31.12.2016 год., тъй като в случая е приложим 3-годишния давностен срок. Непогасени по давност са вземанията за потребена топлинна енергия в периода от 01.01.2017 год. до 30.04.2019 год., заплащането на които ответниците дължат на ищеца по делото.

Възражението на въззивника е неоснователно, тъй като вземанията по посочената във въззивната жалба фактура от 31.07.2017 год. не са включени към тези, които са погасени 4 по давност. Първата инстанция определя като погасени по давност единствено вземанията в периода от 01.05.2016 год. до 31.12.2016 год., като за последния месец изискуемостта е настъпила на 14.02.2017 год. и това е последната сума, дължима за топлинна енергия, която е погасена по давност. Следователно, задълженията по фактура от 31.07.2017 год., станали изискуеми на 15.09.2017 год. са квалифицирани от първоинстанционния съд като дължими от страна на ответниците.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в размер на 350 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.

Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.